Катедра „Жозе Сарамаго" във Факултета по класически и нови филологии

05 декември 2019 г.
Катедра „Жозе Сарамаго

Ректорът на Софийския университет проф. д.ф.н. Анастас Герджиков и посланик Луиш Фаро Рамош, президент на „Камойш“ - Институт за сътрудничеството и езика при Министерството на външните работи на Португалия, подписаха споразумение за учредяване на катедра „Жозе Сарамаго“ във Факултета по класически и нови филологии. 

Таиз форма на междуинституционално сътрудничество има за цел подпомагане на научноизследователската дейност в областта на португалистиката. Катедра „Жозе Сарамаго“ в СУ ще бъде част от световната мрежа от общо 50 катедри „Камойш“, открити в престижни висши училища в над 20 държави, в които португалският език, литература и култура се преподават и изследват. Луиш Фаро Рамош подчерта, че през 2020 г. предстои да бъде отбелязана за първи път в световен контекст датата 5 май, която е обявена от ЮНЕСКО за Световен ден на португалския език. 

„Ще си позволя да споделя с вас, че преди да дойда в България, говорих с Пилар дел Рио, съпругата на покойния Жозе Сарамаго, за да ѝ кажа радостната новина, че предстои да бъде открита нова катедра, която ще носи името му. И така делото на нейния съпруг, който до днес е единственият португалоезичен писател, отличен с Нобелова награда за литература, ще продължи да въздейства на хората - чрез всички, които се занимават с изследванията на творчеството му. Пилар се зарадва изключително много“, каза още президентът на Институт „Камойш“.

Жозе Сарамаго (1922-2010) е роден в малко селище близо до Лисабон. Сам възпитава и развива вкуса си към четенето, работи като журналист, пише поезия, но самородният му талант се проявява най-вече в романите му – неподражаеми по стил алегории, изтъкани от въображение, състрадание и хумор. През 1991 г. консервативното португалско правителство налага цензура върху романа му „Евангелието по Исуса Христа“ и го изтегля от конкурса за Европейска литературна награда, затова пък през 1998 г. Сарамаго печели Нобеловата награда за литература.

Сред най-изобретателните му творби се нареждат романите „Слепота”, „Проглеждане”, „Приумиците на смъртта”, „Пътуването на слона”. „Каин“ е  стряскащо провокативна и иронична книга, своеобразен „римейк“ на част от Стария завет. А „Възпоминание за манастира“ е  блестящ и опияняващ роман, хуманистичен прочит на една вероломна историческа епоха. Същия заряд носят „Годината на смъртта на Рикарду Рейш”, „Каменният сал” и „История на обсадата на Лисабон”.

Издателство "Колибри"
1990-2020 © Всички права запазени