Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Променящата се природа на работата
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0364-3
Цена
20.00 лв.
предстояща

Доставка - 2 лв. / София, 2.50 лв. / България
Безплатна за поръчки над 30 лв.
Информация
Рейтинг (1)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
165/235
Страници
192
Дата на издаване
01 март 2019
Превод
Вера Асенова

Променящата се природа на работата

Доклад за световното развитие 2019

Технологиите подобряват начина ни на живот и свиват границите на бедността до все по-малка част от световното население, като същевременно заменят човешкия труд и създават нови възможности за нови групи хора. Докладът на Световната банка „Променящата се природа на работата“ дава отговори на редица въпроси – как технологиите променят природата на работата днес, кои професии са най-силно заплашени от роботизация, кои умения правят притежателите си конкурентоспособни на пазара на труда, какво могат да направят правителствата, за да повишат човешкия капитал в страните си, как да се финансират тези политики в зависимост от дохода на страната и как да се усили социалната защита за най-уязвимите в обществата и в света.

Силният човешки капитал и ученето през целия живот са ключът към бързото и адекватно адаптиране към промените. Високоразвитите когнитивни умения като решаване на сложни проблеми, рационално мислене, самостоятелност и ефикасност заедно със социално-поведенчески умения като способност за работа в екип са най-ценните качества и умения в дигиталната ера. 

Технологиите винаги са били в основата на икономическия растеж и развитие. Те подобряват начина ни на живот и свиват границите на бедността до все по-малка част от световното население. Технологиите едновременно заменят човешкия труд и създават нови възможности за нови групи хора. Как те променят природата на работата днес? Кои професии са най-силно заплашени от роботизация? Кои умения правят притежателите си конкурентноспособни на пазара на труда? Какво могат да направят правителствата, за да повишат човешкия капитал в страните си? Как да се финансират тези политики в зависимост от дохода на страната и как да се усили социалната защита за най-уязвимите в обществата и в света?

Докладът на Световната банка „Променящата се природа на работата“ дава отговори на тези въпроси и представя за първи път новия индекс на човешкия капитал – връзката между инвестициите в здраве и знание и бъдещата продуктивност на работниците. Именно силният човешки капитал и ученето през целия живот са ключът към бързото и адекватно адаптиране към промените. Високо развитите когнитивни умения  - решаване на сложни проблеми, рационално мислене, самостоятелност и ефикасност заедно със социално-поведенчески умения като способност за работа в екип, са най-ценните качества и умения в дигиталната ера. 

Ако родителите ни вярваха, че „музикант къща не храни“ (поради липса на постоянна работа и регулярна заплата) днес музикантския начин на работа чрез технологиите е превърнат в норма за милиони професионалисти и дава име на т.н. „гиг икономика“- програмисти, дизайнери, шофьори на таксита, интернет учители, администратори и обслужващи клиенти, които работят на краткосрочна заетост често в международни екипи чрез фирмите дигитални платформи. Новите форми на бизнес обаче продължават да се сблъскват със стари институционални проблеми. Неформалната заетост остава основен риск за работниците по света като ги лишава не само от социална защита, но и от възможности да укрепват и развиват своя човешки капитал. А нивото му е определящо за интегрирането на бъдещи технологии в икономиката. Виртуалната природа на продуктите лишава правителствата от данъчни проходи, които биха могли да се инвестират в образование и здравеопазване. Рисковете от лошо здраве и лошо образование и пренебрегването на развитието в ранна детска възраст са огромни. Обратно, ако децата имат солидни основи да развият когнитивни и социо-поведенчески умения, те ще бъдат по-устойчиви на несигурност като възрастни. Докладът разглежда предизвикателствата и възможностите на всяка стъпка от натрупването на човешки капитал и за всяка група държави според тяхното ниво на доход. И докато необходимите условия за успех са универсални в лицето на човешкия капитал, проблемите и вариантите за политическо действие са различни. Това изследване информира за бързо случващи се промени и предлага решения с дългосрочен хоризонт. Затова то е ценен инструмент не само за полисимейкъри, но и за всички, които участват на пазара на труда.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Водещ доклад на Световната банка
ПРОМЕНЯЩАТА СЕ ПРИРОДА НА РАБОТАТА
Доклад за световното развитие 2019

