Истрия в черно
Джеймс Джойс е живял в Пула, но този майстор на перото не е посветил нито едно литературно произведение на красивия хърватски полуостров Истрия. Неговият сънародник Майк Дауни поправя тази несправедливост със своята трилогия „Цветовете на Истрия“, в която семейни загадки и тайни от миналото се разплитат на фона на значими световни събития.
В „Истрия в черно“ се преплитат три времеви нишки, разкриващи ни съдбата на едно хърватско семейство в три бурни исторически периода. Ученият Пепи и любимата му Лидия се опитват да намерят път един към друг по време на Втората световна война, когато е създадена фашистката Независима хърватска държава. Път, който ги отвежда до Аржентина. Племенникът на Пепи, партизанинът Нино, и съпругата му Файда, верни на идеалите си, които по-късно ще бъдат покрити със забрава, работят за изграждането на нова Югославия по времето на Тито. А в съвременна Хърватия Марко, внукът на Нино, и приятелите му се сблъскват с възраждащите се фашистки движения и осъзнават, че раните от миналото могат лесно да прокървят отново.
„Истрия в черно“ разказва история за омразата, която покълва щедро в наранените сърца, и за нейната вечна съперница – прошката.
Роман за различните превъплъщения на една красива и изтерзана от човешки грешки страна и за желанието на хората да вярват в нещо повече от тях самите.
Майк Дауни
Майк Дауни (р. 1959 г.) е ирландско-британски филмов продуцент, писател, публицист и университетски преподавател. Председател на Европейската филмова академия. Удостоен е с отличието офицер на Ордена на Британската империя. През 2022 г. университетът „Уорик“ му присъжда почетното звание доктор хонорис кауза за значителен принос към световното кино. „Златото на Истрия“ (2022) е неговият дебютен роман.
Още книги от автора
Златото на Истрия
Майк Дауни – „Истрия в черно“
Пъкълът се е опразнил и всичките му демони са тук.
Уилям Шекспир, „Бурята“
– Комунист ли сте?
– Не, аз съм антифашист.
– От дълго време ли?
– Откакто разтълкувах фашизма.
Ърнест Хемингуей, „За кого бие камбаната“
Гражданското неподчинение се превръща в свещен дълг, когато в държавата царят беззаконие и корупция.
Махатма Ганди
На Томи и Брайди,
които изиграха своята роля в борбата срещу фашизма 1939–1945 г.
ГЛАВА 1
Миналото е друга страна
Оксфорд/Истрия, Обединено кралство/Хърватия, настоящето
Секунди след като Марко Михайлич приключи с по казанията си на свидетелското място пред първисъдебен състав на Оксфордския съд на короната, се раздаде съскането. Започна като звук, подобен на изтичане на газ, и бавно се разрасна до гръмко бумтене, отекващо сред античната дървена ламперия на съдебната зала и непоносимо за сетивата.
Съдията, почитаемият Де Бърг Уайт, се бе подготвил за мъчителен ден, в който щяха да бъдат призовани свидетели на обвинението и защитата и да се направи обобщение по това тъй противоречиво дело – „Джейни Фоукс срещу Централното полицейско управление“. То течеше от две седмици и дотук нямаше засечки, но съдията никак не бе подготвен за тази звукова атака срещу слуховия му апарат от страна на около петдесетте присъстващи в галерията, повечето от които носеха маски на Гай Фокс, свързвани с групата „Анонимните“, и издаваха ужасното съскане в знак на протест.
Това бе лично отношение и нямаше нищо общо със съдебния иск на Джейни Фоукс срещу Централното полицейско управление. Насочено бе срещу свидетеля Марко Михайлич, бивш полицай под прикритие. Две години по-рано той бе разкрит като къртица на управлението, внедрен в групата „Съпротива срещу глобализма“ и изобличен като любовник на Джейни и баща на мъртвороденото ѝ дете – човекът, предавал през цялото време групата с нейните нелегални и полулегални дейности.
Те бяха поискали своята изява в съда и я бяха получили, но все така ламтяха за мъст срещу предателя Марко.
– Опразнете галерията за посетители! – нареди съдия Де Бърг Уайт с най-внушителния си властен тон, подсилен от слуховия му апарат, чиито слушалки бяха паднали от ушите му и висяха под поизбелялата му перука.
Приставите се потътриха без ентусиазъм натам и се заловиха с досадната задача да изведат навън шареното множество от дисиденти, привърженици на Ню Ейдж вълната и всякакви други неопределени бунтари, дошли да демонстрират подкрепата си към своята другарка от съпротивата Джейни Фоукс.
Екзалтираното съскане не спираше, докато маскираните като водача на Барутния заговор напускаха един по един галерията. Съдия Де Бърг Уайт се овладя, нагласи слуховия си апарат, удари още веднъж с чукчето си, за да утвърди властта си, и заяви:
– Няма да търпя смут в съдебната зала!
Марко вдигна поглед към галерията и видя, че партньорката му Емина, която бе дошла с него от Истрия за процеса, бе попаднала сред смутителите на реда и сега я извеждаха навън заедно с тях. Докато излизаше, тя срещна погледа му, показа му с жест, че ще се чуят по телефона, и му прати въздушна целувка.
