Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в семейството на безземлените и неграмотни селяни Йосиф и Мария. На баща му викали Дивата ряпа, та чиновникът вписал прякора към името на новороденото, Saramago. Първата му служба е на автомонтьор. Първия си роман купува на 19 години. Единственото му дете се ражда през 1947-а, тогава публикува първата си книга – той я нарича „Вдовицата“, но издателят я преименува на „Земя на греха“. След нея в продължение на 20 години чувства, че няма нищо за казване, и не пише. Превежда от френски. Занимава се с литературна критика. После започва отново, със стихотворения.
80-те години на миналия век посвещава на романи, които го прославят: „Възпоминание за манастира“, „Годината на смъртта на Рикарду Рейш“, „История на обсадата на Лисабон“... През 1991-ва португалското правителство отказва да представи неговото „Евангелие по Исуса Христа“ на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се чете в автобиографията му в страницата на Нобеловата фондация в интернет. Сарамаго фигурира сред носителите на най-престижното литературно отличие от 1998-а, като единствен португалски литератор в списъка на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартр, Неруда и другите – заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“.
Световноизвестният португалски писател издъхва на 87-годишна възраст в дома си на о-в Лансароте на Канарските острови през юни 2010 година.
Превеждан е на 25 езика в Европа и по света, а над два милиона копия от книгите му са продадени само в Португалия.
Той е самобитен творец и мъдър експериментатор, чиито произведения са искрящ опит за идентифициране на всичко онова, което ни съхранява като човешки същества. Неумолимо прям и последователен в своите възгледи, Жозе Сарамаго развенчава мита за вездесъщия и справедлив бог; осъжда безмилостно арогантността на корпорациите и диктатурата на пазара; настоява, че думите ни принадлежат, за да воюваме мирно; вярва, че езикът избира писателите, от които се нуждае, а не те него. Схваща романа не като литературен жанр, а като широко литературно пространство - океан, чиято стихия се подхранва от много извори. И се гневи, че някои хора цял живот четат и никога не стигат по-далече от думите на страницата. Защото не осъзнават, че „думите са само брод за пресичане на бързоструйна река“.
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