Никога не е имало време, когато човечеството да не се е страхувало от това докъде може да доведе талантът му за иновации. През ХІХ век Карл Маркс се притесняваше, че „машините не просто действат като превъзхождащ конкурент на работника, във всеки момент са на път да го направят излишен. Но те са и най-мощното оръжие за потискане на стачките“.  Джон Мейнард Кейнс предупреди през 1930 г. за повсеместна безработица, произтичаща от технологиите. И въпреки това иновациите са трансформирали стандарта на живот. Средната продължителност на живота се е повишила; основните здравни грижи и образование са широко достъпни; и повечето хора виждат, че доходите им нарастват.
Според едно скорошно проучване на „Евробарометър“ три четвърти от гражданите на Европейския съюз, световната суперсила в категорията „начин на живот“, вярват, че работното място печели от технологиите. Две трети от тях твърдят, че технологиите ще бъдат от полза за обществото и ще подобрят качеството им на живот още повече. Въпреки този оптимизъм, опасенията за бъдещето остават. Хората, живеещи в напредналите икономики, са загрижени от голямото въздействие на технологиите върху заетостта. Те поддържат мнението, че нарастващото неравенство, съчетано с появата на „гиг икономиката“ (в която фирмите се договарят с независими работници за краткосрочни ангажименти), насърчава „състезание към дъното“ при условията на труд.
Този тревожен сценарий обаче е в крайна сметка неоснователен. Вярно е, че в някои развити икономики и страни със средни доходи производствени работни места отстъпват на автоматизацията. Работниците, които извършват рутинни задачи, които са „кодифицируеми“, са най-уязвими към замяна. И все пак технологиите предоставят възможности за създаване на нови работни места, повишаване на производителността и предоставяне на ефективни обществени услуги. Чрез иновации технологията генерира нови сектори и нови задачи.
Някои характеристики на настоящата вълна на технологичния прогрес са забележителни. Цифровите технологии позволяват на фирмите да се увеличават или намаляват бързо, размивайки границите на фирмите и оспорвайки традиционните модели на производство. Новите бизнес модели – фирми за цифрови платформи – се развиват от местни стартиращи предприятия до глобални бегемоти, често с малко служители или материални активи. Тази нова индустриална организация поставя въпроси за политиките в областта на неприкосновеността на личния живот, конкуренцията и данъчното облагане. Способността на правителствата да събират приходи е ограничена от виртуалната природа на производствените активи.
Възходът на платформените пазари позволява ефектите на технологиите да достигнат до повече хора по-бързо от всякога. Физическите лица и фирмите се нуждаят само от широколентова връзка за търговия със стоки и услуги на онлайн платформи. Този мащаб от виртуалност носи икономически възможности за милиони хора, които не живеят в индустриализирани страни или дори в индустриални зони. Променящото се търсене на умения достига до същите хора. Автоматизацията повишава премията за когнитивни умения от висок порядък в напредналите и нововъзникващите икономики. Инвестирането в човешки капитал е задължително, ако искате да се възползвате максимално от тази развиваща се икономическа възможност. Три вида умения са все по-важни на трудовите пазари: усъвършенствани когнитивни умения като комплексно решаване на проблеми, социално-поведенчески умения като работа в екип и комбинации от умения, които предполагат адаптивност, като например умение за рационално разсъждаване и самоналагане на ефективност. Изграждането на тези умения изисква силни основи на човешкия капитал и учене през целия живот.
Така основите на човешкия капитал, създадени в ранна детска възраст, стават по-важни. Въпреки това правителствата в развиващите се страни не отдават нужното значение на ранното детско развитие, а резултатите за човешкия капитал от основното образование са под оптималните. Новият индекс на човешкия капитал на Световната банка, представен за първи път в това проучване, подчертава връзката между инвестициите в здравеопазването и образованието и производителността на бъдещите работници. Например изкачването от 25-и на 75-ия перцентил на индекса води до допълнителен годишен ръст от 1,4% в продължение на 50 години.
