Запиши се за нашия информационен бюлетин, бъди в крак с културните събития!
Ще получите съобщение за потвърждение!
Нещо се обърка, опитайте да презаредите страницата!
Авторът на „Трансхуманитарната революция” проф. Люк Фери беше удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски” на тържествена церемония, която се проведе в Аулата в Ректората на 26 ноември 2019 г.
Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото висше училище в България е на Философския факултет. Проф. д.пс.н. Соня Карабельова, декан на Философския факултет, представи изтъкнатия френски философ, политолог, есеист и общественик, който в периода 2002-2004 г. е бил министър на младежта, образованието и науката във Франция. По нейните думи приносът на Люк Фери за съвременната хуманистична философия му отрежда място сред най-влиятелните мислители на нашата съвременност.
Люк Фери следва философия в Сорбоната и в Университета в Хайделберг. През 1981 г. защитава докторат по политически науки. От 1982 до 1988 г. е професор по политически науки в университета в Лион (1982-1988), а в периода 1989-1996 г. преподава в Сорбоната и в университета в Кайен. След 1996 г. Люк Фери се установява в Университета „Дени Дидро“. Автор е на 40 книги, които са преведени на 25 езика. За редица свои публикации е удостоен с много френски и международни награди, между които Награда за есе „Жан Жак Русо“ и награда „Медисис“. Лауреат е на Ордена на Почетния легион, а също така е и Рицар на ордена за изкуства и литература за цялостния му принос като философ, есеист, общественик и политик. Той е доктор хонорис кауза на университета в Шербрук, Канада, лауреат по философия на академията Тилезио-Галилей.
Фери обръща специално внимание на философията на съвременността, като се съсредоточава върху най-болезнените й проблеми. Той приема сериозно предизвикателствата на трансхуманистичните учения, стремящи се към терапевтично обновление на органичната тъкан, към увеличение, подобрение или преодоляване на ограниченията на човешкото тяло и интелект. Критикува наивното смесване на човека с машината и преосмислянето на съвременния биотехнологичен оптимизъм.
Част от философските му трудове са насочени към широка аудитория. Блестящата ерудиция, концептуалната точност и методологическата оригиналност са преведени на разбираем и прозрачен език, който го нарежда сред най-успешните популяризатори на сложна философска проблематика. В това отношение най-влиятелни са неговите книги „Да се научим да живеем“ (Колибри 2010), „Красивата история на философията“ и наскоро издадената у нас книга „Трансхуманитарната революция“.
В рамките на церемонията у нас френският учен произнесе академично слово на тема: „Три главни черти на нашето време“ (Three main features of present times).