Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Поезия
Печатно издание
ISBN
978-619-02-1174-7
Цена
14.40 лв.
(18.00 лв.)
Купи

* 20% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 80 лв.
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0887 602 218

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
-20%
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (28)
Мнения (1)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
140/180
Тегло
165 гр.
Страници
144
Дата на издаване
10 февруари 2023
Превод
Силвия Вагенщайн
Корица
Иво Рафаилов

Поезия

Сборникът „Поезия“ от Пол Елюар, който предлагаме на вниманието на читателите, няма амбицията да запълни празнините, оставени от предходните издания, а отразява в голяма степен преводаческите пристрастия и представлява по-скоро „лична антология“. Елюар е поетическа вселена, еманация на поезия. Той като че ли е взел най-доброто от поетиката на сюрреализма и го е пречупил през своята уникална чувствителност, за да сътвори стихове, които извършват революция в европейската поезията на XX век.

Като въвежда всекидневна лексика и я прекарва през своето поетическо сито, той ѝ отрежда съвсем различни функции и вместо да приземи поезията, я изстрелва в непознати дотогава висини. От огромното му творчество са останали стихове, които са емблематични, фигурират в повечето антологии на световната поезия и задължително намират място в антологиите на световната любовна поезия. Голямата заслуга за поезията на Елюар се състои в това, че ползвайки естетиката на сюрреализма, той я е преодолял и е съумял да създаде своя неповторима поетика. Елюар става това, което е, в по-късния си и най-зрял период. Оттогава датират стихотворенията от сборниците „Жестоката жажда за живот“, „Излишното време“, „Паметно тяло“ и „Фениксът“, послужили за гръбнак на настоящата подборка, като са ползвани и двата тома негови „Събрани съчинения“ Всъщност това са и най-популярните и обичани от поколенията стихове на поета. Водещо е било желанието да се разчупи клишето, което затваря Елюар в тесните рамки на понятието „социален поет“. Ангажиран – да, и то в най-висока степен, със съдбата на бедните, онеправданите, дали от войната, от неправдата, най-общо казано, или от самотата, неразбирането, ангажиран с каузата на прогреса, на борбата за повече справедливост, на обичта и равенството между хората, с други думи, неизчерпаема любов към отделния човек и към човечеството. Неговата ежеминутна борба е борба за повече свобода в действията и в творчеството и в това е неостаряващата му харизма.

За автора

Йожен-Емил-Пол Грендел, по-известен като Пол Елюар, се ражда в Сен-Дьони на 14 декември 1895 г. в скромно семейство, чиито корени са в Северна Франция Детството му е безгрижно, над него бдят любещи родители. Около 1908 г. семейството се установява в Париж и Пол постъпва като стипендиант в най-престижното училище – частния колеж „Колбер“. Но шестнайсетгодишният блестящ ученик се разболява от туберкулоза и е принуден да напусне училище. През декември 1912 г. е настанен в санаториум в Клавадел, Швейцария, където остава до 1914-а. От това време са и първите му стихотворни опити. С бащиното си име публикува на собствени разноски „Първи стихотворения“. На двайсет и една години избира името Пол Елюар, наследено от баба му по майчина линия. В течение на повече от три десетилетия Елюар е неотделима част от френския литературен и художествен авангард. През 1918 г. младият и даровит поет е „открит“ от Жан Полан, който го запознава с Андре Брьотон, Луи Арагон, Филип Супо, Макс Ернст. След края на Първата световна война заедно с тях Елюар става един от основоположниците на дадаизма, а след това и стожер на сюрреализма. В 1926 г., заедно с Луи Арагон, Андре Брьотон, Бенжамен Пере и други сюрреалисти, постъпва в Комунистическата партия. През 1933 г. е изключен за антисъветски изказвания. В основаното от него списание „Проверб“ Елюар се разграничава от групата сюрреалисти и заедно с Жан Полан отстоява идеята, че езикът може да бъде сам на себе си „цел“. Поетическият език на Елюар надхвърля чистия автоматизъм и не се задоволява да извади несъзнаваното на бял свят. Стреми се да направи очевидни асоциации от думи, образи, които привидно нямат никаква логическа връзка. Освобождавайки мисълта от нейните граници, той открива поетическия абсолют.

Пол Елюар издъхва от инфаркт на 18 ноември 1952 г. В дома си на авеню Гравел в Шарантон льо Пон на 56-годишна възраст. Погребан е на 22 ноември в „Пер Лашез“. Известният френски писател Робер Сабатие заявява: „В този ден целият свят потъна в траур“. Обемното му творчество, поезия и проза, създавано в продължение на близо четири десетилетия, е побрано в два дебели тома от общо 3280 страници в престижната литературна поредица „Плеяда“ на френското издателство „Галимар“.

