„Мида“ (2005 г.) е първият роман на Марта Джидо. Героинята Магда търси работа, търси истинска любов, търси себе си. И не може да ги намери, не може да се впише в реалността, светът ѝ е чужд, навсякъде сякаш се удря в стена от бетон, която я отблъсква или може би привлича?
„Мида“ е роман на места фрагментарен, изключително богат на препратки към попкултурата, пунктуацията е объркана като живота на героинята, диалозите са хаотични като мислите на героинята, собствените имена започват с малки букви, защото не заслужават повече, невинаги е ясно кой говори, защото това няма значение – и резултатът е една разтърсваща творба със социално-феминистичен привкус и с дъх на пост-постмодернизъм, в която авторката експериментира с езика, а животът експериментира с героинята.
Как ще приключи всичко това? Читателят решава – романът има два края, оптимистичен и песимистичен. Какво би избрала Магда? И какво читателят?
Този проект е финансиран с подкрепата на програма "Творческа Европа" на Европейската комисия.
This project has been funded with support from the Creative Europe Programme of the European Commission.
Марта Джидо (р. 1981 г.) е полска писателка, сценаристка, режисьорка и журналистка. Завършва Държавното висше филмово, телевизионно и театрално училище „Леон Шилер“ в Лодз. Авторка е на четири романа, от които „Тръпка“ ѝ носи Наградата за литература на Европейския съюз през 2019 година.
Джидо е и сценаристка на седем филма, два от които удостоени с награди.
Марта Джидо – „Мида“
1. Дъ намбър ю ар траинг ту рийч…
Трети сигнал, четвърти, пети... абонатът е временно недостъпен, моля обадете се по-късно, дъ намбър ю ар траинг то рийч...
Първи сигнал, втори. Добър ден, обаждам се във връзка с обявата.
– Вече не е актуална – чувам в слушалката.
Първи сигнал…
– Ало…
– Добър ден, обаждам се във връзка с обявата.
– Моля, изпратете сивито си на адрес…
– Виждала ли си последната телефонна сметка, която получихме? – пита Матеуш.
Не отговарям. Правя се, че не съм чула.
...
– Аз съм подходяща кандидатка за позицията, която предлагате, знам три езика, завърших факултета по приложна лингвистика, тази година защитих магистърска теза, по време на следването си се занимавах с преводи от английски на полски за държавни институции, през две хиляди и втора година бях на едногодишен стаж в Париж. Как е по-добре да напиша, едногодишен стаж или едногодишен договор? Как мислиш?
– И без това няма да го прочетат. Никой не чете тези неща.
– Устойчива съм на стрес... няма смисъл, изречение като от хороскоп... справям се идеално в стресови ситуации... стресови или напрегнати? Вече ми се е запалила главата, как да напиша това? Ти как би го написал?
– Не знам. Дойде сметка за триста и шейсет. Преди месец беше двеста и двайсет.
– Не е възможно, опитах се да звъня по-малко...
Искам да работя във вашата фирма, защото... смятам... че мечтата ми е да работя във вашата фирма... Моята мечта, моята цел, не мисля за нищо друго... Наистина бих искала да работя в тази фирма, защото... понеже... съм човекът... съм човекът, когото търсите... Веднъж прочетох във вестника, че трябва да се напише, че съм човекът, когото търсят. Как мислиш?
– Напиши, че си на разположение.
На разположение съм.
На разположение съм за външна и вътрешна употреба. Преди употреба прочетете
листовката.
„Листовки – безработни – 4 злоти на час“.
Виждам тази обява всеки ден. Листовки под вратата, в ръката ми, в джоба. Езикови училища, английски за три месеца, немски за две седмици, първи урок безплатно, last minute, Крит, Египет, Гърция, красиви плажове с красиви дами и красиви господа. Салони за масаж, интимност, дискретност за ВИП персони, голи мацки правят свирки зад чистачката на колата.
Ще пусна малко музика в стаята си. Ще гледам как хората се прокрадват по улиците.
Как изчезват от полезрението, за да не би по случайност някой да им пъхне листче в ръката. И даже можеш да изпиеш по пътя биричка, никой не те контролира, никаква отговорност с тези листовки, можеш да ги изхвърлиш на боклука.
– Не ставай глупава. Напиши какви са ти интересите.
– А кого го интересува това?
Интереси: обичам да работя в тесни помещения без прозорци. За предпочитане на компютър, зад бюро с купища класьори. Обичам да прекарвам вечерите и свободното си време, напъхвайки документи в тесни пластмасови джобове.
