За кого бие камбаната
Определян като стилистичен шедьовър в литературата на XX век и едно от най-великите произведения на Хемингуей, „За кого бие камбаната“ (1940) е морално и философско размишление върху войната, любовта и смъртта. Изобразяването на Испанската гражданска война тук излиза извън пределите на политическото в полза на универсалната тема за жертвоготовността и куража пред лицето на смъртта.
Сложната политическа обстановка и психологическият портрет на централните персонажи са постигнати чрез характерната за писателя ударна, дисциплинирана проза, лишена от помпозност. Този приземéн език навява усещане за реализъм и непосредственост, затова мнозина схващат романа като изява на творческия апогей на автора – прочутата „теория за айсберга“ на писането в най-зрялата му форма.
„За кого бие камбаната“ е зареден с трагичен хуманизъм – вяра в смелостта, честта и обичта пред неизбежния край.
Ърнест Хемингуей
Световноизвестният Ърнест Хемингуей (1899–1961), чието име е обвеяно с легенди, пристрастен към фиестата на живота, завършва земния си път уязвен, наранен, но с достойнство избира сам мига на края. Остава в емоционалната памет на поколенията като брадатия бохем и бонвиван, излъчващ мъжественост и вкус към житейски авантюри. А в литературната памет – като „айсберга на изгубеното поколение“, модерен класик, лауреат на Нобелова награда (1954), автор на романи и кратки разкази, надживели времето си, преведени на десетки езици, някои от тях претворени на големия екран.