„Софийски разкази“ по случай 170 години от рождението на Иван Вазов

Издателство „Колибри“ отбелязва 170 години от рождението на Иван Вазов с великолепния сборник „Софийски разкази“. Съставител и автор на предговора е проф. Милена Кирова.

Изданието обхваща трийсет Вазови разказа със сюжети от столичния живот - своеобразна хроника на събитията в българската столица от края на XIX и началото на XX век. Читателите ще оценят живия усет към детайла, психологическото проникновение и склонността на автора да извежда типични образи на тогавашната действителност. Тук София не е просто декор или сбор от обстоятелства, а пълнокръвно присъствие, обсебило въображението на автора. Вазов не е просто един отчужден и хладнокръвен наблюдател на действителността. Той е влюбен в София и трепетно напипва пулса й, следи всяка промяна в нейното състояние, вживява се в нейните настроения и държи да разкаже на другите (включително на бъдещите поколения, защото има ясно съзнание за историческото значение на своето дело) всичко, което му е направило впечатление.

Сборникът започва с „Кардашев на лов“, който може да бъде приет за програмен текст на всички разкази. Мозаечната му композиция, както и необичайната дължина дават възможност на писателя да вмести почти всички мотиви и теми, които са били и ще бъдат разгърнати в сюжетите на неговите кратки „софийски“ разкази. Този сборник е свидетелство, че литературата в края на XIX век има важната задача да изобличава упадъка в нравите, да разголва несправедливостта в социалното устройство на нова България. Най-странното чувство, което изпитва съвременният читател, е удивление от приликата с днешни събития и типове хора. Сякаш историята не се е случила в полето на българските нрави; век и четвърт са изтекли, без да доведат до някакви значими промени.

Утвърждаването на Иван Вазов като белетрист, започнало с мемоарите „Неотдавна“ (1881), е белязано от пет сборника с разкази, няколко повести, сред които „Немили-недраги“ (1883) и „Чичовци“ (1885), и романите „Под игото“ (1894, първия български роман) и „Нова земя“ (1896). Вазов се установява в София през пролетта на 1889 г. Тук той се посвещава на активна обществена и писателска дейност. В периода 1890–1905 г. създава разкази, събрани в пет последователно издадени сборника: „Драски и шарки“ (два тома), „Видено и чуто“, „Пъстър свят“, „Утро в Банки“. В тях не е обособена група, наречена от самия автор „софийски разкази“, но преобладаващата част от произведенията е на софийска тематика.

Вазов създава образци във всички литературни жанрове и очертава жанровите граници в новата ни литература. Предан докрай на патриотичната и гражданската тематика, той е наречен Патриарх на българската литература и е признат за Народен поет.