Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Стихотворения
Печатно издание
ISBN
978-619-02-1196-9
Цена
21.36 лв.
(24.00 лв.)
Купи

* 11% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 80 лв.
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0887 602 218

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
-11%
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (18)
Мнения (30)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
160/230
Тегло
348 гр.
Страници
248
Дата на издаване
28 април 2023
Превод
Иван Б. Генов, Кирил Кадийски
Корица
Иво Рафаилов

Стихотворения

2023 г. е знаменателна дата - навършват се 160 години от рождението и 90 от смъртта на най-големия според мнозина новогръцки поет Константинос П. Кавафис.

Изданието се посвещава на този двоен юбилей. За пръв път читателят ще може да се докосне до пълния корпус от 154 стихотворения, така наречения "канон", оформен от литератора Г. П. Савидис. Това е и първият нецензуриран превод на „скандалната“ интимна лирика на поета, предизвикала немалко полемики. За пръв път читателят ще може да се наслади в пълна мяра на метриката в оригинала и на богатия структурен и римен строеж на творбите. Гаранция за това е плодотворното сътрудничество между класическия филолог и утвърден преводач от новогръцки и старогръцки Иван Б. Генов и Кирил Кадийски - големия наш майстор на поетическия превод, сам известен и оценен като поет не само у нас, но и в чужбина. Изданието е снабдено с послеслов и богат критически апарат от Иван Б. Генов, както и с предговор от проф. Клео Протохристова, онасловен „Кавафис – поетът на Александрия, световният поет“, който обосновава статута му като „най-значимия гръцки поет на двайсетия век“.

С този нов, пълен превод на поетическото наследство на Кавафис издателство "Колибри" продължава своята практика да представя за първи път адекватни на оригинала текстове и поднася на читателите пълното поетическо творчество на Константинос Кавафис, одобрено и от самия поет.

За автора

Константинос П. Кавафис е роден на 17 (29) април 1863 г. в Александрия, Египет, и починал на същата дата през 1933 г. В края на XIX и първата половина на XX век гръцката колония била многобройна и богата. Всъщност, до 1913 г., вероятно в чужбина са живеели повече гърци, отколкото в младата гръцка държава на Балканите.

Ранната смърт на бащата през 1870 г. принудила семейството да се премести при неговия брат в Ливърпул, а после в Лондон. По време на петгодишния престой на семейството в Англия малкият Константинос тръгнал на училище и така английският станал негов втори роден език.

След кратък престой в Александрия, веднага след английските бомбардировки на града и превръщането на Египет в британска колония (1882), семейството е принудено да се премести в османската столица Константинопол, където била родната къща на майката.

Това пътуване дало повод на малкия Константинос да опита за първи път перото си - под формата на дневник на английски език със заглавие "Constantinopoliad - an epic". В края на 1885 г. британските власти разрешили на чужденците да се завърнат и така Кавафис отново се озовал в родния си град.

През 1892 г. британските власти го назначили на постоянна работа в Службата по напояването, където работил трийсет години. От 1908 г. до смъртта си живял сам в апартамента си на прочутата александрийска улица "Лепсиус" 10, днес "Кавафис".

Кавафис не обичал да пътешества: през 1897 г. осъществил заедно с брат си Джон двумесечно пътуване до Париж и Лондон, а през лятото на 1901 г. за първи път се озовал в Атина.

Апартаментът на Кавафис на втория етаж на улица "Лепсиус" с времето се превърнал в място за срещи на интелектуалците от Александрия. Необичайната му издателска тактика, странностите на неговия характер и нетрадиционната му сексуална ориентация, сериозните му конфликти с известни поети и писатели му създали особено, невинаги добро име.

Критиката приела нееднозначно и невинаги добронамерено поезията на Кавафис - особеният му поетичен стил, тежкият му характер и усамотеният му начин на живот в апартамент без електричество и телефон, откритите му връзки с младежи силно го отличавали от общоприетите норми и нрави. Въпреки това, поезията му постепенно ставала все по-известна в Египет и Гърция.

