Отиде си Исмаил Кадаре

Световноизвестният албански творец и интелектуалец Исмаил Кадаре почина на 1 юли 2024 г. на 88-годишна възраст.

Една от най-бележитите фигури на съвременната европейска култура, Кадаре е романист, есеист, сценарист, драматург, автор на 10-ина стихосбирки и на близо 50 произведения в проза. Пробив на международната литературна сцена му носи романът „Генералът на мъртвата армия“ (1963), пренесен на големия екран 20 години по-късно от режисьора Лучано Товоли. С това адаптациите на романа не се изчерпват - през 1989 г. излиза екранизация на режисьора Бертран Таверние със заглавие „Живот и нищо друго“, която печели награда BAFTA за чуждоезичен филм, 11 номинации за Сезар и още много отличия. Същата година се появява и албанска филмова версия със заглавие „Завръщането на мъртвата армия“ на режисьора Димитър Анагности. Книгата е адаптирана и за театралната сцена.

През последните години „Колибри“ издаде други две творби на Кадаре, озарени от хуманистичните му възгледи и нетърпимостта му към всяко политическо и военно насилие, като и двете са в превод на Евгения Котова. Романът „Хроника на камък” (1971) е майсторска амалгама от трагедия и комедия, от политика и поезия. Главен герой в книгата е... един град, последователно окупиран от италианци, германци и англичани, преживял лудостта на Втората световна война и войната на синовете срещу бащите. На преден план е вълнуващата история нa едно момче, неспособно да осмисли действителността - момче, завладяно от вълшебството на женската красота, но и потресено от бруталността на възрастните.

„Загадките на безумието“ (2005) е до известна степен автобиографично произведение, заредено със самоирония и написано с присъщия на Кадаре усет за абсурдното. В този изящно композиран минироман, по аналогия с „Хроника на камък", албанската реалност от началото на комунистическия режим е белязана от недоумението на едно дете.

През 1982 г. Исмаил Кадаре е обявен за „враг“ от Съюза на албанските писатели. Обвинен в прикрита критика на комунистическия режим, той изпада в немилост и е принуден да публикува изключително в чужбина. През 1990 г. писателят емигрира във Франция.

Кадаре е носител на международната награда „Чино дел Дука“ (1995), на първата международна награда „Ман Букър“ (2005), на Наградата на принцесата на Астурия (2009) и на наградата „Ерусалим“ (2015).

Поклон пред паметта му!