Веднъж пътувах с бебето си в трамвая. Качиха се двама души – мъж и жена, които накратко могат да бъдат описани с клишето „очукани от живота“. Не много възрастни, но и не добре запазени, с липсващи зъби, и двамата със следи от привлекателност, но вече трудно забележими. Мъжът носеше найлоново пликче с половинка хляб и 2 – 3 малки хартиени пакетчета – навярно обядът им. Както ги наблюдавах в продължение на няколко спирки, мъжът изведнъж забеляза бебето. Само за няколко секунди той успя да развие едното пакетче, в което имаше салам, да извади нож, да отреже половината и пред ококорените ни очи – моите и на бебето, се появи парче от най-долнопробния салам, набучено на нож, за да си хапне то. Аз бях готова да се разплача – и тогава с периферното си зрение забелязах реакцията на хората в трамвая. Всички го следяха с презрение, у някои граничещо с възмущение, у други – със снизхождение. Какъв идиот! На този човек посвещавам книгата си в уверение на това, че жестът му не е бил напразен.
Ирина Каракехайова е родена в София през 1975г. Автор и художник е на книгите „Племето на майките“ (2009), „Храната на племето“ (2010), „Домашна екология“ (2011), „Град като град“ (2013) от поредицата „Племена“ (изд. Формат.бг). Завършила е „Сценография“ и „Живопис“ в Нов български университет, София. Темата на докторската й дисертация е „Взаимодействие между вербално и визуално в съвременния англоезичен графичен роман.“
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