До края на живота си той помествал стихотворенията и прозаичните си творби почти изключително във вестници и списания и никога не били събрани в книга. Тази необичайна "издателска" практика на Кавафис и новаторската му поезия направила творбите му редки и търсени.

Кавафис е непосредствен и драстичен, далеч от опростяването на новогръцкия "димотикѝ", създавайки единствения по рода си кавафисов език, включващ в себе си много старогръцки форми от елинистическия период. Стихосложението е най-разнообразно: Кавафис рядко римува, често използва петнайсетосричен ямб и дори пише стихотворенията си в две колони.

Използването на историческия фон от епохата на постепенния политически и културен упадък на класическа Елада след смъртта на Александър Велики през цялата елинистическа и римска епоха, а по-рядко и на Византия, е средството на Кавафис да създаде неповторима поезия, изпълнена с ирония, скептицизъм и носталгия, плътно наситена с паралели със съвремието и пропита с нескрит нетрадиционен еротизъм.

Творбите му са се превърнали в класика, те са винаги актуални с вечните теми за любовта и смъртта, насилието и опиянението от властта, политическия опортюнизъм и сервилността, за опроверганите идеали. С това той е признат от целия свят за един от великите поети на ХХ век.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

САЛОМЕ

Поднася Саломе на златно блюдо
главата на свети Йоан Кръстител
на елинския млад софист, ни страст изпитал,
ни да се сети сам, че в него влюбена е лудо.

– Ах, Саломе, това, уви, не стига,
да можеше на теб да ти отрежат
красивата глава – шегува се младежът...
И ето, преданият роб на сутринта пристига

и носи му на златния поднос главата
на Саломе – изящна, къдраво-златиста.
Но смаяният поглед на софиста
говори, че забравил е шегата.

С погнуса гледа той кръвта и робът е отпратен
веднага с викове: – Махни, махни я,
изчезвай с тая кървава пихтия...
И пак потъва в „Диалозите на Платон“.
[1896]





СТАРЕЦ

Сам в дъното на шумното гъмжащо кафене
седи един старик с черти болнави
и само вестникът компания му прави.

Проклета старост, всичко му отне;
как малко вкусил е от твойто изобилие,
живот – когато хубав, речовит и силен бил е.

Да, остарял е, сам го вижда вече!
И все пак времето, когато беше млад,
изглежда вчера... Как изтече, как изтече...

Подлецът Разум! Гледай как добре ме
измами – старецът си мисли с яд, –
как лъжеше ме: – Утре. Утре. Имаш време!

Възторзи, пориви, тъй бързо обуздани,
и радости... Ах, всичко е лъжа!
И как животът се глуми със старостта ни!

...Главата му от мисли натежа,
замая се от спомени... И ето –
той спи на масата, забравен в кафенето.
[1897]

СПОМНИ СИ, МОЕ ТЯЛО


Спомни си, мое тяло, не само колко са те любили,
не само разните легла, в които си вилняло,
но си спомни и страстните желания, с които
прострелваха те нечии очи,
или пък трепваха в гласа, възпрени
от нещо най-случайно.
Сега, когато всичко е отдавна минало,
и те са като твойте сбъднати желания – спомни си
как бляскаха пронизващо в очите
и как в гласа трептяха зарад теб. Спомни си, мое тяло.
[1918]

 

АННА ДАЛАСЍНА

Издаде златен хрисовул Алексий Комнин,
да бъде образът на майка му запомнен –
премъдрата царица Анна Даласина;
възхвали я – да видят и потомците с какво е
достойната владетелка блестяла,
но чуйте само тая прелестна възхвала:
„...и ни веднъж – в дела и нрави благочинна –
тя не изрече думите бездушни мое или твое“.
[1927]

 

САЛОМЕ

Поднася Саломе на златно блюдо
главата на свети Йоан Кръстител
на елинския млад софист, ни страст изпитал,
ни да се сети сам, че в него влюбена е лудо.

