Мексиканската писателка Валерия Луисели беше удостоена с Дъблинската литературна награда за своя забележителен роман „Архив на изгубените деца“, издаден от „Колибри“ в превод на Мирела Стефанова.
Преди това книгата спечели Rathbone Folio Prize и беше сред фаворитите за „Букър“ 2019, Kirkus Review 2019 и за медалa „Андрю Карнеги“ 2020 за отлични постижения в художествената литература. Луисели получи и т. нар. стипендия „Гений“ от фондация „Макартър“ заради умението си да „предизвиква конвенционалните представи за авторство в художествената литература и есеистиката, като изобретява хибридни творби, поставящи под въпрос начините, по които събираме истории и документираме живота на другите“.
Най-новите книги на Валерия Луисели синтезират находчивия подход към формата, характерен за по-ранните й произведения, с опита й като съдебен преводач, ангажиран с непридружени деца мигранти, заклещени в лабиринта на имиграционната политика на САЩ. В нонфикшън книгата „Кажи ми как свършва това: Есе в четиридесет въпроса“ (2017) тя демонстрира невъзможността да се предадат като кохерентен текст мъчителните и фрагментирани изявления, които въпросникът за имиграционен прием изтръгва от деца, изправени пред депортация. Усилията на Луисели да документира тези истории, и етичните дилеми, които те пораждат, са пряко застъпени в романа „Архив на изгубените деца“ (2019). Той представлява фикционален разказ за пътуването на собственото й семейство от Ню Йорк до границата между САЩ и Мексико, в който намира отражение разгръщащата се миграционна криза в Централна Америка. Докато отношенията на родителите им се разпадат, децата се опитват да осмислят както кризата на семейството си, така и по-голямата криза, погълнала новините: историите на хиляди невръстни бежанци, опитващи се да преминат границата в САЩ, но задържани или изгубени в пустинята… В задъхания, емоционално насечен наратив са вплетени виртуозно късове от радио репортажи, телефонни обаждания до приятел, чиито дъщери са изчезнали, и роман в романа за деца, търсещи път към неназована земя, който майката чете на глас на своите наследници. Вместо да разделя произведението на глави, Луисели организира съдържанието му около „кутии“ с архивни материали - аудио записи, текстове, карти и фотографии, които нейните герои събират и споменават по време на цялото пътуване.
Според комисията на Дъблинската литературна награда, председателствана от проф. Крис Мораш от Тринити Колидж, всяка от номинираните книги тази година е изключителен пример за роман от 21 век, но именно „Архив на изгубените деца“ разширява границите на съвременната художествена литература, докато разказва убедително една завладяваща история.“ Валерия Луисели прие наградата с думите: „Едва ли щяхме да преодолеем изминалите месеци, ако не бяха книгите, ако не споделяхме преживяванията на толкова много писатели. И ако духът ни е намерил обновление, ако сме намерили сили да продължим, ако сме съхранили своя ентусиазъм, то е благодарение на световете, които книгите са ни дали. „Архив на изгубените деца“ е роман за процеса на създаване на истории, за свързването на гласове и идеи като опит да вникнем в света около нас.“
Дъблинската литературна награда е международно отличие с парична стойност 100 000 евро, което се връчва ежегодно за книга с високи художествени достойнства. Тази година за наградата се състезаваха 49 произведения, номинирани от библиотеки в цял свят.
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
