Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Зимата на нашето недоволство
Печатно издание
ISBN
978-619-02-1309-3
Купи
Цена
19.60 лв.
(28.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0887 602 218

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-30%
Електронно издание
ISBN
978-619-02-0058-1
Купи
Цена
10.00 лв.
(28.00 лв.)
-18лв.
Информация
Рейтинг (26)
Мнения (8)
Публикувай мнение
Печат
Твърди корици
Размери
13/20
Тегло
359 гр.
Страници
336
Дата на издаване
21 септември 2023
Превод
Венцислав К. Венков
Корица
Иво Рафаилов

Зимата на нашето недоволство

„Зимата на нашето недоволство“ (1961) е последният роман на Стайнбек и е смятан от критиката за голямото му завръщане в първите редици на световната проза след „Гроздовете на гнева”. Стегнатият, изпълнен с много вътрешна сила и напрежение разказ е съсредоточен около Итън Алън Холи -- издънка на стар род от аристократична Нова Англия, носител на висши морални стойности и дълбоко насадена честност, който сега е продавач в бакалията, която преди е притежавал. Натискът, който животът и обстоятелствата упражняват върху него, стига до своя апогей в тази зима на недоволството, когато жена му го упреква, че не съумява да набави на семейството си онова, което им се полага по право. И когато Итън съзира пролука в мрака, той е изправен пред дилемата дали да запази своите морални устои, или да предаде всичко, в което е вярвал. И макар изходът от положението, в което е изпаднал, да е ясно предвидим, Стайнбек успява да държи читателя в невероятно силно напрежение и да го прави болезнено съпричастен към всички терзания на героите.

За автора

Джон Стайнбек (1902-1968) е роден в калифорнийския град Салинас, където живеят повечето от незабравимите му герои. Той е запознат от първа ръка с тежкия труд на американските фермери и работници от началото на миналия век, защото самият е бил такъв, преди да започне да се изявява като журналист. През 1935 г. публикува първия си роман - „Тортила Флет“, и незабавно се обвива с литературна слава. Той е автор на повече от 25 романа, а през 1962 г. става лауреат на Нобеловата награда за литература. При връчването на наградата Нобеловият комитет изтъква, че със „Зимата на нашето недоволство“ Стайнбек „се завръща с безпристрастния си инстинкт за истински американското на позициите на независим поборник за истината“.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

