Новини
Премиера: „Леонора“ на Елена Понятовска вече има киноверсия
„Сюрреалното е реално“, написа в социалните мрежи Луис Херардо Мендес, един от актьорите, които партнират на Оливия Винал в игралния филм Leonora in the Morning Light (букв. Леонора на утринна светлина), вдъхновен от биографичния роман „Леонора“ на Елена Понятовска.
Премиерата се състоя в рамките на Международния филмов фестивал в Гуадалахара. Филмът е селектиран и от фестивала в Мюнхен. Тор Клайн и Лена Вурма са режисьори и съсценаристи на изкусителната драма, копродукция между Мексико, Германия, Великобритания и Румъния. Една от най-красноречивите и провокативни критически оценки за екранизацията звучи така: „Проникновена и фино настроена киноекзотика – филм, който изследва креативността като форма на терапия и емоционален катарзис в трудни времена.“
Ксилитла, 1946 г. Леонора Карингтън влиза в сюрреалистичната градина, построена от Едуард Джеймс – така започва нейното пътешествие между реалността и делириума, което ни повежда от детството ѝ в Англия до Мексико в средата на XX век. Известна с пламенния си бунт срещу обществените очаквания и религиозните догми, Леонора се впуска в бурна любовна афера с художника Макс Ернст, която я сблъсква с вътрешните ѝ демони.
„Леонора на утринна светлина“ проследява житейския път на гениалната художничка, писателка и скулпторка Леонора Карингтън от момента, в който напуска дома си в Англия, за да намери убежище, както артистично, така и „духовно“, в Мексико Сити и околностите му. Там тя прекарва по-голямата част от живота си и дори започват да я възприемат като член на общността, която я подкрепя всеотдайно. Наситен с трогателни поетични прозрения, филмът се концентрира върху няколко етапа от живота на Леонора, предимно годините около Втората световна война, която според историята я тласка да напусне Европа и да потърси нов дом на друг континент.
Карингтън е сред ранните поддръжници на сюрреалистичното движение, затова не е случайно, че филмът, в съответствие с романа, се фокусира върху взаимодействията ѝ със светила като Салвадор Дали, Андре Бретон и Макс Ернст. Всички те са считани за важни гласове в кръстоносния поход срещу конвенционалните форми на художествено изразяване и прилагат необичайни артистични методи и медии по начина, по който го прави и тя – като инструменти за бунт срещу нормалността и за отразяване на абсурда, присъщ на съществуването. Навярно този филм не е най-задълбоченото изследване на сюрреализма или дадаисткото движение (а и не бива да се разглежда като такова), но като се вглеждат в изпитанията и премеждията, белязали съдбата на една наистина сложна личност и нейните непрекъснати опити да филтрира своето визионерско разбиране за света в легендарни произведения, Клайн и Вурма успяват да постигнат интересни внушения.
Заслуга за въздействието на филма има изпълнението на Оливия Винал, която играе Карингтън от началото до края. Превъплъщението на Винал, известна предимно с ролите си в театъра, набляга по-малко върху зрелището и повече върху психологическите детайли, позволяващи да се надникне под повърхността на образа. Помага и фактът, че Клайн и Вурма се ангажират със създаването на запомняща се визуална палитра – въпреки че продукцията е сравнително скромна като бюджет, филмът предлага някои зашеметяващи кадри, които добавят ценни нюанси към портрета на една от най-великите жени в историята на изкуството. Днес Леонора Карингтън е сред най-продаваните художнички в света редом с Фрида Кало и Джорджия О'Кийф.
„Леонора Карингтън е точно толкова уникална, колкото е Фрида Кало. Остава непокорна през целия си живот”, казва Елена Понятовска, която представлява един от най-славните гласове на съвременната латиноамериканска литература. Пресъздавайки по майсторски начин космополитната среда, книгата на мексиканската писателка рисува блестящ, отчасти тревожен портрет на Леонора като икона на сюрреализма и феминизма, но и като въплъщение на мечтите и кошмарите на XX век.
Биографичният роман „Леонора“ (2011) е преведен на български език от Катя Диманова.