– Ах, Саломе, това, уви, не стига,
да можеше на теб да ти отрежат
красивата глава – шегува се младежът...
И ето, преданият роб на сутринта пристига

и носи му на златния поднос главата
на Саломе – изящна, къдраво-златиста.
Но смаяният поглед на софиста
говори, че забравил е шегата.

С погнуса гледа той кръвта и робът е отпратен
веднага с викове: – Махни, махни я,
изчезвай с тая кървава пихтия...
И пак потъва в „Диалозите на Платон“.
[1896]





СТАРЕЦ

Сам в дъното на шумното гъмжащо кафене
седи един старик с черти болнави
и само вестникът компания му прави.

Проклета старост, всичко му отне;
как малко вкусил е от твойто изобилие,
живот – когато хубав, речовит и силен бил е.

Да, остарял е, сам го вижда вече!
И все пак времето, когато беше млад,
изглежда вчера... Как изтече, как изтече...

Подлецът Разум! Гледай как добре ме
измами – старецът си мисли с яд, –
как лъжеше ме: – Утре. Утре. Имаш време!

Възторзи, пориви, тъй бързо обуздани,
и радости... Ах, всичко е лъжа!
И как животът се глуми със старостта ни!

...Главата му от мисли натежа,
замая се от спомени... И ето –
той спи на масата, забравен в кафенето.
[1897]

СПОМНИ СИ, МОЕ ТЯЛО


Спомни си, мое тяло, не само колко са те любили,
не само разните легла, в които си вилняло,
но си спомни и страстните желания, с които
прострелваха те нечии очи,
или пък трепваха в гласа, възпрени
от нещо най-случайно.
Сега, когато всичко е отдавна минало,
и те са като твойте сбъднати желания – спомни си
как бляскаха пронизващо в очите
и как в гласа трептяха зарад теб. Спомни си, мое тяло.
[1918]

 

АННА ДАЛАСЍНА

Издаде златен хрисовул Алексий Комнин,
да бъде образът на майка му запомнен –
премъдрата царица Анна Даласина;
възхвали я – да видят и потомците с какво е
достойната владетелка блестяла,
но чуйте само тая прелестна възхвала:
„...и ни веднъж – в дела и нрави благочинна –
тя не изрече думите бездушни мое или твое“.
[1927]

 

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Уважаеми господа Генов и Кадийски, За стореното от вас: chapeau! ....... Един разговор с Иван Генов по темата: https://youtube.com/watch?v=VwSWEPK__EE&feature=share8
Всяко стихотворение само по себе си е уникално и въздействащо. Препоръчвам изданието на всички, които се наслаждават на лириката на поета.

Оценка: +1

Имате блестящата възможност да измиете срама, лепнат на паметта на Стефан Гечев, като сътворите някакво нАучно съчинение, което, освен да отегчи читателите, би трябвало и да докаже по неопровержим начин колко преводите на Гечев превъзхождат тези, издадени от Колибри. Бъдете здрав(а)!

Оценка: -2

На сайта на Колибри е поместено стихотворението за Саломе и затова ще ви дам примери от Гечевия превод: На златен ПОДНОС Саломе ПОДСНАСЯ... Елинския млад учЕн... Саломе, твоята - младежът отговаря - глава желал бих да ми донесат... В науките отдаден... Вижда се, че тук няма грам поезия, но големият проблем е, че и българският език е като на кандидат студент, който заслужено е получил двойка на приемния изпит.Колибри не е имало за задача да се поругае паметта на Гечев, а да се даде на читателя поезия, каквато той заслужава. И в това няма нищо озадачаващо. С изключение на едно - че не смеете да излезете с името си. Освен ако то нищо на никого не говори. Което ни кара да мислим, че не само сте страхлив(а), но и че сам(а) не вярвате в това, което твърдите. Освен ако не сте наистина млад(а) - а може би и не съвсем - учЕн(а) и не искате, В науките си отдаден(а), да ПОДНЕСЕТЕ на ПОДНОСА на анонимността някое свое друго огорчение.