ДЖОН СТАЙНБЕК
ЗИМАТА НА НАШЕТО НЕДОВОЛСТВО

Мери Холи се поразбуди от ясното златисто априлско утро, извърна се и видя, че съпругът й я наблюдава, направил жабешка уста с помощта на двете си кутрета.
– Голям смешник си – рече му. – Итън, ти си гениален комик.
– О, госпожице Мишчице, ще се омъжиш ли за мен?
– Наспа ли се, смешко?
– Годината е в деня, а денят е в утрото.
– Наспал си се, май. Нали помниш, че днес е Разпети петък?
– Гнусните римляни се строяват отсега за Голгота – отвърна той безизразно.
– Не светотатствай. Маруло ще ти разреши ли да затвориш магазина в единайсет?
– Скъпо цветенце, Маруло е католик и ’талианец. Може и изобщо да не се вестне. Ще затворя на обяд, докато свърши екзекуцията.
– Говориш като пилигрим. Не е хубаво така.
– Глупости, калинчице. Това ми е по майчина линия. Пиратски приказки. Пък и чиста екзекуция си е било, не си ли съгласна?
– Ама те не са били пирати. Сам ти разправяше, че били китобойци и че имали писмено не знам какво си от Континенталния конгрес.
– Корабите, по които гърмели, ги смятали за пирати. А и самите римски пехотинци са го възприемали като екзекуция.
– Ядосах те. Пò ми харесваш, когато се правиш на палячо.
– Аз съм си палячо. Всички го знаят.
– Вечно ме объркваш. Имаш пълно право да се гордееш и с двата си рода. Едните – първозаселници, другите – капитани китоловци.
– А те?
– Какво те?
– Щяха ли славните ми предци да се гордеят, ако научеха, че от тях се е пръкнал един проклет продавач в проклет макаронаджийски магазин в града, който навремето са притежавали?
– Но ти не си продавач. По-скоро си управител – водиш счетоводството, разправяш се с банката и поръчваш стоката.
– О, да. А покрай това мета, изхвърлям боклука и се кланям на Маруло. Добре, че не съм котарак, иначе и мишки щях да му ловя.
– Хайде да си правим смешки – обгърна го тя с ръце. – И недей на Разпети петък да ругаеш. Страшно те обичам.
– Окей – каза той след миг. – Всички така разправят. Но не си мисли, че това ти дава право да се въргаляш гола-голеничка с женен мъж.
– Исках да ти кажа за децата.
– Да не са ги опандизили?
– Пак започна с клоунадата. Май най-добре ще е те сами да ти го кажат.
– Слушай, защо не вземеш…
– Марджи Йънг-Хънт и днес ще ми гледа.
– Ти да не си кино, та да те гледа? И коя е тая Марджи Йънг-Хънт? Каква е, та всички момци…
– Ако имах намерение да те ревнувам… Нали си чувал, че когато един мъж се прави, че не забелязва някоя хубава девойка…
– А, за тази Марджи ли става дума? Та каква девойка е тя? Вече два пъти се е омъжвала.
– Вторият се спомина.
– Къде ми е закуската? Ти наистина ли вярваш на тия глупости?
– Е, Марджи все пак позна за брат ми по картите. „Много близък човек“, рече.
– Някой мой много близък човек ще бъде изритан по задника, ако не си го размърда моментално…
– Отивам, отивам. Яйца ли?
– Що не? А защо Разпети петък е празник? Кое му е празничното?
– Хайде пак – каза тя. – Стига си се втелявал.
Кафето бе готово, а яйцата чакаха в купичка с препечени филийки до нея Итън Алън Холи да се промуши и седне на малката масичка до прозореца.
– Много ми е добре – рече. – Та кое му е празничното на Разпети петък, казваш?
– Пролет е – отвърна тя, застанала до печката.
– Пролетен петък ли?
– Сезонът на сенната хрема. Децата да не би да са станали?
– На кукуво лято. Мързеливи копеленца. Хайде да ги вдигнем и да им хвърлим един як бой.
– Ужасно говориш, когато се правиш на палячо. Ще си идваш ли между дванайсет и три?
– Ъ-ъ.
– Защо?
– Мацки. Вкарвам си ги тайно. Може и на Марджи да й излезе късмета.
– Виж какво, Итън, забранявам ти да говориш така. Марджи ни е добра приятелка. И ризата от гърба си е готова да ти даде.
– Стига, бе. Че откъде има тя тая риза?
– Пак започна като пилигрим.
– Бас държа, на каквото си искаш, че сме рода. И у нея сигурно тече пиратска кръв.
– Престани да се будалкаш. Направила съм ти списък. – Пъхна го във вътрешния му джоб. – Може и множко да ти се стори, но не забравяй, че през Великден има четири неработни дни… И не забравяй двете дузини яйца. Закъсняваш.
– Знам. Току-виж съм ощетил оборота на Маруло с четвърт долар. Защо са ти две дузини?
– Ще ги боядисвам. Алън и Мери-Елън специално ме помолиха. Хайде, тръгвай.
– Окей, цветенце… Но не е ли по-добре да се кача първо и да хвърля един пердах на Алън и Мери-Елън.
– Знаеш, че точно ти най-много ги глезиш, Ит.
– Сбогом, тържествен кораб – рече й, затръшна след себе си мрежестата врата и излезе в зелено-златното утро. Извърна се да огледа красивия стар дом – дома на баща му и дядо му от боядисани в бяло талпи с ветрилообразен прозорец над предната врата, корнизи в стил Робърт Адам и наблюдателница на покрива. Приютен бе в зеленееща градина сред буйно напъпили стогодишни люляци с клони, дебели колкото човешка китка. Брястовете по „Елм Стрийт“2 бяха сплели върхари, а новопоникналите им листа жълтееха. Слънцето току-що бе надникнало иззад банката и се отразяваше в сребристата газова кула, подгонвайки от старото пристанище към града миризмата на водорасли и сол.
Единствената жива душа по ранната „Брястова“ – Ред Бейкър, червеният сетер на банкера господин Бейкър, пристъпваше достолепно, като от време на време спираше да подуши автографите на миналите преди него по дънерите на брястовете.
– Добро утро, сър. Казвам се Итън Алън Холи. Срещал съм ви по време на пикаене.
Ред Бейкър спря и отвърна на поздрава с бавно поклащане на пухкавата си опашка.

