Доц. д-р Мариела Гемишева е моден дизайнер и артист в областта на пърформанса, инсталацията и обекта, преподавател в дисциплина „Моден проект“ в специалност Мода към Националната художествена академия. Мариела Гемишева е известна с многобройни нестандартни и запомнящи се експериментални решения в областта на модата и арт пърформанса. Провокацията е съществен елемент в нейните работи, а според американския куратор Роджър Коновър тя е „неподражаема в превръщането на ограниченията в предимства” Носител е на множество престижни отличия, сред които три пъти наградата Златна игла на Българската академия за мода и Жена на годината на сп. Грация. Член е на Института за съвременно изкуство, както и на Съюза на българските художници.
Мариела Гемишева е работила в международни, групови и самостоятелни проекти с куратори като Яра Бубнова, Мария Василева, Харалд Зееман, Питър Вайбъл, Еда Чуфер, Роджър Коновър, Хедвиг Заксенхубер, Набойша Вилич и др.
Нейни работи са притежание на музейни институции като Софийска градска художествена галерия, ESSL MUSEUM – Виена, Gass Art Gallery – Tорино, както и на много други частни и публични галерии и колекции.
“С класическия си статус в контекста на модерността модата е не просто социална система с установени закони. По-скоро тя проявява склонност да изменя собствените си правила поради характерното за нея ПРАВО НА ОТРИЦАНИЕ ИЛИ „ПРЕДАТЕЛСТВО”. Следваме модата, тъй като нейните ценности ни се предлагат не по авторитарен, а по парадоксален начин. Модата признава и веднага след това отрича. Нейните правила са както институционални, така и подмолни. Прагматиката й е колкото логична, толкова и антилогична.
В модата трябва да избираш, а не да се подчиняваш“
Мариела Гемишева
„Модата е елегантен начин да научим повече за историята на хората и света“
Силвия Недкова
„Книгата е любопитна за всеки, който иска да разбере модата в по-широк контекст. Пижамата, минижупът, панталонът, униформата - зад обикновените днес вещи стоят често невероятни истории, свързани с войни и революции, музика и литература.“
в. Дневник
Доц. д-р Мариела Гемишева е моден дизайнер и артист в областта на пърформанса, инсталацията и обекта, преподавател в дисциплина „Моден проект“ в специалност Мода към Националната художествена академия. Известна е с многобройни нестандартни и запомнящи се експериментални решения в областта на модата и арт пърформанса. Провокацията е съществен елемент в нейните работи, а според американския куратор Роджър Коновър тя е „неподражаема в превръщането на ограниченията в предимства”.
Носител е на множество престижни отличия, сред които три пъти наградата Златна игла на Българската академия за мода и Жена на годината на сп. Грация. Член е на Института за съвременно изкуство, както и на Съюза на българските художници. Гемишева е работила в международни, групови и самостоятелни проекти с куратори като Яра Бубнова, Мария Василева, Харалд Зееман, Питър Вайбъл, Еда Чуфер, Роджър Коновър, Хедвиг Заксенхубер, Набойша Вилич и др. Нейни работи са притежание на музейни институции като Софийска градска художествена галерия, ESSL MUSEUM – Виена, Gass Art Gallery – Tорино, както и на много други частни и публични галерии и колекции.
Мариела Гемишева - „Време и стил. Контури на историята на модата през XX век“
1. Отвъд границите на десетилетието
Първото и второто десетилетие на ХХ век трудно могат да бъдат отделени едно от друго, защото същинската културноисторическа граница в протичането на тенденциите не е краят на първото десетилетие, а началото на Първата световна война. Периодът 1900–1914 г., известен като Едуардианска епоха (Edwardian Era във Великобритания) или Бел епок (La Belle Époque във Франция) – време на предизвикателства, открития, постижения в науките и технологиите, разцвет на забавленията, оптимизма и безгрижието, – впоследствие е мислен като последния „златен век“ на модерния свят. Символичният край на периода е потъването на кораба „Титаник“ на 15 април 1912 г., не само поради човешката трагедия, но и поради всеобщото убеждение, че „Титаник“ въплъщава победоносната неуязвимост на модерната цивилизация и всемогъществото на въоръжения с технологиите човек – тъкмо тази самодоволна утопия рухва с края на „Титаник“. И така, ако потъването на свързващия два континента огромен презокеански лайнер е символичният край на Бел епок, Първата световна война е същинският исторически край на периода.
