Анжел Вагенщайн със Специалната награда на София

17 септември 2022 г.
Анжел Вагенщайн със Специалната награда на София

Точно месец преди 100-годишния си юбилей Анжел Вагенщайн беше удостоен със Специалната награда на София за изключителни постижения и принос в националната култура. Ето ги и благодарствените му думи по повод на отличието:

„Обръщам се с голяма благодарност и уважение към всичко, което е направено, за да може София да се превърне в една от забележителните столици на Европа. Гордея се да съм гражданин на този град. Аз помня зимите на София преди бомбардировките, преди тя да бъде разрушена. Тя започваше деня, потънала в черен дим, защото едновременно се запалваха няколкостотин хиляди печки. Дали някой си спомня как пред трамвая сутрин върви човек с фенер и камбанка? За да отваря път на хората… Такава беше София и постепенно, в течение на моя живот, тя стана един от великолепните европейски градове, с който можем да се гордеем. Кой трябва да бъде човекът с камбанката и фенера днес? Това са писателите, актьорите, художниците, мислителите… Главното е те да продължат това, което започнахме ние – да звъним с камбанка, да светим с лампа пред трамвая, за да има прогрес в тая страна, да се отваря път през дима на времето. Благодаря от все сърце и на кмета на София и на целия й екип, искам те да продължат да бъдат звънари, да отварят пътя на София към едно още по-светло бъдеще.“

През 2011 г. Димитър Танев определи Анжел Вагенщайн като „голям белетрист, обдарен и наказан с „другост“. Единайсет години по-късно, в подстъпите на 100-годишния юбилей на писателя, тези думи отекват с още по-голяма тежест.

Изумителни са благородството и устойчивостта на Вагенщайн, чийто живот е огледало на няколко епохи, белязани от победи и погроми, от възходи и падения на българския дух. Пословична е неговата непримиримост с всяка форма на тирания и безчестие. Именно тази последователност в гражданската му позиция през десетилетията, неподкупните му възгледи и мъдрата осанка придават допълнителна мощ на многообразното му творчество. Да не забравяме хумора! Неговото невинаги милостиво, но така потребно чувство за хумор…

Честита награда, Джеки!

Издателство "Колибри"
1990-2022 © Всички права запазени