И тази година „Колибри“ няма да подведе своите верни читатели, нещо повече – ще (пре)издаде не една книга по тяхно желание. Достатъчно е да споменем само „Вторият пол“ на голямата френска писателка Симон дьо Бовоар. Трябваше да минат десетилетия преди това есе да се утвърди като фундаментален труд на феминистката философия, и до днес запазил своята актуалност. Защото „човек не се ражда жена, човек става жена“.
Новият роман на Исабел Алиенде ще излезе на български с лиричното заглавие „Цвят продълговат в морето“. Пред читателя се разгръщат исторически събития от различни краища на света в периода 1938-1994 г. Заплитат се съдбите на ярко обрисувани и вдъхновени от действителни личности герои, в плен на любов и омраза, вярност и изневери, копнежи и покруса, надежди и разочарования.
Любителите на интелектуалните четива да се готвят за „Хроники на едно течно общество“ - солидно томче с над 170 есета, публикувани между 2000 и 2015 г. в рубриката „Бустина ди Минерва“, която непрежалимият Умберто Еко списва във в. „Еспресо“. Неслучайно заглавието е Pape Satàn aleppe. Мнозина тълкуватели са се опитвали да разгадаят мистериозния смисъл на възклицанието на Плутос от Седма песен на Дантевия „Ад“, но никой не е успял докрай. Какъв по-подходящ надслов за хрониките на днешното общество, менливо, неустойчиво, нерядко необяснимо и объркано, лутащо се в търсене на своята идентичност!
Очаквайте и новата книга на Дейвид Линч „Кът за мечти”. Режисьорът на „Човекът слон”, „Синьо кадифе” и „Мълхоланд Драйв” открехва завесата към изключителната си креативност, като разказва най-вече за приятелите си, за житейския и артистичен път, осеян с трудности, за спечелените битки, помогнали му да осъществи своите смайващи проекти. Ако вече сте чели предишната му книга – „Да уловиш голямата риба“, знаете, че „Кът за мечти” трябва да се нареди до нея.
През 2020 г. за първи път на български език излиза есето на Милан Кундера „Една среща”. Както самият той пише, това е среща с размислите и спомените; със старите теми (екзистенциални и естетически) и със старите му любимци - Рабле, Яначек, Фелини, Малапарте.
Няма да останат разочаровани и хилядите почитатели на Иън Макюън у нас. Още в първото тримесечие ще прочетем новия му роман, озаглавен „Хлебарката” - политическа сатира, провокирана от болезнена за европейските граждани тема: Брекзит. С типичното за него интелигентно перо, с проницателност и хапливо чувство за хумор Макюън отдава почит на най-известното произведение на Франц Кафка, за да ни опише с болка една Англия, която никога вече няма да бъде същият остров.
Като стана дума за Кафка, няма как да не отбележим, че през 2020 г. поредица „Модерна класика“ на „Колибри“ ще приобщи емблематичната творба „Метаморфозата“. Изданието заслужава специално внимание не само защото е подписано от един от най-значимите европейски писатели, превеждан на всички възможни езици, но и поради факта, че ще бъде съпроводено с илюстрации на художника Теодор Ушев.
През 2019 г. „Изгубените цветя на Алис Харт“ печели награда за най-добър роман на Австралия и изстрелва авторката Холи Рингланд в орбитата на популярността. Този пленителен роман за неразказаните истории, които ни преследват, и за историите, които разказваме сами на себе си, за да оцелеем, вече има издания в 29 страни. За радост на почитателите на първокласна съвременна проза, той в момента се превежда и на български език.
Романът „Кучешки времена“ също се нарежда сред акцентите на издателството тази година. Става дума за неиздавана у нас творба на германския писател и носител на Нобелова награда Гюнтер Грас, която се фокусира върху дребната буржоазия на XX век. Романът е част от т.нар. Данцигска трилогия, която включва още „Тенекиеният барабан“ и повестта „Котка и мишка“.
През 2020 г. "Колибри" включва в каталога си и китайския писател фантаст Лиу Цъсин, чиято трилогия "Земното минало" се превърна в явление в световната фантастика. Първата част, „Трите тела“, излиза през 2006 г. и получава 4 награди (плюс още 9 номинации), сред които най-престижната международна награда „Хюго“. Следва втора част, „Тъмна гора“. Третата част, „Безсмъртната смърт“, е номинирана за наградата „Хюго“, а през 2018 г. авторът става лауреат на наградата Артър Кларк „Въображението в служба на обществото“. Преводът е поверен на Стефан Русинов.
Ако не сте чували за Мария Попова и блога Brainpickings, незабавно го потърсете в интернет, защото това е най-влиятелната жива българка в САЩ, авторка на ерудитската книга Figuring, която ще излезе у нас със заглавие „Фигури“. Става дума за епично по размах съчетание на сериозно изследване и изненадваща поетичност, или близо 600 страници есета, които изследват методично проявите на гениалност през вековете - от Кеплер и Дарвин до някои от най-забележителните женски умове на XIX и XX век - Маргарет Фулър, Емили Дикинсън, Мария Мичъл, Рейчъл Карсън и др.
Поредица „Амаркорд“ тази година набъбва със заглавието „Един живот за киното“ на Жан-Жак Ано, една от живите легенди на френската кинематография, написана в сътрудничество с Мари-Франсоаз Льоклер. Режисьорът на „Името на розата“, „Любовникът“ и „Седем години в Тибет“ вярва, че големите произведения на изкуството се нуждаят от живителната сянка на някоя голяма мечта. И собственият му професионален път свидетелства, че е прав.
Престижното издание „Ню Йорк Таймс бук ревю“ определя Лин Улман като автор с „елегантен стил и оригинален глас“, а „Бостън глоуб“ я нарича „изключително даровита писателка“. Не е случайно, че книгите й вече са преведени на над 3О езика! Когато баща й, легендарният кинорежисьор Ингмар Бергман, си отива от този свят, Лин Улман започва постепенно да възстановява детските си спомени. Резултатът е прекрасен роман за себеоткриването и едно експлозивно, безмилостно любовно писмо на дъщеря до нейните родители със заглавие De Urolige („Неспокойните“).
Още предстоящи заглавия и акценти вижте тук.
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