Оценка: -1 +1

Стефан Гечев да не е патентовал превеждането от гръцки? Освен това да не би да е оставил образци в превода на гръцка поезия и по-конкретно на творбите на Кавафис? Нещо повече - отдавна се знае, че единственото достойнство, ако тази дума е най-подходяща, на неговите преводи е, че за първи път дават възможност на българските читатели да се докоснат до една поетическа вселена, каквато безспорно е Кавафис. И най-често да ги оставят с недоумението: какво му е толкова голямото на Кавафис? Защото преводите на Гечев осигуряват само една информация (при което невинаги пълна) за какво пише гръцкият поет, но в българските текстове нито ги има поетическите особености на оригиналите, нито има въобще поезия.

Оценка: -2 +2

Да не знаеш нещо не е грях. Лошото е да не знаеш, че не знаеш. А още по-лошото е, подвеждайки се от своята неосведоменост, да обвиняваш другите, които знаят, и да се опитваш да подведеш читателската публика. Естествено е, че издателство Колибири "имат общо с рекламното говорене за новия Кавафис" - иначе за какво са го издавали и хвърлили толкова труд и средства. Нали за да стигне до повече читатели! А това става с реклама. Кой издател (и изобщо производител на блага) не си рекламира продукцията?! Това е риторичен въпрос. Не очакваме отговор - вие сам(а) признавате, че не знаете. Какво срамно има в това да се даде и друга гледна точка по какъвто е да е въпрос. Още повече в сферата на изкуствата, на поезията конкретно. Какво срамно има в това на нашия читател да бъде предложен и друг български вариант на поезията на Кавафис.
Не знам доколко "Колибри" имат общо с рекламното говорене за новия Кавафис, но това, което се причинява на паметта на Стефан Гечев, е срамно. Впрочем, същото се отнася за приноса на Иван Иванов и Любен Любенов за превода на трите части на "Божествена комедия" на Данте.

Оценка: +1

В българската именна традиция не се именува с инициали. Вероятно залитане по гръцката е това изписване името на автора на корицата, а защо навсякъде другаде се изписва пълно личното му име?

Оценка: -1 +1

Да превеждаш голям поет, какъвто е Кавафис, определено не е лека задача. Не съм имала щастието да чета прекрасните му стихове в оригинал, но преводът на Кадийски не ме смути по никакъв начин. Езикът тече леко, плавно, думите се нижат звучно и се усеща красотата на изказа. Вие тук най-добре знаете, че буквалният превод не е вариант и не разбирам защо тече такава ожесточена дискусия относно значенито на 2-3 думи. Кирил Кадийски наистина се е доказал не с едно или две свои претворявания и смятам, заслужава уважение за цялостния си принос и множеството преведени редове.

Оценка: +3

Доста ожесточени коментари... не разбирам всички злонамерени мнения... надявам се редакцията на Колибри да не се трогва особено. Това издание е: - събитие, защото за пръв път се появява пълния канон на Кавафис и това е впечатляващо, ценно - дългоочаквано и важно, защото всички ние, които обичаме поезията на Кавафис тайно години наред сме се надявали да се появи и сгуши в домашните ни библиотеки - красиво и гордост да бъде притежавано, защото Иван Б. Генов и Кирил Кадийски са свършили великолепна работа, заслужаваща бури овации, а Иво Рафаилов за мен е гений. Колибри, продължавайте в същия дух. Купих си книгата, броя часовете до премиерата, на която мисля да купя няколко броя за подаръци на приятели. Хейтърите, направете днес нещо приятно за себе си, за да поканите мира в душите си! Много здраве на всички!

Оценка: +3

Апропо, връзката с дебатите около наградите за "Ад" на Съюза на преводачите (очевидно и тук се подвизават същите "приятели" на изд. "Колибри") ми напомня как техните позиции бяха тотално отхвърлени при гласуването (1 против и 1 въздържал се) от най-компетентните по въпроса - членовете на секция "Художествена литература и хуманитаристика" на Съюза. И тук, и там имаше опит - неизвестно с какви цели - да се проведе смайващата разлика между претворяване и превод. Защото всеки художествен (а не машинен) превод е най-вече претворяване. Да не говорим за поезията. Върхът на абсурда пък е, че такъв доказан майстор на превода като Кирил Кадийски не бил достоен да върши тази дейност. Поздравявам "Колибри" с новото значимо културно събитие. "Ад" на Данте, "Поезия" на Пол Елюар, "Стихотворения" на Константинос Кавафис, излезли в рамките на половин година с блестящи преводи, изтънчени оформления и изрядни като полиграфия книги, са ярък пример за професионализъм и културна мисия.

