Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Каталог на книгите корабокрушенци
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0886-0
Купи
Цена
16.25 лв.
(25.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-35%
Електронно издание
ISBN
978-619-02-0887-7
Купи
Цена
15.00 лв.
(25.00 лв.)
-10лв.
Информация
Рейтинг (14)
Мнения (1)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
13/20
Тегло
648 гр.
Страници
392
Дата на издаване
14 януари 2022
Превод
Деян Кючуков
Корица
Дамян Дамянов

Каталог на книгите корабокрушенци

Животът на Фернандо Колумб, незаконния син на откривателя на Америка, е изпълнен с приключения и превратности. Той следва баща си Христофор в последното му плаване до Новия свят и се бори да защити името му, когато изпада в немилост. Но Фернандо мечтае да го задмине в друга област – да събере книги за най-голямата модерна библиотека в света, в която да може да се намерят „всички книги, издадени на всички езици и отговарящи на всички потребности на хората“. Той с всички сили насърчава преводите на книгите и превръщането им в материална ценност.

Пред нас е необикновеният разказ за визионера, прозрял невероятните перспективи, открили се пред света след Гутенберг и разпространението на книгата в съвременния ѝ вид. Първият модерен библиофил и библиоман е видял неподозираните възможности на новия начин за предаване на познанията, който ще промени из основи начина на мислене и живота на хората.

Така Фернандо Колумб, макар и незаслужено останал в сянката на баща си, е открил нова ера в историята на информацията, сравнима с технологичната революция от края на ХХ – началото на XXI век. А неговата „Библиотека Коломбина“, основана в Севиля през 1539 г., и до днес съхранява над 3000 тома.

Великолепна книга… истинска тръпка на почти всяка страница“ - The New York Times Book Review

За автора

Едуард Уилсън-Лий е роден в малка ферма в Средния Запад на САЩ и е дете на ревностни природозащитници – американец и британка. Семейството му е пътувало из целия свят, така че той е израснал в Кения и Свазиленд и дълго е живял в Мексико, Зимбабве и САЩ. Уилсън-Лий е доктор на науките от Оксфорд и Кеймбридж, а сега преподава средновековна и следренесансова литература в колежа „Сидни Съсекс“ на университета в Кеймбридж, Англия. Изследователските му интереси са насочени към историята на книгата и на нейното разпространение, както и на първите библиотеки след изобретяването на книгопечатането от Йоханес Гутенберг. Първата му книга е „Шекспир в Свазиленд“, а за настоящия си шедьовър е отличен с наградата „ПЕН Хесел-Тилтман“.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Едуард Уилсън-Лий - „Каталог на книгите корабокрушенци“

 

Младият Колумб и плаването към всемирна библиотека

 

Из Пролог: СЕВИЛЯ, 12 ЮЛИ 1539 г.

