Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Бяла приказка
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0627-9
Цена
10.50 лв.
(15.00 лв.)
Купи

* 30% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 70 лв.
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
-30%
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (14)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Твърди корици
Размери
215/215
Тегло
315 гр.
Страници
44
Дата на издаване
30 октомври 2020
Корица
Кирил Златков

Бяла приказка

Високо в бялата планина имало малка метеорологическа станция и в нея живеел един стар метеоролог. Той бил съвсем сам и когато му оставало свободно време, си съчинявал разни приказки и стихотворения. Ето и сега, като гледал през прозорчето тихия сняг, който валял навън, той си бил намислил нещо и вече го пишел на машинката си върху опакото на един лист за метеорологическо съобщение...

Казва се „приятел пръв“,
но защо е той такъв?
Затова, че пръв полита
в огъня да те спаси;
пръв и без да се запита
прав ли си, или не си.

За автора

Валери Петров е виден български поет, сценарист, драматург и преводач. Изключително продуктивен автор на лирична и сатирична поезия и на книги за деца. Известен е с блестящите си преводи на Уилям Шекспир на български език. Академик на БАН от 2003 година, той е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради "Пет приказки".

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Валери Петров - „Бяла приказка“

Високо в бялата планина имало малка метеорологична станция и в нея живеел един стар метеоролог. Той бил съвсем сам и когато му оставало свободно време, си съчинявал разни приказки и стихотворения. Ето и сега, като гледал през прозорчето тихия сняг, който валял навън, той си бил намислил нещо и вече го пишел на машинката си върху опакото на един лист за метеорологическо съобщение. И това, което си бил намислил, започвало така:

Над капчука в игли,
сред парцали мъгли
по заспали ели
сняг вали, сняг вали.

Тук през целия ден
няма никой освен
един малък елен,
просещ хлебец от мен…

Но като стигнал до това място, едно малко еленче почукало с рогца по стъклото:
— Това за мееене ли е?
Метеорологът вдигнал очи от машинката.
— За тееебе! — казал той и продължил да пише.
— Ама аз не ти прося хлебец! — казало еленчето малко обидено.
— Зная! — казал метеорологът. — Само че не ми пречи, защото не мога да си я донамисля.
— Какво да донамислиш? — попитало еленчето.
— Е, как какво? Приказката!
Като чуло „приказка“, еленчето подскокнало от радост:
— Ама и аз искам да играя в нея!
— Че ти вече играеш.
— Ама и ти тогава!
Метеорологът се усмихнал.
— Не, аз съм голям — казал той. — И тъжен.
— Нищо! — настояло еленчето. — Ще играеш голям и тъжен! А пък ние ще те развеселим!
— Малко се съмнявам — казал метеорологът, но все пак прибавил: — Добре. Бързай надолу, че приказката почва!
— Как почва? — попитало еленчето.
— Ами така. Не виждаш ли? Не чуваш ли?
Еленчето се огледало: снегът бил спрял! Ослушало се: отдолу, иззад елхите, долитали детски гласове!
— Децата от училището са дошли на ски — казал метеорологът. — Бягай на полянката! Много интересно ще бъде!
Той излязъл навън, за да очисти своите уреди от снега, който ги бил затрупал. Отворил сандъчето на единия, отворил на другия…
— А термометъра няма ли да погледнеш? — запитало го еленчето.
То още не било тръгнало.
— Няма — казал метеорологът.
— Защо?
— Не е твоя работа. Какво разбираш ти от метеорология!
— Знам аз! — казало еленчето и заприпкало надолу.
(А какво знаело, после ще разберем.) И приказката започнала.

Валери Петров - „Бяла приказка“

Високо в бялата планина имало малка метеорологична станция и в нея живеел един стар метеоролог. Той бил съвсем сам и когато му оставало свободно време, си съчинявал разни приказки и стихотворения. Ето и сега, като гледал през прозорчето тихия сняг, който валял навън, той си бил намислил нещо и вече го пишел на машинката си върху опакото на един лист за метеорологическо съобщение. И това, което си бил намислил, започвало така:

Над капчука в игли,
сред парцали мъгли
по заспали ели
сняг вали, сняг вали.

Тук през целия ден
няма никой освен
един малък елен,
просещ хлебец от мен…

Но като стигнал до това място, едно малко еленче почукало с рогца по стъклото:
— Това за мееене ли е?
Метеорологът вдигнал очи от машинката.
— За тееебе! — казал той и продължил да пише.
— Ама аз не ти прося хлебец! — казало еленчето малко обидено.
— Зная! — казал метеорологът. — Само че не ми пречи, защото не мога да си я донамисля.
— Какво да донамислиш? — попитало еленчето.
— Е, как какво? Приказката!
Като чуло „приказка“, еленчето подскокнало от радост:
— Ама и аз искам да играя в нея!
— Че ти вече играеш.
— Ама и ти тогава!
Метеорологът се усмихнал.
— Не, аз съм голям — казал той. — И тъжен.
— Нищо! — настояло еленчето. — Ще играеш голям и тъжен! А пък ние ще те развеселим!
— Малко се съмнявам — казал метеорологът, но все пак прибавил: — Добре. Бързай надолу, че приказката почва!
— Как почва? — попитало еленчето.
— Ами така. Не виждаш ли? Не чуваш ли?
Еленчето се огледало: снегът бил спрял! Ослушало се: отдолу, иззад елхите, долитали детски гласове!
— Децата от училището са дошли на ски — казал метеорологът. — Бягай на полянката! Много интересно ще бъде!
Той излязъл навън, за да очисти своите уреди от снега, който ги бил затрупал. Отворил сандъчето на единия, отворил на другия…
— А термометъра няма ли да погледнеш? — запитало го еленчето.
То още не било тръгнало.
— Няма — казал метеорологът.
— Защо?
— Не е твоя работа. Какво разбираш ти от метеорология!
— Знам аз! — казало еленчето и заприпкало надолу.
(А какво знаело, после ще разберем.) И приказката започнала.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0627-9
Купи
Цена
10.50 лв.
(15.00 лв.)

* 30% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 70 лв.
-30%
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2021 © Всички права запазени