Слагам всички факсове и фотокопия в тъмнозеления класьор, в светлозеления е кореспонденцията на шефа, а червеният класьор е за договорите със служителите на фирмата. Кафяво-жълтият съдържа платените фактури, лилаво-розовият – неплатени фактури, куриерската фирма за месец януари – деветнайсет хиляди злоти. Карминовият класьор съдържа всички граждански договори за хората, започнали работа от 1998 година. Ултрамариновият е за данъчните разплащания за питове, нитове, ватове, зусове, пикове, типове, випове, трикове и нервни тикове.
Класьорът в цвят сепия е за починалите, черният за скърбящите, белият за новородените.
Възраст 24 години, семейно положение: самотна годеница на кариерист-работохолик,
любовница на женен мъж, официално неомъжена, зодия Козирог. Груба, некултурна, със зависимости и увиснали цици.
Висше образование, четири написани между другото матури, една на мое име, три с
цел допълнителна заработка, общо една петица и три четворки по полски, три по история.
Обиколка на талията 64, бюст 87, ръст 165, тегло 58. С други думи, не особено добре сложена. Несъразмерно. Цвят на очите – кафяви, цвят на косата – странен, дължина на ноктите – къси, нелакирани, на места изгризани, крака обезкосмени, но с растящи тук-таме косъмчета, дълга, двойна линия на живота, прекъсната линия на сърцето, екаге, уесге, пекапе, абеце, есосес, емцетка – наред. Освен две неплатени глоби за возене без билет.
– Пациентката се оплаква от болка в лявата част на гръдния кош.
– А как спите?
– Най-различно.
– Тоест?
– Не мога да заспя, не мога да се събудя.
...
– Бъди търпелива, не всеки успява веднага, трудно се намира работа, хората, след
като завършат следването си, отиват в супермаркета или в чужбина, за да чистят дома
на някого.
– Но татко, Матеуш работи, понякога дори до късно през нощта, а вкъщи също седи
през цялото време пред компютъра. Защо мен ме уволниха, а него го оставиха?
– Знаеш, една жена може да забременее и да отглежда деца, но мъжът трябва да работи…
– Тази сватба, толкова пари ще отидат, не знам, татко... не съм сигурна...
– Всичко ще се нареди.
– Добър ден, имах уговорена среща.
– А, това сте вие... изглеждате добре, ще сте подходяща.
Как се казвате? На колко години сте? Къде живеете? Телефонен номер, бащино име, образование, квалификация, какво сте правили през последните три месеца, омъжена? Деца? Учите ли? Можете ли да работите през почивните дни? Колко бихте искали да печелите? Знаете ли някакви езици? Какви? Вашите очаквания, вашите житейски планове, вашите хобита, как прекарвате свободното си време?
Дискретна ли сте? По-скоро да или по-скоро не? Вярваща ли сте или невярваща?
Умеете ли да работите в екип? Мотивира ли ви неуспехът? Как приемате критиката? Контролирате ли емоциите си? Какво мислите за джордж буш? за светия отец? за
осама бин ладен? За евросъюза ли сте или пред евросъюза? или до евросъюза?
Марта Джидо – „Мида“
1. Дъ намбър ю ар траинг ту рийч…
Трети сигнал, четвърти, пети... абонатът е временно недостъпен, моля обадете се по-късно, дъ намбър ю ар траинг то рийч...
Първи сигнал, втори. Добър ден, обаждам се във връзка с обявата.
– Вече не е актуална – чувам в слушалката.
Първи сигнал…
– Ало…
– Добър ден, обаждам се във връзка с обявата.
– Моля, изпратете сивито си на адрес…
– Виждала ли си последната телефонна сметка, която получихме? – пита Матеуш.
Не отговарям. Правя се, че не съм чула.
...
– Аз съм подходяща кандидатка за позицията, която предлагате, знам три езика, завърших факултета по приложна лингвистика, тази година защитих магистърска теза, по време на следването си се занимавах с преводи от английски на полски за държавни институции, през две хиляди и втора година бях на едногодишен стаж в Париж. Как е по-добре да напиша, едногодишен стаж или едногодишен договор? Как мислиш?
– И без това няма да го прочетат. Никой не чете тези неща.
– Устойчива съм на стрес... няма смисъл, изречение като от хороскоп... справям се идеално в стресови ситуации... стресови или напрегнати? Вече ми се е запалила главата, как да напиша това? Ти как би го написал?
– Не знам. Дойде сметка за триста и шейсет. Преди месец беше двеста и двайсет.
– Не е възможно, опитах се да звъня по-малко...