В утрото на своята смърт Фернандо Колумб нарежда да донесат в леглото му купичка пръст. Казва на слугите да я натрият върху лицето му, понеже е прекалено немощен, за да го стори сам. Мнозина от тях са с него повече от десетилетие и са му безупречно верни, но в случая отказват да се подчинят, защото смятат, че разсъдъкът го напуска. Тогава Фернандо събира сетни сили, посяга и сам намазва лицето си с тинестата пръст на Гуадалкивир – реката, която се вие през Севиля и в чиято извивка е разположена къщата му. Докато го прави, Фернандо изговаря няколко слова на латински, от които действията му започват да добиват смисъл за околните: помнете, че сте пръст и в пръстта ще се върнете. На отсрещния бряг на реката баща му Христофор Колумб, адмирал на Океан море, неотдавна е изваден от същата тази пръст – от гроба, в който лежи трийсет години. Ако се вярва на думите на Фернандо (а за много факти от живота на Колумб разполагаме единствено с тях), хората, отворили ковчега, били учудени да открият редом с костите на изследователя купчина вериги. Тези вериги напомнят на Фернандо за един момент от неговото минало. Като дванайсетгодишно момче той вижда баща си да се завръща окован в тях като затворник от райските земи, които е считал за свое откритие и дар за Испания.
Фернандо разкрива защо великият пътешественик е пожелал веригите да бъдат погребани заедно с него едва много по-късно, докато пише неговата история. Колкото до причината да намаже лицето си с кал на своя смъртен одър, присъстващите я разбират добре – тя е израз на крайно смирение. Той може да си го позволи, защото няма съмнение, че е постигнал нещо изключително в живота си. Фернандо, мъжът, посрещащ с отворени обятия тленността, е построил машина, способна вечно да устои на безмилостния напор на времето. Той умира скоро след това, в осем часа сутринта. Час по-късно започва следващото действие в чудатия спектакъл около неговата смърт. Най-близките се събират за четенето на завещанието. Стигат до вилата му в италиански стил край реката, разположена сред градина от екзотични растения, като минават през градската Puerta de Goles („Херкулесовата порта“). Фернандо има феноменална памет, мания към списъците и деликатна съвест, така че завещанието му изброява педантично всички хора, на които смята, че дължи нещо, включително мулетаря, комуто не е доплатил две десетилетия по-рано. Но след като съвестта му е изчистена, настъпва гвоздеят на програмата – изявление, почти неразбираемо в неговата епоха. Основен наследник на неговото богатство изобщо не е човек, а собственото му творение, удивителната библиотека. В дотогавашната история на Европа е незапомнено някой да остави земните си блага на сбирка от книги, така че самата постъпка е достатъчно объркваща. Но още по-странна я прави фактът, че книгите на Фернандо не са като онези, съхранявани в големите библиотеки – достопочтени томове по богословие, философия и право, често пъти великолепно подвързани, за да се подчертае безценната стойност на съдържанието им. Вместо това голяма част от колекцията се състои от книги на автори без слава и репутация – тънички брошури, балади, отпечатани на единични страници и предназначени за лепене по стените на кръчмите и други подобни неща, които навярно са изглеждали напълно лишени от стойност за мнозина от съвременниците му. В очите на някои синът на великия изследовател оставя в завѐт просто купчина боклук. И все пак за Фернандо тези произведения са безценни, защото го доближават до целта да състави библиотека, събрала всичко – универсална в смисъл, непознат дотогава. Дори не е ясно къде започва и къде свършва тази странна и разнообразна колекция: в допълнение към писмените произведения има купища сандъци с печатни изображения, сред които и най-голямата сбирка от печатни музикални листове. Според някои сведения дори в градината отвън са представени растителни видове от цял свят, тематично подредени в лехи. За момента обаче все още няма термин за подобно място, от рода на „ботаническа градина“. Странна гледка посреща посетителите на библиотеката. Самите мащаби са впечатляващи – това положително е най-голямата частна колекция за своето време и съдържанието ѝ не може да бъде обхванато с един поглед. За да се подсили чувството за дезориентация, самите вътрешни стени липсват. На тяхно място има безкрайни редове книги, подредени изправени върху специално проектирани дървени рафтове. Днес подобна подредба е добре позната, но тогава е първа и единствена по рода си. Това е само един от многото елементи в дизайна на прочутата библиотека на Фернандо, трудно поддаващи се на обяснение – като се започне от надписа над входа, гордо обявяващ, че сградата е издигната върху купчина тор. Вътре озадачаващите чудеса продължават да се множат: клетки, в които читателите трябва да седят, сандъци с томове, които не са за четене, но трябва да се обръщат по дватри пъти годишно, книжарница за безполезни заглавия. Има също армия от платени сътрудници и сложна система за охрана и наблюдение. Най-загадъчен е може би планът на библиотеката, който е разделен на парчета: над десет хиляди късчета хартия, ако трябва да бъдем точни, всяко обозначено с различен йероглифен символ. Всеки от безбройните начини, по които те могат да бъдат съчетани, предлага различен път през библиотеката.
Някои елементи от дизайна е възможно да се разгадаят по пътя на простата логика: въвеждането на рафтове например е по необходимост. Докато предишните колекции от по няколкостотин или няколко хиляди тома са могли да се поберат върху маси или в сандъци и лесно да бъдат откривани от опитен библиотекар, то библиотека с подобни мащаби изпълва цели стаи и е непосилна дори за най-добрата човешка памет. Новите лавици използват пространството далеч по-добре, а също разпределят тежестта. Те оформят акуратни редици, така че погледът минава по гърбовете на книгите отляво надясно, като при четене на букви в изречение. Вертикалната подредба позволява даден том да се извади лесно, за разлика от хоризонталните купчини, където издърпването на книгата най-отдолу преобръща целия куп. Но по-нататък логиката се изправя пред затруднения. Как точно да се подреди пъзелът, съставен от гърбовете на книгите? Как читателят пътешественик да се ориентира в този хартиен свят? Всеки, посещавал библиотека, знае, че редът е всичко. Начините, по които книгите могат да се организират, са многобройни и всеки показва вселената в малко по-различна светлина. Азбучната подредба например ще постави редом всички автори на име Перес или Пател, независимо дали книгите им имат нещо общо. Подредбата по размер ще спести място и ще образува спретнати редове с еднаква височина, но джобните романи ще се озоват в съседство с молитвениците…

