Росица Ташева с почетен знак „Златен век”

Щастливи сме да отбележим, че Росица Ташева беше удостоена от Министерство на културата на Република България с почетен знак „Златен век” - печат на Цар Симеон Велики - златен,  грамота за принос в развитието на българската култура и национална идентичност.

Преди всичко уважавана личност, човек и колега с безупречна репутация,  автор на три романа, единия от които отличен с наградата „Хеликон“ за съвременна българска проза, Росица Ташева несъмнено заслужава това отличие. Благодарение на нейната преводаческа експертиза и богата лингвистична култура станаха достояние на родния ни език шедьоври на френската литература, дълга редица класически произведения, философски трудове и есета, както и образци на съвременната жанрова литература. Сред преведените и превеждани от нея автори се нареждат имена като Оноре дьо Балзак, Ги дьо Мопасан, Гюстав Флобер, Албер Коен, Жан Жьоне, Ги Гофет, Симон дьо Бовоар, Емил-Мишел Чоран, Милан Кундера, Еманюел Карер, Пиер Льометр и много други. Неотдавна в неин превод излезе „Една любов на Суан”, знакова част от монументалната творба на Марсел Пруст „По следите на изгубеното време”.

Освен на оригинална белетристика, Ташева е преводач и на редица забележителни трудове в областта на психологията и психотерапията – тук се открояват имена като Франсоаз Долто, Жак Саломе, Пиер Дако, Мари-Франс Иригоайен. Творец с ярки инвенции, който посяга към белия лист само когато има какво да каже, Росица Ташева е автор на книгите „За дипломатите и хората”, „Домашен апокалипсис“ и „Колкото до Шотландеца“, отличена с наградата „Хеликон“ за съвременна българска проза. Произведения, които завладяват с искрящо чувство за хумор, самоирония, усещане за лекота и флуидност на мисълта, но също и с изключителната артистична чувствителност и деликатност на авторката.

Росица Ташева е родена в София, където завършва Английската гимназия и френска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Работила е като преводач и редактор в „София Прес“, посолството на Франция в България, посолството на България във Франция и издателство „Колибри“, на което е съосновател. Тя е четирикратен носител на наградата на Съюза на преводачите в България за „Бувар и Пекюше“ от Гюстав Флобер (1985), „Пътешествие до края на нощта“ от Луи-Фердинан Селин (1996), „Тетрадки“ от Емил Чоран (2006) и „Мандарините“ от Симон дьо Бовоар (2014).