Анджей Вайда, киното и останалият свят

На 10 октомври 2016 г. ни напусна Анджей Вайда, един от най-прочутите европейски режисьори от новото поколение, заснел близо 50 филма, измежду които „Обетована земя”, „Всичко за продан”, „Брезова горичка”, „Сватба”,  „Човекът от желязо”, „Без упойка”, „Госпожиците от Вилко”, „Пан Тадеуш”, „Катин”, „Валенса: човек на надеждата”… 

Цялата му младост е белязана от надеждата, че киноизкуството на XX век може да помогне в това, светът да стане малко по-добър. Докато един ден не осъзнава, че „светът е тежко болен и дори да му даваме като на дете все нови и нови играчки, те няма да го излекуват”.

Ценителите на европейското кино помнят неговите забележителни произведения, отличаващи се с невероятно стилистично и тематично разнообразие. Шедьовърът „Канал” (1957) и „Пепел и диамант” по едноименната творба на Йежи Анджейевски (1958) му проправят път към славата. Значителна част от творчеството му е повлияна от полското литературно наследство. С еднакъв успех Вайда създава визуално богати творби, филми с епичен размах, както и по-аскетични, камерни и лирични филми.

По думите на Георги Марков „Човекът от мрамор” е може би най-големият филм на Анджей Вайда и един от най-големите филми, произведени някога в Източна Европа: „Човек стои, немее и сваля шапка пред огромния художествен талант на създателите на филма и пред още по-огромната им гражданска честност”. 

„Животът на един филм е колкото живота на пеперудата – рядко трае по-дълго. За да разбереш успеха или провала му, трябва да познаваш обстоятелствата около създаването му и екранното му присъствие. Животът на филма е преди всичко реакцията на публиката и написаното от рецензентите и критиците”, размишлява Вайда в топлата изповедна книга „Киното и останалият свят”, част от емблематичната поредица Амаркорд на издателство „Колибри”. Излизането й у нас през 2000 г. съвпада с награждаването на режисьора с „Оскар” за цялостен принос към киното. 

Възпитаници на Анджей Вайда са българските режисьори Иван Ничев и проф. Владислав Икономов.