Твърде много мислиш
Кристел Птиколен
Кристел Птиколен (р. 1960 г.) е известна френска специалистка в областта на личностното развитие. От близо трийсет години практикува невро-лингвистично програмиране, транзакционен анализ, ериксонова хипноза и други терапии. Изнася лекции из цяла Европа и е автор на двайсетина книги, преведени на петнайсет езика. Един от нейните бестселъри е „Твърде много мислиш“ (2010).
Кристел Птиколен - „Твърде много мислиш“
Как да се справим със свръхефективния си ум
Разклоняващата се мисъл
Манон трябва да направи презентация за Италианския ренесанс. Тя на драго сърце се залавя за работа, но колкото повече се задълбочава в сюжета, толкова по-изгубена се чувства. Всяко откритие я отвежда до друго, а на свой ред то ѝ разкрива трето. Толкова неща могат да се кажат. Как да подбере най-важното от това богатство и как да го отдели от второстепенното, как да пресее информацията? Тласкана от своята любознателност, тя преглежда откритията си, след което прави подробно проучване на творчеството на един художник и е запленена от неговите творби. Той не е толкова известен и водена от чувството си за справедливост, Манон би желала да го извади на преден план, за да го реабилитира. Ала живописта е само един от аспектите на Ренесанса. Велики философи са белязали куатрочентото. Налага се да пише за Пико дела Мирандола, но това не е възможно, ако не прочете нещо от него. Затова разтваря философските книги, които я отвеждат до Еразъм, който пък я отдалечава твърде много от сюжета, но неговите текстове са тъй проникновени… Манон установява, че се е отклонила от темата и се съсредоточава. Ще трябва да спомене мецената, хуманист и авангарден политик Козимо де Медичи. Тя подновява търсенията си. Във въображението си се вижда като изискана дама във флорентинския двор под ръка с млад благородник на прием във вила Медичи в Кареджи. Сетне подскача. Времето минава, а тя няма план как да структурира работата си. Едва тогава осъзнава, че Ренесансът във Флоренция е само част от Италианския ренесанс. Ще трябва да спомене какво е станало в Рим, във Венеция, във… Манон е обезсърчена, никога няма да успее!
Нейната презентация навярно ще бъде претрупана, неясна, несвързана, небалансирана и дори извън темата, ако надделее желанието ѝ да реабилитира забравения художник или да сподели мислите си за Еразъм. Преподавателят ѝ никога няма да узнае колко часа е работила върху текста си, нито до какви културни открития е стигнала, тъй като по нищо не личи, че е направила щателно проучване.
Също като Манон и вие имате разклоняваща се мисъл. Това ще рече, че една идея ражда десет, които по асоциация раждат още десет и така до безкрай. Това обяснява защо мозъкът ви непрекъснато работи. Новите врати се отварят безспир. И ако като Манон изпитвате необходимост да проучите докрай всяка нова идея, за да сте сигурни, че сте я изчерпали, преди да се върнете към основната, това може да се окаже изнурително. Всичко зависи от степента на стремежа ви към изчерпателност.
Ако мисълта ви броди също като мисълта на Манон, тя несъмнено е разклоняваща се. Манон със сигурност би ликувала, ако я бяха помолили да възстанови един ден от живота на съвременник на Италианския ренесанс. Тя би потърсила още повече подробности за храната, дрехите, развлеченията, обществените места, за да ги организира около действащото лице. Умствено свръхефективните често пъти се нуждаят от един-единствен добре подбран детайл, около който разпръснатите данни се подреждат от само себе си.
Когато също като Манон започнете да се отклонявате, върнете се към някой основен детайл, за да намерите изгубената нишка. Запитайте се: защо правя това? Каква е главната ми цел?
