Запиши се за нашия информационен бюлетин, бъди в крак с културните събития!
Ще получите съобщение за потвърждение!
Нещо се обърка, опитайте да презаредите страницата!
Писателят беше удостоен с Наградата за мир във Франкфурт
Британският писател от индийски произход Салман Рушди, човек с неподкупна съвест, непримирим към всяка форма на диктатура и ограничаване на свободата на словото, беше удостоен с Наградата за мир на Германската асоциация на книгоиздателите и книгоразпространителите по време на Панаира на книгата във Франкфурт. Това е едно от най-значимите германски отличия, присъдено за пръв път през 1950 година. С него Рушди се присъединява към писатели като Маргарет Атууд, Орхан Памук, Сюзън Зонтаг, Амос Оз, Вацлав Хавел.
Журито обяви, че писателят е бил избран заради несломимия си дух, последователното утвърждаване на живота и обогатяването на света с любов към разказването на истории: „В своите романи и в мемоарната си литература той съчетава прозорливост на разказа с непогрешимо новаторство, хумор и мъдрост“. Възхвалявайки Рушди в речта си, неговият приятел и колега, писателят Даниел Келман, го определи като „вероятно най-важния бранител на свободата на изкуството и словото на нашето време“.
Рушди, който безсъмнено е един от най-изкусните и омагьосващи разказвачи днес, благодари за наградата, но отбеляза, че „мирът в момента изглежда като фантазия, родена от употребата на наркотик" В речта си в църквата „Свети Павел" 76-годишният автор на „Сатанински строфи“ и „Кишот“ осъди войната на Русия срещу Украйна като следствие от „ненаситната жажда за власт и завоевания на един тиранин“ и изрази надежда, че терорът в Близкия изток ще бъде прекратен възможно най-скоро.
„Не съм допускал, че ще доживея такова време. Време, в което свободата - по-специално свободата на словото, без която светът на литературата не би могъл да съществува - навсякъде е атакувана от реакционни, авторитарни, популистки, демагогски, полуобразовани, нарцистични, безразсъдни гласове."
Рушди не спести критиките си и по отношение на американската политическа действителност. Пред журналисти той изрази разочарованието си от Републиканската партия, която според него е обърнала гръб на демократичните стойности за сметка на култа към една личност. Също толкова тревожна според него е ситуацията и в Индия, където е роден. „Всеки журналист или писател, който изгуби симпатиите или се възпротиви на властите – казва Рушди – се озовава под заплаха.”
Автор на тринайсет романа, Салман Рушди добива световна известност с алегоричния шедьовър Midnight Children (1981), за който получава няколко отличия, в т.ч. награда „Букър“. Книгата два пъти печели и т.нар. Букър на всички Букъри, през 1993 г. и 2008 г., по случай 25-ата и 40-ата годишнина на наградата, а през 2012 г. е адаптирана за голям екран като колаборация между Канада, Великобритания, САЩ и Индия под режисурата на Дийпа Мехта. Посветен на годините, в които Индия се освобождава от британския колониализъм, романът е издаден у нас за пръв път през 2003 г. от „Постскриптум“ със заглавие „Среднощни деца“. На 3 ноември 2023 г. „Колибри“ пуска ново издание, озаглавено „Родените в полунощ“, в превод на Надежда Розова. Промяната на заглавието не е случайна, както става ясно от предговора на книгата, подписан от писателя.
През 1988 г. романът „Сатанински строфи“ на Рушди предизвиква бурни реакции в ислямския свят, книгата е забранена в много страни, а иранският аятолах обявява автора за вероотстъпник и определя голяма парична награда за убийството му. През август 2022 г. срещу писателя е извършено покушение – той е намушкан с нож, докато изнася лекция на сцената на литературен фестивал в щата Ню Йорк. След тази брутална атака, която го оставя сляп с дясното око и с осакатена лява ръка, писателят написва есето „Нож: Размисли след опит за убийство“, чиято премиера се очаква на 16 април 2024 г. За Рушди тази мемоарна книга е начин „да се отговори на насилието с изкуство“.
Издателство „Колибри“ ще предложи на българските читатели и най-новата му художествена творба, Victory City („Град на победата“). Разказвайки история за възхода и падението на една феминистка утопия, романът смесва политически интриги и религиозен фанатизъм и завършва със знаковата фраза: „Думите са победителят“.