Едуард Уилсън-Лий - „Каталог на книгите корабокрушенци“

 

Младият Колумб и плаването към всемирна библиотека

 

Из Пролог: СЕВИЛЯ, 12 ЮЛИ 1539 г.

В утрото на своята смърт Фернандо Колумб нарежда да донесат в леглото му купичка пръст. Казва на слугите да я натрият върху лицето му, понеже е прекалено немощен, за да го стори сам. Мнозина от тях са с него повече от десетилетие и са му безупречно верни, но в случая отказват да се подчинят, защото смятат, че разсъдъкът го напуска. Тогава Фернандо събира сетни сили, посяга и сам намазва лицето си с тинестата пръст на Гуадалкивир – реката, която се вие през Севиля и в чиято извивка е разположена къщата му. Докато го прави, Фернандо изговаря няколко слова на латински, от които действията му започват да добиват смисъл за околните: помнете, че сте пръст и в пръстта ще се върнете. На отсрещния бряг на реката баща му Христофор Колумб, адмирал на Океан море, неотдавна е изваден от същата тази пръст – от гроба, в който лежи трийсет години. Ако се вярва на думите на Фернандо (а за много факти от живота на Колумб разполагаме единствено с тях), хората, отворили ковчега, били учудени да открият редом с костите на изследователя купчина вериги. Тези вериги напомнят на Фернандо за един момент от неговото минало. Като дванайсетгодишно момче той вижда баща си да се завръща окован в тях като затворник от райските земи, които е считал за свое откритие и дар за Испания.
Фернандо разкрива защо великият пътешественик е пожелал веригите да бъдат погребани заедно с него едва много по-късно, докато пише неговата история. Колкото до причината да намаже лицето си с кал на своя смъртен одър, присъстващите я разбират добре – тя е израз на крайно смирение. Той може да си го позволи, защото няма съмнение, че е постигнал нещо изключително в живота си. Фернандо, мъжът, посрещащ с отворени обятия тленността, е построил машина, способна вечно да устои на безмилостния напор на времето. Той умира скоро след това, в осем часа сутринта. Час по-късно започва следващото действие в чудатия спектакъл около неговата смърт. Най-близките се събират за четенето на завещанието. Стигат до вилата му в италиански стил край реката, разположена сред градина от екзотични растения, като минават през градската Puerta de Goles („Херкулесовата порта“). Фернандо има феноменална памет, мания към списъците и деликатна съвест, така че завещанието му изброява педантично всички хора, на които смята, че дължи нещо, включително мулетаря, комуто не е доплатил две десетилетия по-рано. Но след като съвестта му е изчистена, настъпва гвоздеят на програмата – изявление, почти неразбираемо в неговата епоха. Основен наследник на неговото богатство изобщо не е човек, а собственото му творение, удивителната библиотека. В дотогавашната история на Европа е незапомнено някой да остави земните си блага на сбирка от книги, така че самата постъпка е достатъчно объркваща. Но още по-странна я прави фактът, че книгите на Фернандо не са като онези, съхранявани в големите библиотеки – достопочтени томове по богословие, философия и право, често пъти великолепно подвързани, за да се подчертае безценната стойност на съдържанието им. Вместо това голяма част от колекцията се състои от книги на автори без слава и репутация – тънички брошури, балади, отпечатани на единични страници и предназначени за лепене по стените на кръчмите и други подобни неща, които навярно са изглеждали напълно лишени от стойност за мнозина от съвременниците му. В очите на някои синът на великия изследовател оставя в завѐт просто купчина боклук. И все пак за Фернандо тези произведения са безценни, защото го доближават до целта да състави библиотека, събрала всичко – универсална в смисъл, непознат дотогава. Дори не е ясно къде започва и къде свършва тази