ДЖОН СТАЙНБЕК
ЗИМАТА НА НАШЕТО НЕДОВОЛСТВО

Мери Холи се поразбуди от ясното златисто априлско утро, извърна се и видя, че съпругът й я наблюдава, направил жабешка уста с помощта на двете си кутрета.
– Голям смешник си – рече му. – Итън, ти си гениален комик.
– О, госпожице Мишчице, ще се омъжиш ли за мен?
– Наспа ли се, смешко?
– Годината е в деня, а денят е в утрото.
– Наспал си се, май. Нали помниш, че днес е Разпети петък?
– Гнусните римляни се строяват отсега за Голгота – отвърна той безизразно.
– Не светотатствай. Маруло ще ти разреши ли да затвориш магазина в единайсет?
– Скъпо цветенце, Маруло е католик и ’талианец. Може и изобщо да не се вестне. Ще затворя на обяд, докато свърши екзекуцията.
– Говориш като пилигрим. Не е хубаво така.
– Глупости, калинчице. Това ми е по майчина линия. Пиратски приказки. Пък и чиста екзекуция си е било, не си ли съгласна?
– Ама те не са били пирати. Сам ти разправяше, че били китобойци и че имали писмено не знам какво си от Континенталния конгрес.
– Корабите, по които гърмели, ги смятали за пирати. А и самите римски пехотинци са го възприемали като екзекуция.
– Ядосах те. Пò ми харесваш, когато се правиш на палячо.
– Аз съм си палячо. Всички го знаят.
– Вечно ме объркваш. Имаш пълно право да се гордееш и с двата си рода. Едните – първозаселници, другите – капитани китоловци.
– А те?
– Какво те?
– Щяха ли славните ми предци да се гордеят, ако научеха, че от тях се е пръкнал един проклет продавач в проклет макаронаджийски магазин в града, който навремето са притежавали?
– Но ти не си продавач. По-скоро си управител – водиш счетоводството, разправяш се с банката и поръчваш стоката.
– О, да. А покрай това мета, изхвърлям боклука и се кланям на Маруло. Добре, че не съм котарак, иначе и мишки щях да му ловя.
– Хайде да си правим смешки – обгърна го тя с ръце. – И недей на Разпети петък да ругаеш. Страшно те обичам.
– Окей – каза той след миг. – Всички така разправят. Но не си мисли, че това ти дава право да се въргаляш гола-голеничка с женен мъж.
– Исках да ти кажа за децата.
– Да не са ги опандизили?
– Пак започна с клоунадата. Май най-добре ще е те сами да ти го кажат.
– Слушай, защо не вземеш…
– Марджи Йънг-Хънт и днес ще ми гледа.
– Ти да не си кино, та да те гледа? И коя е тая Марджи Йънг-Хънт? Каква е, та всички момци…
– Ако имах намерение да те ревнувам… Нали си чувал, че когато един мъж се прави, че не забелязва някоя хубава девойка…
– А, за тази Марджи ли става дума? Та каква девойка е тя? Вече два пъти се е омъжвала.
– Вторият се спомина.
– Къде ми е закуската? Ти наистина ли вярваш на тия глупости?
– Е, Марджи все пак позна за брат ми по картите. „Много близък човек“, рече.
– Някой мой много близък човек ще бъде изритан по задника, ако не си го размърда моментално…
– Отивам, отивам. Яйца ли?
– Що не? А защо Разпети петък е празник? Кое му е празничното?
– Хайде пак – каза тя. – Стига си се втелявал.
Кафето бе готово, а яйцата чакаха в купичка с препечени филийки до нея Итън Алън Холи да се промуши и седне на малката масичка до прозореца.
– Много ми е добре – рече. – Та кое му е празничното на Разпети петък, казваш?
– Пролет е – отвърна тя, застанала до печката.
– Пролетен петък ли?
– Сезонът на сенната хрема. Децата да не би да са станали?
– На кукуво лято. Мързеливи копеленца. Хайде да ги вдигнем и да им хвърлим един як бой.
