Изданието „Софийски разкази“ с Награда на Столична община

20 септември 2020 г.
Изданието „Софийски разкази“ с Награда на Столична община

По традиция в Деня на София, 17 септември, бяха оповестени Наградите на Столична община за ярки постижения в областта на културата. Признание в категория „Литература“ получи изданието „Софийски разкази“ от Иван Вазов със съставител проф. Милена Кирова! Автор на художественото оформление е Стефан Касъров. 

Замислен и осъществен във връзка със 170-годишнината от рождението на Патриарха на българската литература, сборникът „Софийски разкази“ прибавя ценен щрих към културно-историческия облик на българската столица и се явява още един ключ към разбирането на Народния поет от днешните поколения.

Изданието обхваща трийсет разказа - своеобразна хроника на събитията в българската столица от края на XIX и началото на XX век. Чрез тези истории Вазов, чието творчество се разпростира във всички литературни жанрове, заявява себе си и като летописец на столичния живот. Но той не е просто един безстрастен наблюдател на действителността. Той трепетно напипва пулса  на София, следи всяка промяна в нейното състояние, вживява се в нейните настроения и държи да разкаже на другите всичко, което му е направило впечатление, защото носи ясно съзнание за историческото значение на своето дело.

По думите на проф. Кирова, този сборник е свидетелство, че литературата в края на XIX век има важната задача да изобличава упадъка в нравите, да разголва несправедливостта в социалното устройство на нова България. Неслучайно героите с най-нисък морал и отблъскващи лични качества в тези разкази са тъкмо хората на държавна служба: офицери, политици, чиновници, съдии и лекари. Сред тях именно Вазов открива примери за страшно падение и ги изобличава с цялата сила на карикатурното изображение, което е усвоил от Гогол.

Най-странното чувство, което изпитва съвременният читател на разказите, е удивление от приликата с днешни събития и типове хора. Сякаш историята не се е случила в полето на българските нрави; век и четвърт са изтекли, без да доведат до някакви значими промени. И все пак, и в най-песимистичните си нагласи, Вазов остава Патриарх и Народен поет. Дори след катастрофата с Ньойския договор, а може би тъкмо заради нея, успява да напише във в. Напредък: „Есен е вече, влазяме в зима. Господа, пак ще дойде пролет! Вярвайте в пролетта! България вярва в нея!“.

Издателство "Колибри"
1990-2020 © Всички права запазени