120 години от рождението на Хорхе Луис Борхес

24 август 2019 г.
120 години от рождението на Хорхе Луис Борхес

„Няма друг рай освен изгубения”, заключава Хорхе Луис Борхес в една от миниатюрите, намерили място в уникалния по рода си сборник „Този търпелив лабиринт от линии”. Но ако някога сте си представяли рая като библиотека, той не е изгубен, повярвайте, и това издание му принадлежи.

На Анна Златкова дължим експресивния превод и подбора на произведенията в проза и стих. Изящните корици са решение на художника Кирил Златков. Изданието се посвещава на 120-годишнината от рождението на един от най-величавите писатели на всички времена, ненадминат майстор на кратка проза.

„След Сервантес Борхес е най-значимият автор, писал на испански език, казва носителят на Нобелова награда за литература Марио Варгас Льоса. От своя страна Габриел Гарсия Маркес, също нобелист, споделя: „Четях Борхес заради изключителната му вербална ловкост. Той е човекът, който те учи да пишеш, показва ти как да подостриш молива си, за да го използваш”.

Е, Борхес така и не получава най-високото литературно отличие, вероятно заради „неудобните” си политически възгледи. Затова пък през 1961 г. печели голямата европейска награда Prix Formentor (споделена със Самюел Бекет) и този успех го изстрелва в орбитата на големите писатели не само в родната му Аржентина, но и в цяла Европа и САЩ.  Казват, че творчеството му представлява своеобразен проход  от модернизма към постмодернизма. Често го определят и като родоначалник на магическия реализъм – жанр, който е допринесъл много за блясъка на испаноезичната словесност.

Прозата на Борхес е едновременно лапидарна и неизбродима. Неговите лъкатушни измислици и лабиринти са осеяни със символи, сънищата му преливат в творчески безсъници, а калейдоскопичната всеобхватност и пъстрота на творчеството му може да ви отведе до неподозирани исторически времена, географски ширини и чувства… Борхес е сред най-изкусните литературни мистификатори, същински чародей, способен да „разгърне” и внуши за броени минути идея, на която други биха посветили стотици страници.

„Всяко стихотворение с времето става елегия... Нищо не се гради върху камък — основата винаги е пясъчна; ала наш дълг е да градим така, сякаш пясъкът е камък”, казва авторът на „Пясъчната книга”. Наш дълг е да следваме този завет. Защото…

…в смъртта трябва да влезем, както се влиза на празник.

Издателство "Колибри"
1990-2020 © Всички права запазени