Емир Кустурица пристига в България с „Оркестър на непушачите“!

Емир Кустурица пристига в България с „Оркестър на непушачите“!

Емир Кустурица, най-темпераментният европейски режисьор, носител на редица авторитетни филмови отличия, и неговият легендарен „Оркестър на непушачите“ (The No Smoking  Orchestra) стартират световно турне! На 7 февруари 2014 г. виртуозите в областта на музикалните поразии, както сами се определят, ще изнесат концерт в София, зала 1 на НДК, по покана на DEGRIS EVENTS.

В края на осемдесетте Горан Брегович, друг голям босненец, прекратява своите рутинни сценични изяви, за да композира музиката за някои от най-безапелационните филми на Кустурица - „Циганско време“, „Аризонска мечта“, а по-късно и за „Ъндърграунд“, който печели Златна палма на фестивала в Кан през 1995 г. Родени и отраснали в една и съща среда, двамата творци се отличават с неудържим, рокаджийски плам и оформят тандем, който не се нуждае от думи, за да общува пълнокръвно.

Емир Кустурица е роден на 24 ноември 1954 г. в Сараево, завършва филмовa режисура в Прага, а след дипломирането си се връща в Босна и Херцеговина, където започва професионална кариера в Телевизия Сараево.  Мощта на своя талант разкрива в „Спомняш ли си Доли Бел“ , а впоследствие и в шедьовъра „Баща в командировка“ (1985), по сценарий на Абдулах Сидран. Тази творба се увенчава със Златната палма на Филмовия фестивал в Кан и му носи номинация за наградите на Американската филмова академия „Оскар“ за най-добър филм от неанглоезична страна. Подобно на Софокъл, който заплита в драмите си няколко действия едновременно, докато монтира „Аризонска мечта“ в Париж, Кустурица преподава режисура на студентите в Ню Йорк и започва подготовка за следващия си голям хит - „Ъндърграунд“.

На 5 март 2012 г. „Колибри“ издаде автобиографичната му книга - „Смъртта е непотвърден слух“. „Няма филм без мрак“ – така е озаглавена една от ключовите глави в тази вълнуваща изповед, заменила визулната стихия с топъл словесен взрив. Мъжът, който нахлува в света на киното през 1963 г., разтоварвайки половин тон въглища в мазето на Югославската филмотека, не само успява „в опитите си да стане Някой“, но се превръща в емблема на красиво неспокойния, необладаем артистичен дух на Балканите.

Земетресенията заобикалят масите, на които седят влюбени. Чумата и епидемиите – също. Тази маса бе не само безмълвна, тук устните бяха изтръпнали, а говорният апарат не беше в състояние да произведе нито една от глупостите, които човек изговаря. Вероятно е така, защото младият човек, макар и глупав, чувства, че за любовта е по-важна хармонията, родена в мълчанието, и излъчването на партньора, отколкото риска, в който го тласка говорът. Това е като във филма. И най-добрите диалози, и най-добрата сценография не са достатъчни, за да бъде един филм наистина голям.

/Емир Кустурица, из „Смъртта е непотвърден слух“/