Мъжете, които си въобразяват, че владеят света

Когато Давид Лунд, 35-годишен програмист, получава имейл от непозната жена на име Паулина, той инстинктивно го пренебрегва – вътре се споменава нещо, обвързващо миналото на баща ѝ Урбан Якобсон, мастит строителен предприемач, с майката на Давид, но нашият герой не е особено близък с майка си, а Якобсон никак не го интересува. Още повече че умът му все още е зает с Флоренс Тапер, впечатляваща във всяко отношение адвокатка, с която е прекарал нощта. Малко по-късно обаче любопитството му се разгаря -  писмото открехва портите към миналото, а Давид няма никакви спомени от детството преди 12-ата си година. Когато набира телефонния номер, посочен в имейла, никой не отговаря. Предвид съдържанието на писмото - жената е настоявала да се срещнат и разговарят на четири очи – мълчанието го озадачава. Три дни по-късно полицията е на вратата му: Паулина е изчезнала безследно, най-близката ѝ приятелка Инес е подложена на брутално насилие, а Давид е главното заподозряно лице.  Един-единствен имейл е отприщил цяла каскада от събития, които вече не могат да бъдат удържани. Заедно с Флоренс, която е убедена в неговата невинност, Давид се впуска в търсене на „своята“ истина, навярно заровена в… изличената му памет.

Така започва първата книга от хитовата самостоятелна поредица на Хенрик Фексеус, познат до момента най-вече със съвместната трилогия с Камила Лекберг, издадена в цялост у нас. „Жертвеният агнец“ не само че няма да разочарова феновете на „BOX”, „Култът“ и „Мираж“ – твърде е възможно да привлече много по-широк кръг читатели заради комплексната тематика и оригиналния подход към нея, както и заради майсторски композирания наратив. Фексеус е създал динамичен и напрегнат трилър, който разказва смразяваща история за идентичността, вината и разкаянието. Преплитат се мотивите за уязвимата детска психика и родителската отговорност,  отношението към различността, трудните интимни връзки в съвременния трескав свят. В основата на конфликта стоят презумпцията за невинност до доказване на вина, подозрения за полицейско насилие, потулени деяния и сенчести сделки между висши кръгове в бизнеса и политиката… Едно потресаващо съзаклятие или омерта, сякаш заета от днешната българска действителност. Отделни щрихи върху начина на функциониране на шведското общество („В Швеция е на практика невъзможно да уволниш някого. Вярвай ми.“), отношението към амбициозните жени, превзели „мъжки професии“, механизмите на работа на местните институции и правоохранителни органи неизбежно пораждат сравнения с нравите по нашите ширини. Авторът е завършил философия и психология и това си личи - борави ловко с понятията и е повече от убедителен, когато изследва най-мрачните аспекти на човешката психика. И когато показва как взаимодействат с настоящето непреработените травми и спомени, а понякога – като в случая с Давид – и липсата на спомени.

Силата на „Жертвеният агнец“ е в полифонията – читателят чува гласовете и опознава паралелно както главните, така и някои епизодични герои, чиято роля в сюжетното развитие е важна. За Фексеус очевидно е от значение мотивите на всяко поведение и всеки избор да са ясни на читателя. Разказът редува минало и настояще и постепенно подрежда пъзела на бъдещето. Освен това героите на Фексеус не са черно-бели, характерите им са правдоподобни. Като се започне от Давид и Флоренс и се стигне до жадния за арести и медийно внимание полицейски началник Клаус Нурдстрьом, чието кредо гласи „Същинско изкуство е човек да създаде съвършено общество. А всяко истинско изкуство изисква жертви.“

През взаимоотношенията на Давид с личния му психолог Юхан - разговорите между двамата са особено любопитни – авторът ни припомня старозаветната история за жертвоприношението на Исаак от баща му Авраам, като я свързва със сляпата, безкритична вяра в авторитетите, с травматичните преживявания и синдрома на жертвата. Една репродукция на картина на Караваджо става лакмус за това кой как възприема себе си. А коя е истинската жертва в романа, ще стане ясно едва на финала. Не е задължително обаче тя да е само една, както не е задължително за всички читатели да е една и съща. Разкритията в края на „Жертвеният агнец“ са онова, което читателят би определил като cliff-hanger: те носят значителна доза яснота, но и разпалват апетита за продължението. Всъщност самият автор се обръща към читателя с думите:

Няма да издавам нищо, но ще ти кажа едно: историята за Давид, Флоренс, Обществото и всичко друго е само началото. Остават още много тайни. Затова имай търпение.

Заслужава признание преводът на „Жертвеният агнец“, дело на Стефка Кожухарова. Втората книга от поредицата носи заглавие „Създателят на пъзели“ и вече я чакаме с нетърпение.