– Господин Михайлич, може да се оттеглите от свидетелското място.
– Благодаря, Ваша светлост.
– Но преди да го направите, искам да кажа следното. Макар да сте тук само като свидетел по делото на Джейни Фоукс срещу Централното полицейско управление, вие сте извършили нещо нередно. Госпожица Фоукс е била подмамена да встъпи в продължителна интимна връзка с вас, когато сте действали като полицай под прикритие под името Мат и сте се престрували на активист за опазване на околната среда тук, в Оксфорд – изрече съдията с известна умора.
– С готовност признавам, че постъпката ми беше нередна, Ваша светлост – отвърна Марко. – Никога няма да престана да съжалявам за това.
– Благодаря, господин Михайлич – каза съдията и се обърна към съдебните заседатели. – Жалко, че бившите му работодатели от централата на полицията не
проявиха подобна откровеност и разкаяние. След малко ще стигна и до тях. Но нека изясня за протокола, че това не е прост случай на измама в интимни отношения. Не за пръв път някой лъже в личната си връзка. От правна гледна точка нещата стоят съвсем различно. Алтер егото „Мат“ на Михайлич е било лъжа от начало до край. Самият той е бил една измама, създадена и ръководена от държавата. Въпросната измама е подкрепена с фалшиви лични документи и поддържана от цял екип инструктори, които са следили всичките му действия, а това прави цялата ситуация още по-възмутителна.
Марко погледна към седящата до адвоката си Джейни. Адвокатът съчувствено я потупа по рамото, прошепна ѝ нещо и на лицето ѝ се появи широка победоносна усмивка.
– Сега заседателите ще се оттеглят – съобщи съдията. – Заседанието ще се възобнови след обедната почивка за произнасяне на присъдата. Както може би знаете, законът ми позволява при известни обстоятелства да приема решение, което не е било взето единодушно. Такива обстоятелства обаче все още не са възникнали, така че ви моля да стигнете до съгласие. Ако настъпи момент, при който е възможно да приема решение на мнозинството, ще ви дам допълнителни насоки. Съдът се разпуска.
* * *
Марко въздъхна с облекчение и се отправи към вратата на съдебната зала. Желанието му бе възможно най-скоро да се махне оттук и да се качи на самолет за Истрия. Цялото преживяване бе пълен кошмар. Поне краят му вече се виждаше. Когато преди две години напусна Англия по-скоро сред мощна буря, отколкото под тъмен облак, се бе заклел никога да не се връща. Но ето че пристигна призовка от прокуратурата и
той отново се озова в града, където с Джейни и цялата група „Съпротива срещу глобализма“ бяха организирали акции срещу куп институции, за които вярваха,
че вредят на света: Световната търговска организация, Международния валутен фонд, Световната банка и накрая кампанията, довела до провала на Марко – новата биомедицинска лаборатория за експерименти с животни към Оксфордския университет, чието строителство групата бе успяла да спре.
Когато минаваше покрай местата, където седяха защитата и обвинението, бившият му шеф, заместник-началникът на полицията Касиди, го повика.
– Михайлик, искам да говоря с теб.
Без да му мигне окото, Марко го игнорира и пое право към изхода. По пътя за кратко се замисли за последиците от службата му в полицията и как се бе стигнало дотук – да свидетелства срещу старите си началници тъкмо в Оксфорд, където бе работил под прикритие. Така им се падаше, заслужаваха си го.
Майк Дауни – „Истрия в черно“
Пъкълът се е опразнил и всичките му демони са тук.
Уилям Шекспир, „Бурята“
– Комунист ли сте?
– Не, аз съм антифашист.
– От дълго време ли?
– Откакто разтълкувах фашизма.
Ърнест Хемингуей, „За кого бие камбаната“
Гражданското неподчинение се превръща в свещен дълг, когато в държавата царят беззаконие и корупция.
Махатма Ганди
На Томи и Брайди,
които изиграха своята роля в борбата срещу фашизма 1939–1945 г.
ГЛАВА 1
Миналото е друга страна
Оксфорд/Истрия, Обединено кралство/Хърватия, настоящето
Секунди след като Марко Михайлич приключи с по казанията си на свидетелското място пред първисъдебен състав на Оксфордския съд на короната, се раздаде съскането. Започна като звук, подобен на изтичане на газ, и бавно се разрасна до гръмко бумтене, отекващо сред античната дървена ламперия на съдебната зала и непоносимо за сетивата.
Съдията, почитаемият Де Бърг Уайт, се бе подготвил за мъчителен ден, в който щяха да бъдат призовани свидетели на обвинението и защитата и да се направи обобщение по това тъй противоречиво дело – „Джейни Фоукс срещу Централното полицейско управление“. То течеше от две седмици и дотук нямаше засечки, но съдията никак не бе подготвен за тази звукова атака срещу слуховия му апарат от страна на около петдесетте присъстващи в галерията, повечето от които носеха маски на Гай Фокс, свързвани с групата „Анонимните“, и издаваха ужасното съскане в знак на протест.