Разклоняващата се мисъл е особено ефективна при търсенето на решения. Там, където логичната мисъл подрежда идеите линейно, разклоняващата се мисъл изследва едновременно и паралелно различни пътища. Това става естествено и несъзнателно. Тя работи толкова бързо, че решението сякаш идва само. Това обяснява гениалните проблясъци или светкавичните решения. Свръхефективните умове знаят, но в повечето случаи не могат да обяснят защо знаят.
Кристин винаги е смятала, че избира жилищата си спонтанно, и се изненадва, че те напълно отговарят на критериите ѝ. Никога нищо не липсва: апартаментът е с идеален брой стаи и шкафове, слънчев е, а в близост има магазини, училища и градски транспорт. Когато научава как функционира мозъкът ѝ, тя установява, че той за пореден път е проучил всички подробности. Правил го е автоматично и бързо и макар тя да вярва, че решението ѝ е прищявка, прищявката се оказва много добре премислена! За хората с доминиращо дясно мозъчно полукълбо решението е равнозначно на изкуство: то или е светкавично, или е… невъзможно!
Колкото по-сложно, толкова по-добре
Когато няма изискваща съсредоточаване поставена задача, разклоняващата се мисъл работи на автоматичен режим. Тя броди между разклоненията, скача от едно на друго и се отнася в безкрайни блянове. Умствено свръхефективните знаят, че са разсеяни и неорганизирани мечтатели. Затова не признават, че са свръхнадарени. Озовават се например в кухнята с лъжичка в ръка и се питат за какво са дошли. Трябва им време да възстановят хода на мислите си. „А, да, дойдох за конфитюр!“.
Лоран е сервитьор в кафене. Споделя: „Откачена работа. Когато на терасата почти няма клиенти, трябва да си записвам поръчките. В противен случай ги забравям още преди да стигна до бара и на всичко отгоре не мога да направя сметката. Но щом заведението е препълнено, оставям настрана бележника и химикалката и помня всичко. Не забравям нито една поръчка, пресмятам светкавично и връщам рестото за секунди, без да сгреша. Иди, че го разбери!“.
Сравнявам ума на свръхефективните с кораб на въздушна възглавница. Умът трябва да премине през определен праг на стимулиране, но щом достигне максималната си мощност, полита над данните с опияняваща скорост. Точно така, опияняваща! За да бъде ефективен, мозъкът ви се нуждае от сложни неща. Когато мозъкът му работи на пълна мощност и е напът да прегрее заради огромния брой данни и сложността на проблема, умствено свръхефективният изпитва върховна наслада, досущ умствен оргазъм. В такъв момент е чудесно да си свръхефективен и да се радваш на мощта на своя мозък. Можем с право да възкликнем: „Колко ли конски сили има под капака!“. Работата е там, че също като Лоран вие запомняте само моментите, в които сте разсеяни и зле съсредоточени, и тогава съдите за интелектуалните си способности. Твърдите, че съм свръхинтелигентен, аз? Нищо подобно!
Недостатъците на разклоняващата се мисъл
Автоматичното бродене из разклоненията на мисълта има и някои недостатъци. То предизвиква внезапни пристъпи на еуфория, последвани от състояния на депресия, които са колкото силни, толкова и неочаквани. Вие си мислите: „Колко хубаво би било, ако…“ и политате към висините на радостта, щом си представите какво ще последва. Сетне ненадейно, без да знаете как и защо, изоставяте позитивните мисли и поемате към: „Но в никакъв случай не бива да…“. И ето че потъвате в черни мисли. Затова по погрешка обявяват умствено свръхефективните за маниакално депресивни или за засегнати от биполярни разстройства. Промените в настроенията им са толкова бързи и крайни! На всичко отгоре мисълта им се движи светкавично и в повечето случаи самите те не могат да обяснят какво ги е накарало да преминат най-неочаквано от смях към плач.
Задължително е да запазите контрола над вашия бродещ ум. Това налага „да следите мислите си“, сиреч да намалите притока на идеи, за да си проправите път сред преплетените клони. Наблюдавайте се, докато мислите. Забележете как скачате от хрумване на хрумване. Върнете се назад. Откъде тръгнахте, за да стигнете до тази идея? Постепенно ще се научите да насочвате потока на мислите си. Само вие сте способни да спрете черните си мисли.