2. Едуардианската епоха/Бел епок и модата
„Едуардианската епоха“ е кръстена на крал Едуард VІІ, който управлява Великобритания от 1901 до 1910 г. (но тенденциите, характерни за това десетилетие, се запазват практически до Първата световна война, която избухва през 1914 г.). Френското име на същия период – La Belle Époque (1871–1914) – е симптоматично за начина, по който съвременниците му го изживяват и оценяват: то означава „хубаво време“ (в смисъла на „добри години“). Характеризира се с ускорен технически прогрес, икономически растеж, мир в политическите отношения, значителни постижения в науките, силна социална роля на изкуството. Това е златната епоха на автомобилостроенето и въздухоплаването, градския живот, интимната публичност на малките кафенета и кабарета, зараждането на киното, разцвета на фотографията и пр.
Можем отчасти да пунктираме очертанията на Бел епок например чрез следните няколко факта: по това време Париж функционира като културна столица на света и център на модата; Пикасо твори в своя син и розов период; братя Райт имат своите пионерски постижения в авиацията; появява се първият уестърн „Големият влаков обир“ (1903); не на последно място и с ясно отношение към тенденциите в модата – ясно се проявява нарастващата воля на жените за повече независимост и пряко социално участие.
Дамският силует в началото на ХХ век е търсил ефекта „женственост“ главно чрез извивки, мислени като израз на грациозност и самоувереност. Тясната талия, подчертаните бедра и корсетът са най-отличителните белези на този силует, известен като „S-форма“ и наложил се твърдо към края на Едуардианската епоха. Дамите (поради изискаността на по-малкото стъпало) имали склонността да носят обувки с по-малък размер (които понякога увреждали краката им), шапки с огромни периферии и декорации, включващи пера, цветя, дори и плодове, перуки от естествена коса, брошки с паунови пера, орнаменти с водни кончета и т.н. Едуардианската дама изглежда така: тя носи дреха с висока яка, S-образен корсет, грамадна шапка с пищни декорации, коси, прибрани на кок (най-обичайната прическа на Бел епок), английска бродерия по дрехата и корсаж с фини гънки от сатен, също с бродерия. Носели се и много долни части – уважаваната дама не бивало да излиза от дома си с по-малко от шест фусти.
Символът на тази епоха със сигурност е корсетът, макар че той има дълга история. Твърди се, че Агнес Сорел, любимка на Франция и явна любовница на Шарл VІІ (крал на Франция от 1422 до 1461 г.), е лансирала модата на корсета, при това в най-тясната му версия и с много дълбоко деколте, така че силуетът придобива формата на пясъчен часовник. Четири века по-късно корсетът все така е инструмент за мъчение на жените – дългият му исторически живот се дължи колкото на суетата, толкова и на несвободата, на традиционния контрол над женското тяло (ето защо борбите за еманципацията на жената са свързани и с отричането и изхвърлянето на корсета от женския гардероб). Корсетът оставя върху кожата на тялото отпечатъци от банели, куки и шнурове; нерядко жената, стегната в корсет до бедрата, просто не може да седне. Корсетът е деформирал тялото със своите банели и метални подкрепления, оставял е след себе си безбройни болести поради силно притиснатите бели дробове и понякога атрофирал гръден кош. Дамата, която често губи съзнание дори на обществени места, тогава е обичаен, харесван и публично приет образ на „истинската“ и „благородната“ женственост. Но всъщност по това време жените често губят съзнание не толкова поради деликатност, чувствителност, душевни вълнения и приливи на силни чувства, както се е смятало в „доброто общество“, колкото поради натиска на корсета, който затруднява дишането.