Оценка: -1 +3

Удивително нещо! Излязъл е нов превод на Кавафис, извършен от специалист по новогръцки в лицето на Иван Генов и гениалния поет и преводач Кирил Кадийски. В същата творческа симбиоза, както беше навремето при превода на "Илиада" от проф. Александър Милев и великата поетеса Блага Димитрова. И тогава не липсваха злобеещи индивиди, които чоплеха с мръсен нокът из стиховете и се мъчеха да изчовъркат нещо от тях. Но както "подвизите", така и имената на тези "любители на поезията" отдавна се забравиха, а преводът се чете с удоволствие и ще се чете още десетки и десетки години. А тук човъркащите с мръсен нокът дори са анонимници, както се полага на съвременните хейтъри.

Оценка: +2

Става дума за дословния превод, който на испански красноречиво наричаме робски. Аз не твърдя, че дословният превод не е възможен – просто това не е превод, а поредица от думи, чието предназначение е да улесни прочита на оригиналния текст. Нещо по-близко до речника, отколкото до превода, който е винаги литературен процес. Във всички случаи, включително онези, при които е необходимо да се предаде само смисълът, както при научните трудове, преводът предполага трансформация на оригинала. Подобна трансформация е от литературно естество; другояче не може и да бъде, защото всеки превод е процес, използващ двете изразни средства, до които според Роман Якобсон се свеждат всички литературни похвати – метонимията и метафората. Из есето „Литература и литературност“ Октавио Пас

Оценка: -1

Кирил Кадийски освен поетическия си талант има още един безспорен - да си създава врагове. Дребни, но пък речовити. Тяло/мое тяло! Яйцето или кокошката? А националното чувство към езика? Дали това на съвременните българи се припокрива на 100 % с това на гърците от края на XIX в? И защо тогава се е налагала колаборацията на преводача Генов с поета Кадийски, а Колибри не е публикувало просто подстрочника? Поезията е мислене в образи. Кирил К. го прави толкова естествено, колкото и диша. И ни е предал мисленето в образи на Кавафис за съвременните българи така, че да го възприемем - както във формата, така и в смисъла, вложен от автора. Каквото направи и с "Ад" на Данте за пръв път след Константин Величков отпреди повече от век. Почитания, Маестро!

Оценка: +5

Преводът на "Бард" от 2021 или 2022 г. (не се разбира от копирайта) изобщо не включва целия "канон" на Кавафис. В него са публикувани 100 от 154-те стихотворения, т.е. няма и две трети. Подреждането им е смехотворно - по азбучен ред на заглавията (на кирилица). Фактът подлежи на проверка и престанете да лъжете и подвеждате читателите, анонимнико. Няма как да Ви пожелая успех в интригите и злословията. Бъдете здрав.

Оценка: -1 +1

И двата „превода” дават точна информация какво е искал да каже поетът. Макар и непълна - "нюансите" или я обедняват, или се стараят да я съхранят максимално. Един ще предпочете знанията, друг поуките. Важното е да има и поезия, а не само текстове. И така - поезията е също една Итака и моля някои да не бъдат толкова категорични с разсъждения, които ги издават, че не са пътували дълго към нея. А белобради скитници из дебрите на литературата като Иван Генов (че защо не и моя милост) да не отвръщат за щяло и не щяло на атаките на защитниците на „Итаките”, ами да покажат, че вече са разбрали „какво една Итака значи”... Кирил Кадийски (недостоен раб Божи, не от тия „множество достойни български преводачи”)