Това бе лично отношение и нямаше нищо общо със съдебния иск на Джейни Фоукс срещу Централното полицейско управление. Насочено бе срещу свидетеля Марко Михайлич, бивш полицай под прикритие. Две години по-рано той бе разкрит като къртица на управлението, внедрен в групата „Съпротива срещу глобализма“ и изобличен като любовник на Джейни и баща на мъртвороденото ѝ дете – човекът, предавал през цялото време групата с нейните нелегални и полулегални дейности.
Те бяха поискали своята изява в съда и я бяха получили, но все така ламтяха за мъст срещу предателя Марко.
– Опразнете галерията за посетители! – нареди съдия Де Бърг Уайт с най-внушителния си властен тон, подсилен от слуховия му апарат, чиито слушалки бяха паднали от ушите му и висяха под поизбелялата му перука.
Приставите се потътриха без ентусиазъм натам и се заловиха с досадната задача да изведат навън шареното множество от дисиденти, привърженици на Ню Ейдж вълната и всякакви други неопределени бунтари, дошли да демонстрират подкрепата си към своята другарка от съпротивата Джейни Фоукс.
Екзалтираното съскане не спираше, докато маскираните като водача на Барутния заговор напускаха един по един галерията. Съдия Де Бърг Уайт се овладя, нагласи слуховия си апарат, удари още веднъж с чукчето си, за да утвърди властта си, и заяви:
– Няма да търпя смут в съдебната зала!
Марко вдигна поглед към галерията и видя, че партньорката му Емина, която бе дошла с него от Истрия за процеса, бе попаднала сред смутителите на реда и сега я извеждаха навън заедно с тях. Докато излизаше, тя срещна погледа му, показа му с жест, че ще се чуят по телефона, и му прати въздушна целувка.
– Господин Михайлич, може да се оттеглите от свидетелското място.
– Благодаря, Ваша светлост.
– Но преди да го направите, искам да кажа следното. Макар да сте тук само като свидетел по делото на Джейни Фоукс срещу Централното полицейско управление, вие сте извършили нещо нередно. Госпожица Фоукс е била подмамена да встъпи в продължителна интимна връзка с вас, когато сте действали като полицай под прикритие под името Мат и сте се престрували на активист за опазване на околната среда тук, в Оксфорд – изрече съдията с известна умора.
– С готовност признавам, че постъпката ми беше нередна, Ваша светлост – отвърна Марко. – Никога няма да престана да съжалявам за това.
– Благодаря, господин Михайлич – каза съдията и се обърна към съдебните заседатели. – Жалко, че бившите му работодатели от централата на полицията не
проявиха подобна откровеност и разкаяние. След малко ще стигна и до тях. Но нека изясня за протокола, че това не е прост случай на измама в интимни отношения. Не за пръв път някой лъже в личната си връзка. От правна гледна точка нещата стоят съвсем различно. Алтер егото „Мат“ на Михайлич е било лъжа от начало до край. Самият той е бил една измама, създадена и ръководена от държавата. Въпросната измама е подкрепена с фалшиви лични документи и поддържана от цял екип инструктори, които са следили всичките му действия, а това прави цялата ситуация още по-възмутителна.
Марко погледна към седящата до адвоката си Джейни. Адвокатът съчувствено я потупа по рамото, прошепна ѝ нещо и на лицето ѝ се появи широка победоносна усмивка.
– Сега заседателите ще се оттеглят – съобщи съдията. – Заседанието ще се възобнови след обедната почивка за произнасяне на присъдата. Както може би знаете, законът ми позволява при известни обстоятелства да приема решение, което не е било взето единодушно. Такива обстоятелства обаче все още не са възникнали, така че ви моля да стигнете до съгласие. Ако настъпи момент, при който е възможно да приема решение на мнозинството, ще ви дам допълнителни насоки. Съдът се разпуска.
* * *
Марко въздъхна с облекчение и се отправи към вратата на съдебната зала. Желанието му бе възможно най-скоро да се махне оттук и да се качи на самолет за Истрия. Цялото преживяване бе пълен кошмар. Поне краят му вече се виждаше. Когато преди две години напусна Англия по-скоро сред мощна буря, отколкото под тъмен облак, се бе заклел никога да не се връща. Но ето че пристигна призовка от прокуратурата и
той отново се озова в града, където с Джейни и цялата група „Съпротива срещу глобализма“ бяха организирали акции срещу куп институции, за които вярваха,
че вредят на света: Световната търговска организация, Международния валутен фонд, Световната банка и накрая кампанията, довела до провала на Марко – новата биомедицинска лаборатория за експерименти с животни към Оксфордския университет, чието строителство групата бе успяла да спре.
Когато минаваше покрай местата, където седяха защитата и обвинението, бившият му шеф, заместник-началникът на полицията Касиди, го повика.
– Михайлик, искам да говоря с теб.
Без да му мигне окото, Марко го игнорира и пое право към изхода. По пътя за кратко се замисли за последиците от службата му в полицията и как се бе стигнало дотук – да свидетелства срещу старите си началници тъкмо в Оксфорд, където бе работил под прикритие. Така им се падаше, заслужаваха си го.