Интересно е да посочим и какво в модата по това време се смята за недопустимо. В началото на ХХ век да се виждат глезените на жената под дрехата е било проява на неприличие. Ако жена пуши на обществено място, е била квалифицирана като актриса или проститутка. Ако носи червено червило – също. Ако носи панталони, това е означавало, че се противопоставя на задълженията си към семейството и обществото. През първите години на десетилетието панталоните в женското облекло са заклеймени като неприлични и вулгарни. Във връзка с тези забрани нека още отсега отбележим, че само десетилетие след Бел епок същите характеристики – скъсяването на полата, пушенето, червеното червило, панталонът като част от дамския гардероб – ще се превърнат в нормативни, в ясно фокусирани и разпознаваеми знаци на следвоенната модна конвенция.
Основен потребител на модните тенденции през първата декада са аристокрацията и по принцип богатите. Посредник между тях и моделиерите все още не е колекцията, ревюто или модното списание. Новите творения в областта на модата са били представяни на твърде престижните по онова време конни състезания. На това много важно за онези времена светско събитие дизайнерите изпращали модели, облечени в творенията им, които били снимани от водещи фотографи, и така изисканите дами получавали информация за най-новите пости жения в модата. Те поръчвали тоалетите си при отбрани моделиери, като дрехата се изготвяла прецизно с всички детайли от цвета до шева и кройката. Водещи за модата от ранния ХХ век са Жана Пакен, която прави първото ревю, включващо и музика, през 1914 г. Тя е и първата, която успява да открие филиали на модната си къща в чужбина (Лондон, Мадрид, Ню Йорк); други забележителни творци в областта на модата по това време са Жак Дусе, Жана Ланвен, Чарлс Уърт.
Чарлс Фредерик Уърт (1825–1895) е един от забележителните дизайнери, които осъществяват връзката между късния ХІХ век и началото на ХХ век в развитието на модните тенденции. Англичанин по произход, Уърт се утвърждава в Париж. Той е първият кутюриер, подписал собствените си произведения, като по този начин поставя началото на тенденцията на търговската марка (тенденция, която Жан Пату през 20-те години на ХХ век затвърждава и чрез поставянето на етикета на марката към дрехата). Уърт е и първият, който представя селектирана модна колекция веднъж в годината – по този начин той узаконява и демонстрира самата изменчивост в начина на обличане и установява ориентири в изменящите се модни тенденции. Смята се, че той е основоположникът на haute couture – френската висша мода.
Любопитно е, че това, което днес наричаме „маркетинг“ в модата, се революционизира и излиза на нов етап по-рано, отколкото революциите в самите модни тенденции. Уърт, който работи в традицията на S-силуета, все пак олекотява до известна степен тежкото дамско облекло – той трансформира обемите на кринолините в турнюри, „обира“ ширината отстрани и я измества назад.
