Напусна ни Дубравка Угрешич

17 март 2023 г.
Напусна ни Дубравка Угрешич

Скъпа моя Щефице, ето така щях да те обшия, ако бях истинска писателка. Само че аз съм от онези, дето вярват, че „животът диктува, а писателят пише“ и дори по-лошо. Затова, без да протакам, ще продължа на машината да тракам. А ако и след двойния ми шев все тъй избива те на рев, помни, доказал го е не един, живота всеки мери със своя си аршин…

Новината за кончината на Дубравка Угрешич покруси многобройните й читатели. Авторката на „Щефица Цвек в челюстите на живота“ издъхна на 17 март 2023 г. в Амстердам, заобиколена от приятели и от семейството си.

Родена през 1949 г. в Кутина, Хърватия, Угрешич се утвърди като един от най-отчетливите гласове на съвременната европейска проза. От ранните й постмодернистични пътешествия през елегичните равносметки в белетристична или есеистична форма, свързани с разпадането на нейната югославска родина и рухването на Берлинската стена, до блестящите й съчинения за популярната и литературната култура, произведенията на Дубравка Угрешич са рядка комбинация от ирония, полемика и състрадание. Вглеждайки се в митовете, положени в основата на всяка цивилизация, тя не пести критики към днешното „високотехнологично“ общество от позицията си на космополит и гражданин на света, надарен с тънка социална чувствителност.

Дубравка заема твърда антивоенна позиция и осъжда изстъпленията както на сръбския, така и на хърватския национализъм. Подложена на продължителен публичен остракизъм и постоянен медиен тормоз, тя напуска Хърватия през 1993 г. Поради това се позиционира като „транснационален“ или по-скоро „постнационален“ писател и защитава правото на авторите да не признават, съответно да не зачитат, етническите и националните граници.

Сред най-забележителните й творби са „Форсиране на романа река“, „Баба Яга снесла яйце“, „Култура на лъжата“, „Лисица“, „Американски речник“, „Музеят на безусловната капитулация“, „Епохата на кожата“, „Министерство на болката“. С времето изгнанието й се превръща в емиграция, а книгите й са преведени на десетки езици. Последната й публикация на български език е есето „Път, настлан с жълти павета“, което ще бъде включено в следващото издание на сборника „Епохата на кожата“.  Написан през 2021 г., този текст, посветен на миграцията и на бездушните постхуманни „кибермагьосници“, е още една илюстрация на ерудицията на Дубравка Угрешич и на нестандартния й подход към писателското изкуство:

Докато нашите инфантилни вълшебници – и световните, и местните, в чиято абсолютна власт сме всички ние, - в момента строят вселенски пътища към митичния Оз, осемдесет милиона земляни се влачат по пътищата от жълта кал в търсене на Оз, за да открият смелост, сърце и ум, и евентуално дом, защото отдавна са изгубили всичко това. Мнозина загиват по пътя към Оз, мнозина се отказват, защото не могат да се справят с препятствията, мнозина дори нямат представа къде е и какво е този Оз.

Угрешич е носителка на няколко големи литературни награди, в т.ч. наградата на Берлинската академия по изкуствата „Хайнрих Ман“, Международната литературна награда „Нойщадт”, наричана още „Американската Нобелова награда за литература", и номинация за Международната награда „Ман Букър“. Преподавала е в редица американски и европейски университети, включително Харвард, UCLA, Колумбия и Свободния университет в Берлин. През 2019 г. беше удостоена с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Издателство "Колибри"
1990-2024 © Всички права запазени