Напусна ни Дубравка Угрешич

Скъпа моя Щефице, ето така щях да те обшия, ако бях истинска писателка. Само че аз съм от онези, дето вярват, че „животът диктува, а писателят пише“ и дори по-лошо. Затова, без да протакам, ще продължа на машината да тракам. А ако и след двойния ми шев все тъй избива те на рев, помни, доказал го е не един, живота всеки мери със своя си аршин…

Новината за кончината на Дубравка Угрешич покруси многобройните й читатели. Авторката на „Щефица Цвек в челюстите на живота“ издъхна на 17 март 2023 г. в Амстердам, заобиколена от приятели и от семейството си.

Родена през 1949 г. в Кутина, Хърватия, Угрешич се утвърди като един от най-отчетливите гласове на съвременната европейска проза. От ранните й постмодернистични пътешествия през елегичните равносметки в белетристична или есеистична форма, свързани с разпадането на нейната югославска родина и рухването на Берлинската стена, до блестящите й съчинения за популярната и литературната култура, произведенията на Дубравка Угрешич са рядка комбинация от ирония, полемика и състрадание. Вглеждайки се в митовете, положени в основата на всяка цивилизация, тя не пести критики към днешното „високотехнологично“ общество от позицията си на космополит и гражданин на света, надарен с тънка социална чувствителност.

Дубравка заема твърда антивоенна позиция и осъжда изстъпленията както на сръбския, така и на хърватския национализъм. Подложена на продължителен публичен остракизъм и постоянен медиен тормоз, тя напуска Хърватия през 1993 г. Поради това се позиционира като „транснационален“ или по-скоро „постнационален“ писател и защитава правото на авторите да не признават, съответно да не зачитат, етническите и националните граници.

Сред най-забележителните й творби са „Форсиране на романа река“, „Баба Яга снесла яйце“, „Култура на лъжата“, „Лисица“, „Американски речник“, „Музеят на безусловната капитулация“, „Епохата на кожата“, „Министерство на болката“. С времето изгнанието й се превръща в емиграция, а книгите й са преведени на десетки езици. Последната й публикация на български език е есето „Път, настлан с жълти павета“, което ще бъде включено в следващото издание на сборника „Епохата на кожата“.  Написан през 2021 г., този текст, посветен на миграцията и на бездушните постхуманни „кибермагьосници“, е още една илюстрация на ерудицията на Дубравка Угрешич и на нестандартния й подход към писателското изкуство:

Докато нашите инфантилни вълшебници – и световните, и местните, в чиято абсолютна власт сме всички ние, - в момента строят вселенски пътища към митичния Оз, осемдесет милиона земляни се влачат по пътищата от жълта кал в търсене на Оз, за да открият смелост, сърце и ум, и евентуално дом, защото отдавна са изгубили всичко това. Мнозина загиват по пътя към Оз, мнозина се отказват, защото не могат да се справят с препятствията, мнозина дори нямат представа къде е и какво е този Оз.

Угрешич е носителка на няколко големи литературни награди, в т.ч. наградата на Берлинската академия по изкуствата „Хайнрих Ман“, Международната литературна награда „Нойщадт”, наричана още „Американската Нобелова награда за литература", и номинация за Международната награда „Ман Букър“. Преподавала е в редица американски и европейски университети, включително Харвард, UCLA, Колумбия и Свободния университет в Берлин. През 2019 г. беше удостоена с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.