3. Обратът: Пол Поаре
През същото първо десетилетие на ХХ век, когато в модата властват S-формата на силуета, корсетът, пищно декорираните шапки и коси и многото фусти, парижкият дизайнер Пол Поаре извършва един радикален обрат спрямо нормата на Бел епок и на практика прекратява властта ù. Неслучайно той сам нарича себе си „крал на модата“ и има репутацията на първи моден диктатор на ХХ век…
Мариела Гемишева - „Време и стил. Контури на историята на модата през XX век“
1. Отвъд границите на десетилетието
Първото и второто десетилетие на ХХ век трудно могат да бъдат отделени едно от друго, защото същинската културноисторическа граница в протичането на тенденциите не е краят на първото десетилетие, а началото на Първата световна война. Периодът 1900–1914 г., известен като Едуардианска епоха (Edwardian Era във Великобритания) или Бел епок (La Belle Époque във Франция) – време на предизвикателства, открития, постижения в науките и технологиите, разцвет на забавленията, оптимизма и безгрижието, – впоследствие е мислен като последния „златен век“ на модерния свят. Символичният край на периода е потъването на кораба „Титаник“ на 15 април 1912 г., не само поради човешката трагедия, но и поради всеобщото убеждение, че „Титаник“ въплъщава победоносната неуязвимост на модерната цивилизация и всемогъществото на въоръжения с технологиите човек – тъкмо тази самодоволна утопия рухва с края на „Титаник“. И така, ако потъването на свързващия два континента огромен презокеански лайнер е символичният край на Бел епок, Първата световна война е същинският исторически край на периода.
2. Едуардианската епоха/Бел епок и модата
„Едуардианската епоха“ е кръстена на крал Едуард VІІ, който управлява Великобритания от 1901 до 1910 г. (но тенденциите, характерни за това десетилетие, се запазват практически до Първата световна война, която избухва през 1914 г.). Френското име на същия период – La Belle Époque (1871–1914) – е симптоматично за начина, по който съвременниците му го изживяват и оценяват: то означава „хубаво време“ (в смисъла на „добри години“). Характеризира се с ускорен технически прогрес, икономически растеж, мир в политическите отношения, значителни постижения в науките, силна социална роля на изкуството. Това е златната епоха на автомобилостроенето и въздухоплаването, градския живот, интимната публичност на малките кафенета и кабарета, зараждането на киното, разцвета на фотографията и пр.
Можем отчасти да пунктираме очертанията на Бел епок например чрез следните няколко факта: по това време Париж функционира като културна столица на света и център на модата; Пикасо твори в своя син и розов период; братя Райт имат своите пионерски постижения в авиацията; появява се първият уестърн „Големият влаков обир“ (1903); не на последно място и с ясно отношение към тенденциите в модата – ясно се проявява нарастващата воля на жените за повече независимост и пряко социално участие.
Дамският силует в началото на ХХ век е търсил ефекта „женственост“ главно чрез извивки, мислени като израз на грациозност и самоувереност. Тясната талия, подчертаните бедра и корсетът са най-отличителните белези на този силует, известен като „S-форма“ и наложил се твърдо към края на Едуардианската епоха. Дамите (поради изискаността на по-малкото стъпало) имали склонността да носят обувки с по-малък размер (които понякога увреждали краката им), шапки с огромни периферии и декорации, включващи пера, цветя, дори и плодове, перуки от естествена коса, брошки с паунови пера, орнаменти с водни кончета и т.н. Едуардианската дама изглежда така: тя носи дреха с висока яка, S-образен корсет, грамадна шапка с пищни декорации, коси, прибрани на кок (най-обичайната прическа на Бел епок), английска бродерия по дрехата и корсаж с фини гънки от сатен, също с бродерия. Носели се и много долни части – уважаваната дама не бивало да излиза от дома си с по-малко от шест фусти.
Символът на тази епоха със сигурност е корсетът, макар че той има дълга история. Твърди се, че Агнес Сорел, любимка на Франция и явна любовница на Шарл VІІ (крал на Франция от 1422 до 1461 г.), е лансирала модата на корсета, при това в най-тясната му версия и с много дълбоко деколте, така че силуетът придобива формата на пясъчен часовник. Четири века по-късно корсетът все така е инструмент за мъчение на жените – дългият му исторически живот се дължи колкото на суетата, толкова и на несвободата, на традиционния контрол над женското тяло (ето защо борбите за еманципацията на жената са свързани и с отричането и изхвърлянето на корсета от женския гардероб). Корсетът оставя върху кожата на тялото отпечатъци от банели, куки и шнурове; нерядко жената, стегната в корсет до бедрата, просто не може да седне. Корсетът е деформирал тялото със своите банели и метални подкрепления, оставял е след себе си безбройни болести поради силно притиснатите бели дробове и понякога атрофирал гръден кош. Дамата, която често губи съзнание дори на обществени места, тогава е обичаен, харесван и публично приет образ на „истинската“ и „благородната“ женственост. Но всъщност по това време жените често губят съзнание не толкова поради деликатност, чувствителност, душевни вълнения и приливи на силни чувства, както се е смятало в „доброто общество“, колкото поради натиска на корсета, който затруднява дишането.