Искам да работя във вашата фирма, защото... смятам... че мечтата ми е да работя във вашата фирма... Моята мечта, моята цел, не мисля за нищо друго... Наистина бих искала да работя в тази фирма, защото... понеже... съм човекът... съм човекът, когото търсите... Веднъж прочетох във вестника, че трябва да се напише, че съм човекът, когото търсят. Как мислиш?
– Напиши, че си на разположение.
На разположение съм.
На разположение съм за външна и вътрешна употреба. Преди употреба прочетете
листовката.
„Листовки – безработни – 4 злоти на час“.
Виждам тази обява всеки ден. Листовки под вратата, в ръката ми, в джоба. Езикови училища, английски за три месеца, немски за две седмици, първи урок безплатно, last minute, Крит, Египет, Гърция, красиви плажове с красиви дами и красиви господа. Салони за масаж, интимност, дискретност за ВИП персони, голи мацки правят свирки зад чистачката на колата.
Ще пусна малко музика в стаята си. Ще гледам как хората се прокрадват по улиците.
Как изчезват от полезрението, за да не би по случайност някой да им пъхне листче в ръката. И даже можеш да изпиеш по пътя биричка, никой не те контролира, никаква отговорност с тези листовки, можеш да ги изхвърлиш на боклука.
– Не ставай глупава. Напиши какви са ти интересите.
– А кого го интересува това?
Интереси: обичам да работя в тесни помещения без прозорци. За предпочитане на компютър, зад бюро с купища класьори. Обичам да прекарвам вечерите и свободното си време, напъхвайки документи в тесни пластмасови джобове.
Слагам всички факсове и фотокопия в тъмнозеления класьор, в светлозеления е кореспонденцията на шефа, а червеният класьор е за договорите със служителите на фирмата. Кафяво-жълтият съдържа платените фактури, лилаво-розовият – неплатени фактури, куриерската фирма за месец януари – деветнайсет хиляди злоти. Карминовият класьор съдържа всички граждански договори за хората, започнали работа от 1998 година. Ултрамариновият е за данъчните разплащания за питове, нитове, ватове, зусове, пикове, типове, випове, трикове и нервни тикове.
Класьорът в цвят сепия е за починалите, черният за скърбящите, белият за новородените.
Възраст 24 години, семейно положение: самотна годеница на кариерист-работохолик,
любовница на женен мъж, официално неомъжена, зодия Козирог. Груба, некултурна, със зависимости и увиснали цици.
Висше образование, четири написани между другото матури, една на мое име, три с
цел допълнителна заработка, общо една петица и три четворки по полски, три по история.
Обиколка на талията 64, бюст 87, ръст 165, тегло 58. С други думи, не особено добре сложена. Несъразмерно. Цвят на очите – кафяви, цвят на косата – странен, дължина на ноктите – къси, нелакирани, на места изгризани, крака обезкосмени, но с растящи тук-таме косъмчета, дълга, двойна линия на живота, прекъсната линия на сърцето, екаге, уесге, пекапе, абеце, есосес, емцетка – наред. Освен две неплатени глоби за возене без билет.
– Пациентката се оплаква от болка в лявата част на гръдния кош.
– А как спите?
– Най-различно.
– Тоест?
– Не мога да заспя, не мога да се събудя.
...
– Бъди търпелива, не всеки успява веднага, трудно се намира работа, хората, след
като завършат следването си, отиват в супермаркета или в чужбина, за да чистят дома
на някого.
– Но татко, Матеуш работи, понякога дори до късно през нощта, а вкъщи също седи
през цялото време пред компютъра. Защо мен ме уволниха, а него го оставиха?
– Знаеш, една жена може да забременее и да отглежда деца, но мъжът трябва да работи…
– Тази сватба, толкова пари ще отидат, не знам, татко... не съм сигурна...
– Всичко ще се нареди.
– Добър ден, имах уговорена среща.
– А, това сте вие... изглеждате добре, ще сте подходяща.
Как се казвате? На колко години сте? Къде живеете? Телефонен номер, бащино име, образование, квалификация, какво сте правили през последните три месеца, омъжена? Деца? Учите ли? Можете ли да работите през почивните дни? Колко бихте искали да печелите? Знаете ли някакви езици? Какви? Вашите очаквания, вашите житейски планове, вашите хобита, как прекарвате свободното си време?
Дискретна ли сте? По-скоро да или по-скоро не? Вярваща ли сте или невярваща?
Умеете ли да работите в екип? Мотивира ли ви неуспехът? Как приемате критиката? Контролирате ли емоциите си? Какво мислите за джордж буш? за светия отец? за
осама бин ладен? За евросъюза ли сте или пред евросъюза? или до евросъюза?
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
