Мен не ме е страх

С „Мен не ме е страх“ Аманити стана най-младият победител в историята на престижния конкурс за литература Виареджо-Репачи. В мотивацията си журито го сравни с Дикенс, Стивънсън и Марк Твен. Когато романът излезе на английски, The Times обяви автора за „най-яркия талант в съвременната италианска белетристика“, а The Guardian заговори за „бляскава нова звезда на европейския литературен небосклон“. Френското списание Lire прокара паралел между наблюдателността и мрачния хумор на Николо Аманити и Жан Жионо, а испанският ежедневник El Mundo обобщи: „С изключителна вещина Аманити разказва жестока приказка, в която повествователната сръчност на американското кино се съчетава с ониричните елементи на германския експресионизъм.“

Действието на „Мен не ме е страх“ се развива в италианския Юг към края на 70-те години. В Акуа Траверсе, сюрреалистично градче, изгубено сред житата на най-горещото лято за последните десетилетия, два паралелни свята – на хлапетата и на възрастните – съжителстват почти без да се засичат. Времето тече като насън, жегата изпива силите, а момчето Микеле Амитрано случайно се натъква на нещо неописуемо, което ще обърне живота му и този на всички около него. Малките детски страхове и жестокости, големите провали на възрастните, Италия на футбола, комиксите, малолитражните фиатчета и естрадните песни по радиото са описани с методичната безпощадност на истински трилър.