Създаването на официални работни места е най-добрата политика, според програмата за достойни условия на труд на Международната организация на труда, за пълно възползване от предимствата на технологичните промени. В много от развиващите се страни повечето работници продължават да работят на места с ниска производителност на труда, често в сивия сектор с ограничен достъп до технологии. Липсата на качествени работни места в частния сектор оставя талантливи млади хора с ограничен достъп до наемане на работа на заплата. Висококвалифицираните висшисти в момента съставляват почти 30% от безработните в Близкия изток и Северна Африка. По-добрите възможности за обучение на възрастни дават възможност на онези, които са напуснали училище, да се преквалифицират в съответствие с променящите се изисквания на пазара на труда.
Необходими са и инвестиции в инфраструктура. Най-очевидни са инвестициите в достъп до интернет за хора в развиващите се страни, които остават несвързани. Също толкова важни са повече инвестиции в пътната, пристанищната и общинската инфраструктура, на които фирмите, правителствата и индивидите разчитат, за да използват технологиите в пълния им потенциал. Приспособяването към следващата вълна от работни места изисква социална защита. Осем от 10 души в развиващите се страни не получават социално подпомагане, а 6 от 10 души работят в сивия сектор, без осигуряване.
Дори и в развитите икономики застрахователният модел, базиран на работната заплата, е все по-атакуван от работните споразумения извън стандартните трудови договори. Какви са новите начини на защита за хората? Социален минимум, който осигурява подкрепа независимо от заетостта. Този модел, включващ задължително и доброволно социално осигуряване, може да достигне до много повече хора.
Социалната защита може да бъде засилена чрез разширяване на цялостния обхват, което дава предимство на най-нуждаещите се хора в обществото. Поставянето на здравните работници в общността на държавни заплати е стъпка в правилната посока. Безусловен базов доход е друга възможност, но тя е неизпитана и фискално непосилна за нововъзникващите икономики. Засилените системи за социално подпомагане и застраховане биха намалили тежестта на управлението на риска върху трудовото законодателство. Тъй като хората стават по-добре защитени чрез такива системи, регулирането на труда би могло, където е уместно, да бъде по-балансирано, за да се улесни движението между различни работни места.
За да могат обществата да се възползват от потенциала, който технологиите предлагат, те ще се нуждаят от нов социален договор, съсредоточен върху по-големи инвестиции в човешки капитал и постепенно осигурявайки универсална социална защита. Въпреки това социалното включване изисква фискално пространство, а много развиващи се страни не разполагат с финанси поради неадекватни данъчни основи, големи неформални сектори и неефективно администриране.
И все пак има много възможности за подобрение – например чрез по-добро събиране на данъци върху имуществото в градските общини или въвеждане на акциз върху захарта или тютюна. Последните също биха имали преки ползи за здравето. Налагането на косвени данъци, реформирането на субсидиите и намаляването на избягването на данъци от глобалните корпорации, особено сред новите платформи, са други възможни източници на финансиране. Всъщност традиционната структура на световния данъчен ред предоставя възможности на мултинационалните корпорации за ерозия на данъчната основа или пренасочване на печалбата, т.е. някои фирми разпределят повече печалба към свои свързани фирми, регистрирани в страни с нулев или много нисък данък печалба, без значение колко малко бизнес се прави там. Според някои оценки средно 50% от общия доход на мултинационалните компании се отчита в юрисдикции с ефективна данъчна ставка под 5%.