Кристел Птиколен - „Твърде много мислиш“
Как да се справим със свръхефективния си ум
Разклоняващата се мисъл
Манон трябва да направи презентация за Италианския ренесанс. Тя на драго сърце се залавя за работа, но колкото повече се задълбочава в сюжета, толкова по-изгубена се чувства. Всяко откритие я отвежда до друго, а на свой ред то ѝ разкрива трето. Толкова неща могат да се кажат. Как да подбере най-важното от това богатство и как да го отдели от второстепенното, как да пресее информацията? Тласкана от своята любознателност, тя преглежда откритията си, след което прави подробно проучване на творчеството на един художник и е запленена от неговите творби. Той не е толкова известен и водена от чувството си за справедливост, Манон би желала да го извади на преден план, за да го реабилитира. Ала живописта е само един от аспектите на Ренесанса. Велики философи са белязали куатрочентото. Налага се да пише за Пико дела Мирандола, но това не е възможно, ако не прочете нещо от него. Затова разтваря философските книги, които я отвеждат до Еразъм, който пък я отдалечава твърде много от сюжета, но неговите текстове са тъй проникновени… Манон установява, че се е отклонила от темата и се съсредоточава. Ще трябва да спомене мецената, хуманист и авангарден политик Козимо де Медичи. Тя подновява търсенията си. Във въображението си се вижда като изискана дама във флорентинския двор под ръка с млад благородник на прием във вила Медичи в Кареджи. Сетне подскача. Времето минава, а тя няма план как да структурира работата си. Едва тогава осъзнава, че Ренесансът във Флоренция е само част от Италианския ренесанс. Ще трябва да спомене какво е станало в Рим, във Венеция, във… Манон е обезсърчена, никога няма да успее!
Нейната презентация навярно ще бъде претрупана, неясна, несвързана, небалансирана и дори извън темата, ако надделее желанието ѝ да реабилитира забравения художник или да сподели мислите си за Еразъм. Преподавателят ѝ никога няма да узнае колко часа е работила върху текста си, нито до какви културни открития е стигнала, тъй като по нищо не личи, че е направила щателно проучване.
Също като Манон и вие имате разклоняваща се мисъл. Това ще рече, че една идея ражда десет, които по асоциация раждат още десет и така до безкрай. Това обяснява защо мозъкът ви непрекъснато работи. Новите врати се отварят безспир. И ако като Манон изпитвате необходимост да проучите докрай всяка нова идея, за да сте сигурни, че сте я изчерпали, преди да се върнете към основната, това може да се окаже изнурително. Всичко зависи от степента на стремежа ви към изчерпателност.
Ако мисълта ви броди също като мисълта на Манон, тя несъмнено е разклоняваща се. Манон със сигурност би ликувала, ако я бяха помолили да възстанови един ден от живота на съвременник на Италианския ренесанс. Тя би потърсила още повече подробности за храната, дрехите, развлеченията, обществените места, за да ги организира около действащото лице. Умствено свръхефективните често пъти се нуждаят от един-единствен добре подбран детайл, около който разпръснатите данни се подреждат от само себе си.
Когато също като Манон започнете да се отклонявате, върнете се към някой основен детайл, за да намерите изгубената нишка. Запитайте се: защо правя това? Каква е главната ми цел?
Разклоняващата се мисъл е особено ефективна при търсенето на решения. Там, където логичната мисъл подрежда идеите линейно, разклоняващата се мисъл изследва едновременно и паралелно различни пътища. Това става естествено и несъзнателно. Тя работи толкова бързо, че решението сякаш идва само. Това обяснява гениалните проблясъци или светкавичните решения. Свръхефективните умове знаят, но в повечето случаи не могат да обяснят защо знаят.