странна и разнообразна колекция: в допълнение към писмените произведения има купища сандъци с печатни изображения, сред които и най-голямата сбирка от печатни музикални листове. Според някои сведения дори в градината отвън са представени растителни видове от цял свят, тематично подредени в лехи. За момента обаче все още няма термин за подобно място, от рода на „ботаническа градина“. Странна гледка посреща посетителите на библиотеката. Самите мащаби са впечатляващи – това положително е най-голямата частна колекция за своето време и съдържанието ѝ не може да бъде обхванато с един поглед. За да се подсили чувството за дезориентация, самите вътрешни стени липсват. На тяхно място има безкрайни редове книги, подредени изправени върху специално проектирани дървени рафтове. Днес подобна подредба е добре позната, но тогава е първа и единствена по рода си. Това е само един от многото елементи в дизайна на прочутата библиотека на Фернандо, трудно поддаващи се на обяснение – като се започне от надписа над входа, гордо обявяващ, че сградата е издигната върху купчина тор. Вътре озадачаващите чудеса продължават да се множат: клетки, в които читателите трябва да седят, сандъци с томове, които не са за четене, но трябва да се обръщат по дватри пъти годишно, книжарница за безполезни заглавия. Има също армия от платени сътрудници и сложна система за охрана и наблюдение. Най-загадъчен е може би планът на библиотеката, който е разделен на парчета: над десет хиляди късчета хартия, ако трябва да бъдем точни, всяко обозначено с различен йероглифен символ. Всеки от безбройните начини, по които те могат да бъдат съчетани, предлага различен път през библиотеката.
Някои елементи от дизайна е възможно да се разгадаят по пътя на простата логика: въвеждането на рафтове например е по необходимост. Докато предишните колекции от по няколкостотин или няколко хиляди тома са могли да се поберат върху маси или в сандъци и лесно да бъдат откривани от опитен библиотекар, то библиотека с подобни мащаби изпълва цели стаи и е непосилна дори за най-добрата човешка памет. Новите лавици използват пространството далеч по-добре, а също разпределят тежестта. Те оформят акуратни редици, така че погледът минава по гърбовете на книгите отляво надясно, като при четене на букви в изречение. Вертикалната подредба позволява даден том да се извади лесно, за разлика от хоризонталните купчини, където издърпването на книгата най-отдолу преобръща целия куп. Но по-нататък логиката се изправя пред затруднения. Как точно да се подреди пъзелът, съставен от гърбовете на книгите? Как читателят пътешественик да се ориентира в този хартиен свят? Всеки, посещавал библиотека, знае, че редът е всичко. Начините, по които книгите могат да се организират, са многобройни и всеки показва вселената в малко по-различна светлина. Азбучната подредба например ще постави редом всички автори на име Перес или Пател, независимо дали книгите им имат нещо общо. Подредбата по размер ще спести място и ще образува спретнати редове с еднаква височина, но джобните романи ще се озоват в съседство с молитвениците…

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Защо тази книга е на такава странна хартия. И защо с повишаване на цените се снижава качеството на хартията. Всички книги ли вече ще се печатат на такава хартия . Или на какъв принцип се избира хартията за всяко издание.
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0886-0
Купи
Цена
16.25 лв.
(25.00 лв.)

* 35% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 70 лв.
-35%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-02-0887-7
Купи
Цена
15.00 лв.
(25.00 лв.)

* 10 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-10лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2022 © Всички права запазени