Водещ доклад на Световната банка
ПРОМЕНЯЩАТА СЕ ПРИРОДА НА РАБОТАТА
Доклад за световното развитие 2019

Никога не е имало време, когато човечеството да не се е страхувало от това докъде може да доведе талантът му за иновации. През ХІХ век Карл Маркс се притесняваше, че „машините не просто действат като превъзхождащ конкурент на работника, във всеки момент са на път да го направят излишен. Но те са и най-мощното оръжие за потискане на стачките“.  Джон Мейнард Кейнс предупреди през 1930 г. за повсеместна безработица, произтичаща от технологиите. И въпреки това иновациите са трансформирали стандарта на живот. Средната продължителност на живота се е повишила; основните здравни грижи и образование са широко достъпни; и повечето хора виждат, че доходите им нарастват.
Според едно скорошно проучване на „Евробарометър“ три четвърти от гражданите на Европейския съюз, световната суперсила в категорията „начин на живот“, вярват, че работното място печели от технологиите. Две трети от тях твърдят, че технологиите ще бъдат от полза за обществото и ще подобрят качеството им на живот още повече. Въпреки този оптимизъм, опасенията за бъдещето остават. Хората, живеещи в напредналите икономики, са загрижени от голямото въздействие на технологиите върху заетостта. Те поддържат мнението, че нарастващото неравенство, съчетано с появата на „гиг икономиката“ (в която фирмите се договарят с независими работници за краткосрочни ангажименти), насърчава „състезание към дъното“ при условията на труд.
Този тревожен сценарий обаче е в крайна сметка неоснователен. Вярно е, че в някои развити икономики и страни със средни доходи производствени работни места отстъпват на автоматизацията. Работниците, които извършват рутинни задачи, които са „кодифицируеми“, са най-уязвими към замяна. И все пак технологиите предоставят възможности за създаване на нови работни места, повишаване на производителността и предоставяне на ефективни обществени услуги. Чрез иновации технологията генерира нови сектори и нови задачи.
Някои характеристики на настоящата вълна на технологичния прогрес са забележителни. Цифровите технологии позволяват на фирмите да се увеличават или намаляват бързо, размивайки границите на фирмите и оспорвайки традиционните модели на производство. Новите бизнес модели – фирми за цифрови платформи – се развиват от местни стартиращи предприятия до глобални бегемоти, често с малко служители или материални активи. Тази нова индустриална организация поставя въпроси за политиките в областта на неприкосновеността на личния живот, конкуренцията и данъчното облагане. Способността на правителствата да събират приходи е ограничена от виртуалната природа на производствените активи.
Възходът на платформените пазари позволява ефектите на технологиите да достигнат до повече хора по-бързо от всякога. Физическите лица и фирмите се нуждаят само от широколентова връзка за търговия със стоки и услуги на онлайн платформи. Този мащаб от виртуалност носи икономически възможности за милиони хора, които не живеят в индустриализирани страни или дори в индустриални зони. Променящото се търсене на умения достига до същите хора. Автоматизацията повишава премията за когнитивни умения от висок порядък в напредналите и нововъзникващите икономики. Инвестирането в човешки капитал е задължително, ако искате да се възползвате максимално от тази развиваща се икономическа възможност. Три вида умения са все по-важни на трудовите пазари: усъвършенствани когнитивни умения като комплексно решаване на проблеми, социално-поведенчески умения като работа в екип и комбинации от умения, които предполагат адаптивност, като например умение за рационално разсъждаване и самоналагане на ефективност. Изграждането на тези умения изисква силни основи на човешкия капитал и учене през целия живот.
Така основите на човешкия капитал, създадени в ранна детска възраст, стават по-важни. Въпреки това правителствата в развиващите се страни не отдават нужното значение на ранното детско развитие, а резултатите за човешкия капитал от основното образование са под оптималните. Новият индекс на човешкия капитал на Световната банка, представен за първи път в това проучване, подчертава връзката между инвестициите в здравеопазването и образованието и производителността на бъдещите работници. Например изкачването от 25-и на 75-ия перцентил на индекса води до допълнителен годишен ръст от 1,4% в продължение на 50 години.