Оценка: -1 +3

Молба: престанете да се дърлите за глупости и да си демонстрирате гръцкия и латинския. Проблем няма! Хубавото е, че оригиналът е един и зависи от нашите вкусове само дотолкова дали обичаме един поет и си го четем и препрочитаме, или не го обичаме и не отваряме неговите книги. Още по-хубавото е, че една поезия може да има много преводачи на друг език и всеки читател има правото да предпочете един или друг, или трети и т.н. превод (във всички случаи преводът няма да отговаря напълно на оригинала, защото винаги един поетически превод всъщност си е нов оригинал!) Да оставим любителите на поезията да четат едно или друго. Който иска, да се радва на стихове като: Когато тръгнеш нявга за Итака, моли се пътят ти да е далечен, изпълнен с перипетии и знания... Ако не му хареса, да чете: Когато тръгнеш вече за Итака, моли се да е дълъг твоят път, с премеждия изпълнен и с поуки...

Оценка: -2 +2

Поправям се и аз - първо е Soma, thymisou, a след това thymisou soma. За да не бъда разбран погрешно: преводите не са свещени крави - подлежат на критика и преценка. По-малко страсти, повече четене. Още веднъж - успех.

Оценка: -1 +1

И на всичкото отгоре лъжат - нямало инверсия, нали всеки ще отвори и ще види, уважаеми Иван Генов? Кого лъжете? Цитират латински фрази, приписват си отличие за това, че били превели "лЕстригони", а това, че поетиката изобщо не е Кавафисова?? Приписват си заслуги, че били ПЪРВИТЕ превели канона на Кавафис - та само преди месеци излезе превод на Бард на Милко Стоименов, който също го включва. Кого лъжете? Нали читателите, които ценят езика и прецизността, ще отворят и ще видят оригинала. Кого лъжете? Това е всичко, което исках да кажа. Пожелавам успех на "поетическата версия". Интелигентният читател ще има крайната дума.

Оценка: -1 +2

Има една порода преводачи, които неизменно искат да се поставят наd автора, който превеждат - някак си, уж го превеждат, но не спират да го поправят и разхубавяват. Той казва простичко "желания", на тях това не им е достатъчно и превеждат "страстни желания", той казва: "лежало", простичко (и затова неопределено, многозначно, оставящо въображението само да довърши образа), а те превеждат - "вилняло". Авторът казва първо "Спомни си тяло" (Thymisou, soma), а след това - "soma, thymisou", не като нов стих, а като край на предишния. Те превеждат еднакво, че и добавят "мое". Не им е достатъчно, искат да го поправят, да го натаманят според техния вкус. Да го направят на тях да им звучи. Пък автора - кучета го яли.

Оценка: -2 +5

Повтарям - в последния стих няма никаква инверсия, няма никакво "тяло, спомни си". Това е недостоен риболов в мътна вода от страхливец-анонимник. В процеса на превода не съм се докосвал до предишни издания, нито до преводи на други езици, за да не се подведа. И само благодарение на неповторимия поетически талант на Кирил Кадийски най-после нашата литература разполага с прекрасен превод на пълния канон от 154-те на Кавафис. Що се отнася до неточностите в предаването на реалиите, си спомням как навремето, в младежките ми години, имах дързостта в пълната зала на Парк-хотел Москва да посоча в присъствието на Леда Милева абсурдните грешки в предаването на старогръцките реалии на един тогавашен фаворит, та ме помляха. Последно до упорития анонимник: Ne supra crepidam sutor iudicaret. Dixi.

Оценка: -2 +1

Разбира се, че в последния стих няма инверсия - казано е просто същото. Няма да коментирам подвеждащи писания на анонимници. И се питам защо досега "достойните български преводачи" в течение на десетилетия така и не преведоха "канона" от 154-те, а публикуваха миш-маш. ко каквото откъдето взел. Как да се обясни десетилетният copy-paste на "ластригони" вместо "лестригони", освен с елементарното непонаване на митологията и античните реалии? И да, благодарен съм на Кадийски - прекрасно пълно издание, пък нека анонимниците да се тровят. Quod licet Iovi, non licet bovi.