Интересно е да посочим и какво в модата по това време се смята за недопустимо. В началото на ХХ век да се виждат глезените на жената под дрехата е било проява на неприличие. Ако жена пуши на обществено място, е била квалифицирана като актриса или проститутка. Ако носи червено червило – също. Ако носи панталони, това е означавало, че се противопоставя на задълженията си към семейството и обществото. През първите години на десетилетието панталоните в женското облекло са заклеймени като неприлични и вулгарни. Във връзка с тези забрани нека още отсега отбележим, че само десетилетие след Бел епок същите характеристики – скъсяването на полата, пушенето, червеното червило, панталонът като част от дамския гардероб – ще се превърнат в нормативни, в ясно фокусирани и разпознаваеми знаци на следвоенната модна конвенция.
Основен потребител на модните тенденции през първата декада са аристокрацията и по принцип богатите. Посредник между тях и моделиерите все още не е колекцията, ревюто или модното списание. Новите творения в областта на модата са били представяни на твърде престижните по онова време конни състезания. На това много важно за онези времена светско събитие дизайнерите изпращали модели, облечени в творенията им, които били снимани от водещи фотографи, и така изисканите дами получавали информация за най-новите пости жения в модата. Те поръчвали тоалетите си при отбрани моделиери, като дрехата се изготвяла прецизно с всички детайли от цвета до шева и кройката. Водещи за модата от ранния ХХ век са Жана Пакен, която прави първото ревю, включващо и музика, през 1914 г. Тя е и първата, която успява да открие филиали на модната си къща в чужбина (Лондон, Мадрид, Ню Йорк); други забележителни творци в областта на модата по това време са Жак Дусе, Жана Ланвен, Чарлс Уърт.
Чарлс Фредерик Уърт (1825–1895) е един от забележителните дизайнери, които осъществяват връзката между късния ХІХ век и началото на ХХ век в развитието на модните тенденции. Англичанин по произход, Уърт се утвърждава в Париж. Той е първият кутюриер, подписал собствените си произведения, като по този начин поставя началото на тенденцията на търговската марка (тенденция, която Жан Пату през 20-те години на ХХ век затвърждава и чрез поставянето на етикета на марката към дрехата). Уърт е и първият, който представя селектирана модна колекция веднъж в годината – по този начин той узаконява и демонстрира самата изменчивост в начина на обличане и установява ориентири в изменящите се модни тенденции. Смята се, че той е основоположникът на haute couture – френската висша мода.
Любопитно е, че това, което днес наричаме „маркетинг“ в модата, се революционизира и излиза на нов етап по-рано, отколкото революциите в самите модни тенденции. Уърт, който работи в традицията на S-силуета, все пак олекотява до известна степен тежкото дамско облекло – той трансформира обемите на кринолините в турнюри, „обира“ ширината отстрани и я измества назад.
3. Обратът: Пол Поаре
През същото първо десетилетие на ХХ век, когато в модата властват S-формата на силуета, корсетът, пищно декорираните шапки и коси и многото фусти, парижкият дизайнер Пол Поаре извършва един радикален обрат спрямо нормата на Бел епок и на практика прекратява властта ù. Неслучайно той сам нарича себе си „крал на модата“ и има репутацията на първи моден диктатор на ХХ век…
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
