Навръх Международния ден на преводача, 30 септември, на специална церемония в Аудитория 65 на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“ Съюзът на преводачите в България връчи Годишните награди за превод в различни категории.
Имаме удоволствието да съобщим, че жури в състав Галина Меламед, Людмил Димитров и Дарин Тенев присъди тазгодишната Специална награда за изключително високи постижения в областта на превода на художествена литература (поезия) на Силвия Вагенщайн – за превода ѝ от френски език на концептуално подбраните от нея стихове на Пол Елюар в „Поезия“, предадени с пълната авторова гама от образи, мелодика, поетични послания на също толкова богат и образен български език.
Освен че е автор на конгениалния превод, Силвия Вагенщайн стои зад съставителството, предговора и бележките към това изящно издание, което предлага екстракт от 14 поетически книги на големия френски творец.
Ето ги и мотивите на журито: „Преводачката Силвия Вагенщайн ни поднася концептуално томче с избрана поезия от Пол Елюар, необременена от идеологически напластявания, каквито се натрупват през живота му и които са били най-честото оправдание за редките му и не особено запомнени появи на български език. Издържан и великолепно изтълкуван, настоящият Елюар е избор и лична антология на Вагенщайн, която тя иска да сподели с читателите си. В своето време нещо подобно прави и самият френски поет, поднасяйки на сънародниците си стихотворенията на Христо Ботев. А Ботев винаги е достатъчно основание тук, в България, да забележим неговия чуждестранен популяризатор. В случая обаче това е по-незначителна и периферна подробност. Далеч по-важни са езиковите и образни енергийни конвулсии, трептения и трусове, оцелели в превода, мелодиката и особено личното, интимно послание, успоредено с компетентния предговор от преданата преводачка. Не е маловажен и фактът, че една откровено мъжка поезия е интерпретирана от дама, придала особена рафинираност на стиха, без да го изравнява, манипулира или „феминизира“. Елюар звучи убедително, възприемателят не го чете, а събеседва с него, слуша го и съпреживява довереното му като свое.“
По традиция бяха присъдени и награди за ярки постижения в областта на превода на художествена литература. Сред отличените заслужено се нареди Илияна Чалъкова за превода на антиутопичния роман „Пещерата“ от Жозе Сарамаго, един покъртително човеколюбив и ярък прочит на Платоновия мит за пещерата и сенките.
Обосновката на журито гласи: „Преводачката се е справила превъзходно с пресъздаването на български на плътния стил на големия португалски писател. В превода си е успяла да съхрани почерка, като намери най-хубава форма за предаване на особения синтактичен ритъм на Жозе Сарамаго, който е известен с дългите си изречения, с вплитането на диалози в потока на едно изречение, с реторичните натрупвания (синатроезми) и обратите на изказа. И това е постигнато на един четивен и красив български език, образец за преводаческо майсторство.“
Мариана Неделчева беше удостоена с награда за ярки постижения в областта на превода на хуманитаристика за съставителството и превода от английски език на книгата „Изящното изкуство на критиката“ от Хенри Джеймс. Според журито преводът предава майсторски всички черти на авторовия стил, в който фразите се открояват със своята точност и красота.
Васил Самоковлиев беше отличен с награда за цялостна дейност в областта на превода за неговите майсторски преводи на значими романи от съвременната чешка литература и за дългогодишната му преподавателска дейност по теория и практика на превода на български и чуждестранни студенти. Напомняме, че Самоковлиев е сред българските преводачи на двамата колоси на европейската литература Бохумил Храбал и Милан Кундера. В негов превод наскоро излязоха „Сватби в къщата“ и „Vita Nuova” от автобиографичната трилогия на Храбал, предстои да излезе романът „Пролуки“.
Честито на всички наградени преводачи!
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
