Днес светът скърби за Филип Рот

Авторът на „Американски пасторал” и „Синдромът Портной” издъхна на 85. Приживе провъзгласен за класик и феномен на съвременната белетристика, Филип Рот беше събрал почти всички литературни отличия на Америка - от Националната награда за художествена литература през „Пулицър” до наградата „ПЕН/Фокнър”. През 2011 г. по време на литературния фестивал в Сидни, Австралия, му беше връчена и международната награда Man Booker. В продължение на много години името му беше на първо място в залозите за Нобеловата награда… За която Рот едва ли е копнял.

Той беше атеист, негов храм беше литературата, а върховна наслада – интелектуалната провокация. В основата на продуктивната му, респектиращо многолика литературна кариера е разпознаваемият стил, белязан от черно чувство за хумор и безмилостно нищене на „сакрални“ теми в един или друг културно-исторически контекст. Tворчеството на Рот е предупреждение за краха на идеалите, трескаво разследване на миналото и настоящето на вечния чужденец, един аналитичен и силно въздействащ монолог на различността. Известна е неговата критичност към лицемерието на влиятелните, но и загрижеността му за съдбата на „обикновения” човек. В книгите му неизменно присъства и голямата тема за свободата, за битката срещу стереотипите и изгубената невинност...

Неподкупен хроникьор на американската действителност, Филип Рот е автор на над 30 романа, новели, сборници с есета и критически материали. Много от произведенията му имат филмови адаптации. На български са преведени „Призракът излиза”, „Синдромът Портной”, „Възмущение”, „Гърдата”, „Животът ми като мъж”, „Човешкото петно” и, разбира се, безспорният му шедьовър – „Американски пасторал”, екранизиран през 2016 г. под режисурата на Юън Макгрегър. „Колибри” издаде и „Писателят призрак”, който разгръща много от темите, превърнали се в крайъгълен камък на по-късното му творчество: търсенето на собствена идентичност, отговорността на твореца пред неговите сюжети, последиците от смесването на илюзия и реалност, а също и еврейската тема в най-различни нейни аспекти. Всички сюжетни нишки в крайна сметка са обединени от един генерален мотив: за отношението между изкуството и живота.

В светлината на днешната политическа несигурност препрочитането на неговите произведения е неизбежно, а и дълбоко необходимо. 

Поклон пред паметта му!