Филип Рот на 80 години

Днес един от най-изтъкнатите съвременни творци, жив класик на американската литература и автор на бестселъри и популярни произведения като „Синдромът Портной“, „Американски пасторал“, „Човешкото петно“ и „Призракът излиза“, навършва 80 години.

„В дните, които ми предстоят, ще трябва да се изправя пред две големи бедствия – смъртта и биографията. Да се надяваме, че първото ще ме връхлети по-скоро.“

Роден е през 1933 г. в месеца, в който Хитлер идва на власт. Завършва еврейското училище „Уикуейк“, а по-късно и английска литература в Чикагския университет, преподава в Принстън, Пенсилвания и Айова. Печели Националната награда за художествена литература още за първата си книга „Сбогом, Колумб“. Следва Националната награда на критиците през 1986 г., а през деветдесетте години е титуляр на четири внушителни литературни отличия – националната награда на критиците за „Наследството“ (1991), наградата ПЕН/Фокнър за „Операция лихвар“ (1993), националната награда за художествена литература за „Театър Сабат“ (1995) и наградата Пулицър за художествена литература за „Американски пасторал“ (1997).
През 2001 г. е удостоен с най-високия приз на Американската академия за изкуства и литература – Златен медал, присъждан веднъж на шест години за цялостно творчество, а през 2011 г. се сдоби с международната награда Man Booker.

Писателят има в актива си и най-престижното испанско литературно отличие - „Принцът на Астурия“. На церемонията журито отбеляза, че белетристиката на Филип Рот доизгражда представата за „Великия американски роман“, следвайки традицията, установена от Фицджералд, Хемингуей, Фокнър и Белоу.

Неотдавна „Гардиан“ оповести резултати от допитване в писателските кръгове, което определя Филип Рот като най-великия жив американски писател. В анкетата са участвали автори като Салман Рушди и Гари Щейнгарт.

Рот покруси почитателите си с изявление, че се отказва от писането. Той призна, че заставайки пред белия лист, и днес продължава да се чувства аматьор, нищо че зад гърба си има петдесет години кариера на литературното поприще. В интервю за френския вестник „Монд“ Филип Рот сподели, че се чувства щастлив от решението си: „Аз съм част от едно поколение американски писатели, родени през 30-те години на ХХ век. Ние се появихме след Хемингуей, бяхме опиянени от пламенността на Флобер, от моралната дълбочина на Джоузеф Конрад, от величието на Хенри Джеймс. И бяхме убедени, че се залавяме със свещена професия. За нас големите писатели бяха светци на въображението. Аз също исках да бъда светец.“