Кожата, в която живея
La Piel que habito
Испания, 2011, 120 мин.
реж. Педро Алмодовар
по романа „Тарантула” от Тиери Жонке
С: Антонио Бандерас, Елена Аная, Мариса Паредес
Кан ’11 – Конкурсна програма
Ексцентричен трилър, готическа мелодрама, поетичен филм на ужасите... Педро Алмодовар не предава стила си. Последният филм на неподражаемия режисьор носи заглавието „Кожата, в която живея“ - базиран е върху мотиви от романа „Тарантула“ („Кожата, в която живея“) на Тиери Жонке. Сюжетът ни среща с блестящ пластичен хирург (в ролята на Робер – самият Антонио Бандерас), преследван от трагични спомени. Той се опитва да създаде определен вид синтетична кожа, която да е по-устойчива при външно въздействие. Обсебен е от жажда за отмъщение и от идеята за човешко съвършенство. Но докато великият Микеланджело възпроизвежда въображаемата реалност чрез скулптурите си, Робер извайва Вера според представата, продуцирана от страстните му желания. Всъщност „опитното му зайче“ е една мистериозна, опасна, непостоянна жена (съблазнителната Елена Аная в ролята на Вера), притежаваща ключ към неговата мания. Филмът е визуално притегателен, богат на ретроспекции, черен хумор, непредсказуеми завои и обрати. Историята на Тиери Жонке е третирана интелигентно. Екранизацията на романа е спестила някои заплетени ситуации, но от това печели зрителската илюзия за правдоподобност. Филмът е смел, изкусно заснет и декадентски красив. Но не си мислете, че е толкова фокусиран върху сетивното, колкото заглавието внушава. В тази история всяко лекомислие се наказва брутално. Онова, което се крие под кожата, никога не е имало по-голямо значение. Основни теми са сексуалната идентичност, неумолимостта на съдбата и невъзможността да определим еднозначно всяко човешко действие от позиция на общоприетия морал. А иначе централният персонаж – героят на Антонио Бандерас, е забележителен естет, същото се отнася за Жонке и Алмодовар - няма как резултатът да не бъде естетически триумф.
Освен Антонио Бандерас и Елена Аная, във филма участват още: Мариса Паредес, Роберто Аламо, Бланка Суарес, Жан Корнет, Хосе Луис Гомес и др. Бандерас и Алмодовар не са работили заедно повече от двадесет години. Актьорът споделя, че схваща участието си в този филм като „завръщане у дома“.
„Кожата, в която живея“ беше представен в рамките на конкурсната програма на кинофестивала в Кан тази година. Режисьорът призна, че този (осемнадесети поред) негов филм е най-трудният му проект досега. Както би могло да се очаква, сценарият е адаптиран от самия него.
« Новият филм на Алмодовар е изпълнен с драми, които разбиват границите на перверзността и правдоподобността. Кожата, в която живея е може би най-мрачният му филм и въпреки това в него има красота. Взривявайки жанровете трилър, филм на ужасите и мелодрама, Алмодовар красноречиво размишлява над самоличността, желанието и сексуалността. Д-р Роберт Ледгард (майсторско изпълнение на Бандерас, първото за Алмодовар от 21 години насам) е красив и богат пластичен хирург с трагично минало. Престъпната му слабост към генната терапия – начин да се подсилва човешката кожа чрез използване на животински гени – предизвиква раздор сред колегите му и става повод за оттеглянето му. В изолацията на своята къща в покрайнините на Толедо той има възможност да тества валидността на теориите си върху красивата млада Вера, държана затворена в стая под денонощно наблюдение. Единственото доверено лице на д-р Ледгард е икономката му Марилия, която се грижи страховитите операции, извършвани в частната операционна до къщата, да останат в тайна. Историята е разказана чрез старателно премислени обрати в сюжета, които разкриват все по-тревожна информация. През цялото време типичният дързък хумор на Алмодовар ни кара да се чудим дали да се смеем, или да припадаме. »
Диана Санчес
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