Кристин винаги е смятала, че избира жилищата си спонтанно, и се изненадва, че те напълно отговарят на критериите ѝ. Никога нищо не липсва: апартаментът е с идеален брой стаи и шкафове, слънчев е, а в близост има магазини, училища и градски транспорт. Когато научава как функционира мозъкът ѝ, тя установява, че той за пореден път е проучил всички подробности. Правил го е автоматично и бързо и макар тя да вярва, че решението ѝ е прищявка, прищявката се оказва много добре премислена! За хората с доминиращо дясно мозъчно полукълбо решението е равнозначно на изкуство: то или е светкавично, или е… невъзможно!
Колкото по-сложно, толкова по-добре
Когато няма изискваща съсредоточаване поставена задача, разклоняващата се мисъл работи на автоматичен режим. Тя броди между разклоненията, скача от едно на друго и се отнася в безкрайни блянове. Умствено свръхефективните знаят, че са разсеяни и неорганизирани мечтатели. Затова не признават, че са свръхнадарени. Озовават се например в кухнята с лъжичка в ръка и се питат за какво са дошли. Трябва им време да възстановят хода на мислите си. „А, да, дойдох за конфитюр!“.
Лоран е сервитьор в кафене. Споделя: „Откачена работа. Когато на терасата почти няма клиенти, трябва да си записвам поръчките. В противен случай ги забравям още преди да стигна до бара и на всичко отгоре не мога да направя сметката. Но щом заведението е препълнено, оставям настрана бележника и химикалката и помня всичко. Не забравям нито една поръчка, пресмятам светкавично и връщам рестото за секунди, без да сгреша. Иди, че го разбери!“.
Сравнявам ума на свръхефективните с кораб на въздушна възглавница. Умът трябва да премине през определен праг на стимулиране, но щом достигне максималната си мощност, полита над данните с опияняваща скорост. Точно така, опияняваща! За да бъде ефективен, мозъкът ви се нуждае от сложни неща. Когато мозъкът му работи на пълна мощност и е напът да прегрее заради огромния брой данни и сложността на проблема, умствено свръхефективният изпитва върховна наслада, досущ умствен оргазъм. В такъв момент е чудесно да си свръхефективен и да се радваш на мощта на своя мозък. Можем с право да възкликнем: „Колко ли конски сили има под капака!“. Работата е там, че също като Лоран вие запомняте само моментите, в които сте разсеяни и зле съсредоточени, и тогава съдите за интелектуалните си способности. Твърдите, че съм свръхинтелигентен, аз? Нищо подобно!
Недостатъците на разклоняващата се мисъл
Автоматичното бродене из разклоненията на мисълта има и някои недостатъци. То предизвиква внезапни пристъпи на еуфория, последвани от състояния на депресия, които са колкото силни, толкова и неочаквани. Вие си мислите: „Колко хубаво би било, ако…“ и политате към висините на радостта, щом си представите какво ще последва. Сетне ненадейно, без да знаете как и защо, изоставяте позитивните мисли и поемате към: „Но в никакъв случай не бива да…“. И ето че потъвате в черни мисли. Затова по погрешка обявяват умствено свръхефективните за маниакално депресивни или за засегнати от биполярни разстройства. Промените в настроенията им са толкова бързи и крайни! На всичко отгоре мисълта им се движи светкавично и в повечето случаи самите те не могат да обяснят какво ги е накарало да преминат най-неочаквано от смях към плач.
Задължително е да запазите контрола над вашия бродещ ум. Това налага „да следите мислите си“, сиреч да намалите притока на идеи, за да си проправите път сред преплетените клони. Наблюдавайте се, докато мислите. Забележете как скачате от хрумване на хрумване. Върнете се назад. Откъде тръгнахте, за да стигнете до тази идея? Постепенно ще се научите да насочвате потока на мислите си. Само вие сте способни да спрете черните си мисли.