Оценка: -1

Кавафис има множество достойни български преводачи. КК не е от тях, най-малкото защото не владее езика. Естетиката на Кавафис не е естетика на "вилнеенето", "прострелването" и прочие измислици; напротив - тя е лапидарна, "мраморна", изваяна, без излишества и украси. Нищо не е случайно, а всяка дума е премислена и претеглена сто пъти. Няма волности, афективни експлозии ("страстни желания", когато е само "желания"), няма екстензивност, а има пределна смислова и образна, интензивна съсредоточеност в дистантен модус. В "Спомни си, тяло" не е спазена дори крайната инверсия - в първия стих Кавафис казва "Спомни сй, тяло", а в последния - "тяло, спомни си" (има само запетая, го която отделя, а не точка); това не е просто ей така, щото така му дошло. Якобсон има статия за граматическата образност в това стихотворение. Но тук е пълно с разбирачи, които казват: това са глупости, едно е също е да "лежиш" в легло и да "вилнееш" в легло. Пародия на култура.

Оценка: -3 +2

Който и да си, анонимнико, ако наистина четеш гръцки – значи не владееш добре български. Дали ще кажеш: спомни си, тяло или спомни си, мое тяло е все едно и също. Дали си се хвърлял в нечие легло, или си вилнял там, е едно и също нещо. Научи го тоя български език. Ще продължа, белким ти влезе нещо в главата! Дали някой те е пронизвал с поглед или те е стрелвал с очи е също въпрос на избор на поета. Ти от поезия явно нищо не отбираш! Пък и не вярвам Генов да допусне свободни съчинения на основата на неговите дословни преводи, в чиято точност, надявам се, не се съмняваш. Сутринта по телевизията той сподели, че е изключително благодарен на Кадийски, че е откликнал на молбата му – за да имаме най-сетне и ние Кавафис като хората. Пък като знаеш толкова гръцки, къде беше досега, че да се заемеш лично с тая работа? Ама не си бил поет. Като не си, какво се буташ между шамарите, пардон... поетите? Остани си със здраве,

Оценка: -1 +2

Оставете човека да харесва това, което разбира. Ако има и други любители на подстрочници, на пазара все още се намират единични бройки от "Спомни си, тяло" в превод на Х. Паницидис и "Припомни си, тяло" в превод на К. Марицас. В тях местоимението "мое" е изпуснато, звучи някак по-поетично.

Оценка: -1 +1

До "Защо? Защо" и т.н. По принцип не отговарям на злостни, агресивни анонимки. "??????? ????" към чие ли тяло се отнася? Що за необосновани злословия, отправяни от анонимни игноранти?

Оценка: -1

Е тука ме отрепа на "Спомни си, тяло" преводач бил Кадийски хахахахах

Оценка: -1 +3

Интересно имаш мнение за нещо което все още не е излязло от печат и не си прочел.

Оценка: -1 +1

Наистина не мога да си обясня защо Колибри продължава да издава опусите на Кадийски - опуси, нямащи много общо с "преводите". Работата му върху Данте беше "претворяване", тази тук върху Кавафис е квалифицирана като "поетическа версия". Къде остава преводът обаче? Отначало си казах, че може и да не е чак толкова зле, поне в случая официално работи с подстрочник, направен от човек, който наистина владее езика. Надявах се, че Иван Генов може да вразуми малко поривите на КК... Уви! Достатъчно е един поглед върху превода на "Спомни си тяло", за да се види, че положението е отчайващо... Няма "мое" в оригинала, няма "страстни" желания, нито пък тялото "вилнее" в легла, нито пък някой "прострелва" някого... Съвсем неудачно, несвързано, тотално стилово подвеждащо и толкова антикавафис е това преводаческо решение, че просто не знам как да го определя, освен като истинско покушение върху тази прекрасна поезия. Защо ви беше да го правите??

Оценка: -5 +6

Нямам търпение. Благодаря , Колибри! Публикувайте още някое стихотворение.

Оценка: +2

Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-1196-9
Купи
Цена
21.36 лв.
(24.00 лв.)

* 11% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 80 лв.
-11%
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2024 © Всички права запазени