Създаването на официални работни места е най-добрата политика, според програмата за достойни условия на труд на Международната организация на труда, за пълно възползване от предимствата на технологичните промени. В много от развиващите се страни повечето работници продължават да работят на места с ниска производителност на труда, често в сивия сектор с ограничен достъп до технологии. Липсата на качествени работни места в частния сектор оставя талантливи млади хора с ограничен достъп до наемане на работа на заплата. Висококвалифицираните висшисти в момента съставляват почти 30% от безработните в Близкия изток и Северна Африка. По-добрите възможности за обучение на възрастни дават възможност на онези, които са напуснали училище, да се преквалифицират в съответствие с променящите се изисквания на пазара на труда.
Необходими са и инвестиции в инфраструктура. Най-очевидни са инвестициите в достъп до интернет за хора в развиващите се страни, които остават несвързани. Също толкова важни са повече инвестиции в пътната, пристанищната и общинската инфраструктура, на които фирмите, правителствата и индивидите разчитат, за да използват технологиите в пълния им потенциал. Приспособяването към следващата вълна от работни места изисква социална защита. Осем от 10 души в развиващите се страни не получават социално подпомагане, а 6 от 10 души работят в сивия сектор, без осигуряване.
Дори и в развитите икономики застрахователният модел, базиран на работната заплата, е все по-атакуван от работните споразумения извън стандартните трудови договори. Какви са новите начини на защита за хората? Социален минимум, който осигурява подкрепа независимо от заетостта. Този модел, включващ задължително и доброволно социално осигуряване, може да достигне до много повече хора.
Социалната защита може да бъде засилена чрез разширяване на цялостния обхват, което дава предимство на най-нуждаещите се хора в обществото. Поставянето на здравните работници в общността на държавни заплати е стъпка в правилната посока. Безусловен базов доход е друга възможност, но тя е неизпитана и фискално непосилна за нововъзникващите икономики. Засилените системи за социално подпомагане и застраховане биха намалили тежестта на управлението на риска върху трудовото законодателство. Тъй като хората стават по-добре защитени чрез такива системи, регулирането на труда би могло, където е уместно, да бъде по-балансирано, за да се улесни движението между различни работни места.
За да могат обществата да се възползват от потенциала, който технологиите предлагат, те ще се нуждаят от нов социален договор, съсредоточен върху по-големи инвестиции в човешки капитал и постепенно осигурявайки универсална социална защита. Въпреки това социалното включване изисква фискално пространство, а много развиващи се страни не разполагат с финанси поради неадекватни данъчни основи, големи неформални сектори и неефективно администриране.
И все пак има много възможности за подобрение – например чрез по-добро събиране на данъци върху имуществото в градските общини или въвеждане на акциз върху захарта или тютюна. Последните също биха имали преки ползи за здравето. Налагането на косвени данъци, реформирането на субсидиите и намаляването на избягването на данъци от глобалните корпорации, особено сред новите платформи, са други възможни източници на финансиране. Всъщност традиционната структура на световния данъчен ред предоставя възможности на мултинационалните корпорации за ерозия на данъчната основа или пренасочване на печалбата, т.е. някои фирми разпределят повече печалба към свои свързани фирми, регистрирани в страни с нулев или много нисък данък печалба, без значение колко малко бизнес се прави там. Според някои оценки средно 50% от общия доход на мултинационалните компании се отчита в юрисдикции с ефективна данъчна ставка под 5%.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0364-3
предстояща
Цена
20.00 лв.

Доставка - 2 лв. / София, 2.50 лв. / България
Безплатна за поръчки над 30 лв.
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2019 © Всички права запазени