Седемдесет години след смъртта му днес можем да твърдим, че Пол Елюар е един от най-големите европейски поети, надхвърлил рамките на направлението, с което се свързва името му, и прекрачил границите на своята епоха.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

С ТЕБ ДВАМА

Един до друг ръка в ръка вървим
Навсякъде сме у дома си сякаш
Под кроткото дърво под свода черен
Под всяка стряха с греещия огън
На улицата пуста посред зноя
В зареяния поглед на тълпата
Край мъдреците и с глупците редом
Дали сред малки или сред големи
Не е загадка нашата любов
С теб двама сме самата очевидност
И влюбените имат в нас свой дом неведом.

 

ТАЙНО ВЛЮБЕНА

Зад твоята усмивка тайно влюбена
Ти цялата разголена си думите любовни
Разбулват твоите гърди и шия
Бедра зад клепките си свита
Разбулват те докрай милувките
Да могат в твоите очи целувките
Самата теб да те покажат неприкрита.

 

РИБА

И риби и плувци и лодка
Браздят водата кротка
Водата тиха е и само се люлее
От досега им с нея.

Полека рибата се плъзга
Тъй както в ръкавица пръсти
Плувецът цял е в пръски
А пък платното диша.

Ала водата кротка се люлее
От досега им с нея
И риба и плувец и лодка
Се носят по водата
Отнася ги реката.

 

СЪВЪРШЕНСТВО

Вълшебство от най-фини песъчинки
Пронизва всеки цвят и лист
Разцъфва в плодовете
И сенките изпълва
Разпада се накрая всичко
И гине всичко погрознява
И всичко се руши и заличава
И няма помен от смъртта дори
Накрая
Самата светлина от естество лишена
Духало хищно светило нажежено
Тя с цветовете се прощава 
Тя с образа си се прощава
И сляпа онемяла
Навред подобна е и вече опустяла.

 

ИДЕАЛНО ТЯЛО

Под ширещото се небе крилe морето сдипля
По склона на усмивката ти тръгвам аз на път
Бленуваща – самата плът, сиянието ѝ – пожар
Раздухвай моята наслада изтрий ненужния простор 
Побързай и разсей и моя блян и моя взор.

 

УТРИННА

Присъни ми се път безлюден
Ти крачеше сама по него
От стъпките смутена птица
Се будеше ведно с росата
Сред влажния и свеж гъстак
Отваряше око зората
И мигом лумваха листата
Денят започваше за теб.
И както огънят изтлява
Сияеше и този ден
Аз спях като новороден
А ти бе станала в зори
И в утринта ми подари
едно безкрайно детство.

С ТЕБ ДВАМА

Един до друг ръка в ръка вървим
Навсякъде сме у дома си сякаш
Под кроткото дърво под свода черен
Под всяка стряха с греещия огън
На улицата пуста посред зноя
В зареяния поглед на тълпата
Край мъдреците и с глупците редом
Дали сред малки или сред големи
Не е загадка нашата любов
С теб двама сме самата очевидност
И влюбените имат в нас свой дом неведом.

 

ТАЙНО ВЛЮБЕНА

Зад твоята усмивка тайно влюбена
Ти цялата разголена си думите любовни
Разбулват твоите гърди и шия
Бедра зад клепките си свита
Разбулват те докрай милувките
Да могат в твоите очи целувките
Самата теб да те покажат неприкрита.

 

РИБА

И риби и плувци и лодка
Браздят водата кротка
Водата тиха е и само се люлее
От досега им с нея.

Полека рибата се плъзга
Тъй както в ръкавица пръсти
Плувецът цял е в пръски
А пък платното диша.

Ала водата кротка се люлее
От досега им с нея
И риба и плувец и лодка
Се носят по водата
Отнася ги реката.

 

СЪВЪРШЕНСТВО

Вълшебство от най-фини песъчинки
Пронизва всеки цвят и лист
Разцъфва в плодовете
И сенките изпълва
Разпада се накрая всичко
И гине всичко погрознява
И всичко се руши и заличава
И няма помен от смъртта дори
Накрая
Самата светлина от естество лишена
Духало хищно светило нажежено
Тя с цветовете се прощава 
Тя с образа си се прощава
И сляпа онемяла
Навред подобна е и вече опустяла.

 

ИДЕАЛНО ТЯЛО

Под ширещото се небе крилe морето сдипля
По склона на усмивката ти тръгвам аз на път
Бленуваща – самата плът, сиянието ѝ – пожар
Раздухвай моята наслада изтрий ненужния простор 
Побързай и разсей и моя блян и моя взор.

 

УТРИННА

Присъни ми се път безлюден
Ти крачеше сама по него
От стъпките смутена птица
Се будеше ведно с росата
Сред влажния и свеж гъстак
Отваряше око зората
И мигом лумваха листата
Денят започваше за теб.
И както огънят изтлява
Сияеше и този ден
Аз спях като новороден
А ти бе станала в зори
И в утринта ми подари
едно безкрайно детство.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Направиха ми страхотен подарък с това бижу, Елюар въздейства и докосва читателя по един различен начин начин. Феновете на поезията няма как да останат безпристрастни.
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-1174-7
Купи
Цена
14.40 лв.
(18.00 лв.)

* 20% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 80 лв.
-20%
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2024 © Всички права запазени