ИК „Колибри“ с награда „Златен лъв“ от журналистическото жури

Отличието се присъжда за двутомника „Българската литература през XXI век“ на проф. Милена Кирова.

Асоциация „Българска книга“ отново връчи престижните отличия за издатели по време на Софийския международен панаир на книгата, който беше открит на 10 декември. Събитието събра над 160 издателства с над 100 000 книги под покрива на Националния дворец на културата. Тази година Панаирът отбеляза и 30-годишния юбилей на Асоциацията.

Откриването беше съчетано с традиционната церемония по връчване на наградите „Златен лъв“. В тазгодишната надпревара бяха номинирани повече от 30 издателски проекта. С думи на благодарност церемонията откри председателят на Управителния съвет на Асоциация „Българска книга“ Десислава Алексиева: „Имам огромната чест да благодаря за тези 30 години. На всички, които са били преди нас, на създателите на Асоциация „Българска книга“, на всички предишни председатели и на всички колеги издатели. За 30 години те останаха единни, защото това е единственият начин да променяме, да създаваме политики, да се грижим за книгата и да насърчаваме четенето“.

Наградата „Златен лъв“ за най-добър издателски проект за 2024 г. бе присъдена на издателство „Българска история“ за проекта им от две книги – „Рибен буквар“ и „Първа българска граматика“ от експертно жури в състав: проф. Амелия Личева, проф. Веселина Вълканова, доц. д-р Антония Пенчева, проф. Виктор Паунов и Митко Новков. Издателство „Жанет 45“ спечели голямата награда в категория „Издателски проект с най-голяма обществена значимост“ за „Градинарят и смъртта“ от Георги Господинов. 

Издателство „Колибри“ получи наградата на журналистическото жури за изданието в две части „Българската литература през XXI век“ на проф. д. ф. н. Милена Кирова.

По думите на авторката, макар да е създаден с амбицията да бъде литературна история, този труд в две части ще се прочете като критика: „Постарах се да събера най-голямото възможно количество информация в помощ на бъдещата литературна история. Тя, като всяка история, ще бъде написана от победителите. Само че литераторите никога не са били победители. След пет години работа и стотици изчетени книги мога да кажа със сигурност само едно: през последния четвърт век българската литература стана по-разнообразна от всякога досега. Доколко това е резултат на нейното вътрешно развитие и доколко е отражение на някакви глобални тенденции, не може да се претегли с точност. Броят на новите книги от български автори главоломно порасна и всяка книга иска да бъде различна от другите, да „бъде себе си“. Това разрояване на литературните почерци ми напомня за Вавилонското стълпотворение и за неспособността да се общува на всички езици едновременно. И наистина, какво би станало, ако всеки пише за себе си? Навярно в един момент броят на писателите ще се окаже равен на броя на читателите. Нищо чудно, че не остана място за критика.”

На събитието присъства Федон Кидониатис – зам.-председател на Европейската федерация на издателите, а министърът на културата Найден Тодоров приветства гостите с кратко, но емоционално слово: „Евангелието от Йоан започва с „В началото беше словото“. Истината е, че там където има слово, има бъдеще, там, където няма слово, няма бъдеще. Когато някой поиска да съсипе една нация, първо започва да унищожава нейните книги“.