– Ужасно говориш, когато се правиш на палячо. Ще си идваш ли между дванайсет и три?
– Ъ-ъ.
– Защо?
– Мацки. Вкарвам си ги тайно. Може и на Марджи да й излезе късмета.
– Виж какво, Итън, забранявам ти да говориш така. Марджи ни е добра приятелка. И ризата от гърба си е готова да ти даде.
– Стига, бе. Че откъде има тя тая риза?
– Пак започна като пилигрим.
– Бас държа, на каквото си искаш, че сме рода. И у нея сигурно тече пиратска кръв.
– Престани да се будалкаш. Направила съм ти списък. – Пъхна го във вътрешния му джоб. – Може и множко да ти се стори, но не забравяй, че през Великден има четири неработни дни… И не забравяй двете дузини яйца. Закъсняваш.
– Знам. Току-виж съм ощетил оборота на Маруло с четвърт долар. Защо са ти две дузини?
– Ще ги боядисвам. Алън и Мери-Елън специално ме помолиха. Хайде, тръгвай.
– Окей, цветенце… Но не е ли по-добре да се кача първо и да хвърля един пердах на Алън и Мери-Елън.
– Знаеш, че точно ти най-много ги глезиш, Ит.
– Сбогом, тържествен кораб – рече й, затръшна след себе си мрежестата врата и излезе в зелено-златното утро. Извърна се да огледа красивия стар дом – дома на баща му и дядо му от боядисани в бяло талпи с ветрилообразен прозорец над предната врата, корнизи в стил Робърт Адам и наблюдателница на покрива. Приютен бе в зеленееща градина сред буйно напъпили стогодишни люляци с клони, дебели колкото човешка китка. Брястовете по „Елм Стрийт“2 бяха сплели върхари, а новопоникналите им листа жълтееха. Слънцето току-що бе надникнало иззад банката и се отразяваше в сребристата газова кула, подгонвайки от старото пристанище към града миризмата на водорасли и сол.
Единствената жива душа по ранната „Брястова“ – Ред Бейкър, червеният сетер на банкера господин Бейкър, пристъпваше достолепно, като от време на време спираше да подуши автографите на миналите преди него по дънерите на брястовете.
– Добро утро, сър. Казвам се Итън Алън Холи. Срещал съм ви по време на пикаене.
Ред Бейкър спря и отвърна на поздрава с бавно поклащане на пухкавата си опашка.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Следя я от дълго време :) Благодаря ви! Дано е по-скоро.....
Здравейте, да, най-вероятно ще има, би било хубаво да следите и страницата ни във фейсбук, където публикуваме всички новини, защото не можем да конкретизираме дата в момента. Благодарим Ви!
Ще има ли нов тираж?

Оценка: -1 +1

Тази книга е прекрасна! Когато започнах да я чета, не предполагах колко силно ще ме увлече, колко много ще ми хареса и колко мъдрост струи от нея. Още едно велико произведение на неповторимия Джон Стайнбек. Благодаря на издателството, че ни дава възможност да се докоснем до тази класика.

Оценка: +5

Да, има филмова адаптация, както и адаптации за театрална сцена. Във филма главната роля се изпълнява от Доналд Съдърланд.
Една от най-великите книги в личния ми пантеон!

Оценка: -1 +1

Нямаше ли заснет филм по тази книга? Доста старичък?
Страхотна книга! Препоръчвам я. Наистина е своеобразно завръщане на Стайнбек.

Оценка: +1

Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-1309-3
Купи
Цена
19.60 лв.
(28.00 лв.)

* 30% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 80 лв.
-30%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-02-0058-1
Купи
Цена
10.00 лв.
(28.00 лв.)

* 18 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-18лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2025 © Всички права запазени