„Софийски разкази“ по случай 170 години от рождението на Иван Вазов

09 юли 2020 г.
„Софийски разкази“ по случай 170 години от рождението на Иван Вазов

Издателство „Колибри“ отбелязва 170 години от рождението на Иван Вазов с великолепния сборник „Софийски разкази“. Съставител и автор на предговора е проф. Милена Кирова.

Изданието обхваща трийсет Вазови разказа със сюжети от столичния живот - своеобразна хроника на събитията в българската столица от края на XIX и началото на XX век. Читателите ще оценят живия усет към детайла, психологическото проникновение и склонността на автора да извежда типични образи на тогавашната действителност. Тук София не е просто декор или сбор от обстоятелства, а пълнокръвно присъствие, обсебило въображението на автора. Вазов не е просто един отчужден и хладнокръвен наблюдател на действителността. Той е влюбен в София и трепетно напипва пулса й, следи всяка промяна в нейното състояние, вживява се в нейните настроения и държи да разкаже на другите (включително на бъдещите поколения, защото има ясно съзнание за историческото значение на своето дело) всичко, което му е направило впечатление.

Сборникът започва с „Кардашев на лов“, който може да бъде приет за програмен текст на всички разкази. Мозаечната му композиция, както и необичайната дължина дават възможност на писателя да вмести почти всички мотиви и теми, които са били и ще бъдат разгърнати в сюжетите на неговите кратки „софийски“ разкази. Този сборник е свидетелство, че литературата в края на XIX век има важната задача да изобличава упадъка в нравите, да разголва несправедливостта в социалното устройство на нова България. Най-странното чувство, което изпитва съвременният читател, е удивление от приликата с днешни събития и типове хора. Сякаш историята не се е случила в полето на българските нрави; век и четвърт са изтекли, без да доведат до някакви значими промени.

Утвърждаването на Иван Вазов като белетрист, започнало с мемоарите „Неотдавна“ (1881), е белязано от пет сборника с разкази, няколко повести, сред които „Немили-недраги“ (1883) и „Чичовци“ (1885), и романите „Под игото“ (1894, първия български роман) и „Нова земя“ (1896). Вазов се установява в София през пролетта на 1889 г. Тук той се посвещава на активна обществена и писателска дейност. В периода 1890–1905 г. създава разкази, събрани в пет последователно издадени сборника: „Драски и шарки“ (два тома), „Видено и чуто“, „Пъстър свят“, „Утро в Банки“. В тях не е обособена група, наречена от самия автор „софийски разкази“, но преобладаващата част от произведенията е на софийска тематика.

Вазов създава образци във всички литературни жанрове и очертава жанровите граници в новата ни литература. Предан докрай на патриотичната и гражданската тематика, той е наречен Патриарх на българската литература и е признат за Народен поет.

Издателство "Колибри"
1990-2020 © Всички права запазени