Интервю с Любомир Розенщайн

Позитивното мислене е също толкова вредно, колкото и негативното

Важното е сами да чертаем картата на живота си, твърди авторът на „Розовите очила на душата“

„Розовите очила на душата“ е новото заглавие, което издателство „Колибри“ предложи в поредицата си „Духовност и самоусъвършенстване“ в първите дни на юни. Този път – с български автор, макар и книгата вече да е издадена в САЩ и Индия, преди да успее да стигне до България.

Тази книга се роди като част от интернет-проекта "ChangeWire" – радио и общност за личностно развитие, които ти създаде преди пет години. За поредната пропагандна кампания в стил „позитивно мислене“ ли става дума?

Не. Аз твърдя, че за негативно мислещите хора – а те са основната част от купувачите в огромния напоследък бизнес под марката „Позитивно мислене“ – позитивното мислене е също толкова вредно, колкото и негативното. То е отлично без съмнение за хората, които са се родили или са възпитани в детските си години като оптимисти и е много полезно също за онези, които правят пари от това, като майсторски използват за своя сметка тъжния факт, че мнозина днес се чувстват зле.

 Позитивното мислене е също такова отклонение в амплитудата, както и негативното – само че в другия полюс. Съвсем в началото то може да носи усещането, че нещо за теб се е променило – просто защото откриваш и другия полюс. Но на южния полюс не е по-топло, отколкото на северния! След кратка еуфория идва фрустрацията: Защо подсъзнанието не ми помага да задържа този мъж? Защо не ми даде милионите, които заръчвам? Защо не ми спусне от небето хубава работа с голяма заплата? Къде ми е яхтата, която визуализирах всяка сутрин и всяка вечер?

И тогава човек се чувства двойно изоставен. И се отправя към семинара на поредния познат от телевизията гуру... ако не предприеме някой по-отчаян ход... 

Не е ли твърде обезсърчителна тази картина? Наистина ли няма надежда?

Надежда има и затова написах „Розовите очила на душата“. Надеждата не е в това да сложиш розови очила, за да не виждаш трудностите и изпитанията в живота и да смяташ, че те ще те подминат в едно „подрозовено от позитивност“ бъдеще. Надежда е да си възвърнеш управлението над собственото мислене – преди всичко като опознаеш начина, по който се случва то. Мисленето е боравене с информация. Щом човекът днес може да се научи да работи с информацията с помощта на компютър, може да придобие и достатъчно знания, за да влияе на програмите в своя мозък. Всеки от нас има съвсем своя реалност в главата си и да променяме тази реалност е единственият начин да променяме себе си, другите, света около нас. Това значи например да не закъсняваш да си сложиш подходящите очила, когато искаш да видиш нещо по-ясно или по-замъглено, или в по-друг цвят. 

Искаш да кажеш, че повечето личностни проблеми са породени от мързел?

Мързел, незнание или лошо възпитание... Не в смисъл на добри маниери на масата, а на добър, полезен подход към преживяванията, мислите, начина, по който се случва вътрешният ни свят... Заучили сме нещата някога и мислим автоматично – точно както и дишаме автоматично, и ходим автоматично, а напоследък и все по-често говорим, храним се, купуваме, обичаме автоматично... Мислим, без да мислим! Това може да е удобно, но в днешно време очевидно не стига. Картите, по които автоматичната навигация се осъществява може би отдавна не отговарят на действителността. Всичко днес се променя толкова бързо...

Съдържа ли тогава твоята книга вълшебната карта?

„Розовите очила на душата“ действително започва с карта. Но аз наричам книгата необичаен пътеводител: не като тези с маршрутите наготово, към които сме свикнали. В книгата описвам своя дългогодишен опит в ориентирането с помощта на знаците, оставени от създателите на Невролингвистичното програмиране. Това е моята карта – или една от възможните ми карти. Не препоръчвам на никого да тръгне по своя път, като я използва автоматично. Но знаците на картата са лесно разбираеми и с тяхна помощ можеш да започнеш да чертаеш своята карта за собствените си тайни и въжделени пътеки... Или да я промениш там, където е нужно...

За специални техники ли става дума?

По-скоро в началото за онова, което стои над техниките – за търсенето на отговори на въпроса кой съм аз като мислещ човек и защо съм тук, на тази земя? Отговори, които, уви, не се връчват с ръководствата и дипломите по позитивно мислене, а изискват усилие... търсене... дисциплина... Но ние прахосваме енергията си за толкова други излишни неща. А да започнеш да си отговаряш на тези въпроси означава да се доближиш до източника на вътрешната си сила: нещо, което никой не може да направи вместо теб.

 Любомир Розенщайн изследва в продължение на повече от 20 години западните и източните подходи към вътрешния свят на човека и използва езика като инструмент за окуражаване, мотивиране и промяна. Сред неговите учители са съоснователят на НЛП Ричард Бендлър и световноизвестният хипнотизатор Пол Маккена. През 1996–97 г. Любомир Розенщайн води първите семинари по НЛП в България. Основател е на радиото и общността за личностно развитие ChangeWire – www.changewire.info. В „Розовите очила на душата – Пътеводител в невролингвистичното програмиране (НЛП), или как да пробудим вътрешната си сила“ той не само описва своето пътешествие към вътрешната свобода, но и помага на читателя да овладее съзнателно собствената си реалност и да поеме по нови полезни вълнуващи посоки в живота си.

Таня Спасова