12 заглавия, които не бива да пропускате тази година

Kaзват, че една птичка пролет не прави. Затова в началото на 2016 година издателство „Колибри“ се е погрижило да доведе хубавото време възможно най-бързо с дванайсет заглавия от корифеи на съвременната литература, които не бива да изпускате. 2016-а се очертава да бъде сладка на книжни изживявания с: 

1. „Нашите раздели“ от Давид Фоенкинос

Признаваме, че сме влюбени в автора на „Деликатност“, „Шарлот“ и „Спомените“. След като Давид Фоенкинос завладя нашето сърце – както и сърцата на милиони читателки – по време на гостуванията си в София и Варна миналата година, талантливият френски писател се завръща с „Нашите раздели” – историята на една неосъществена докрай любов.

Фриц и Алис се обичат и разделят. Отново се събират и отново се разделят. Причините? Родителите, ревността, измяната, случайността… Разделят се, но въпреки всичко любовта им оцелява. Любовта им надживява разделите. Написан на поетичен, на места метафоричен език, освежен с лек и приятен хумор, романът „Нашите раздели” разказва за нещата от любовния живот по едновременно делничен и неповторим начин.

2. „Чистота“ от Джонатан Франзен

Едно от книжните събития в края на миналата година. Тази година излиза и на български.

Както и в предишните си две книги, „Поправките” и „Свобода”, съвременният класик на американската литература Джонатан Франзен проникновено изследва човешките връзки и непостижимия стремеж за чистота в отношенията помежду ни и с околния свят. И макар че авторът сам намига иронично към амбицията си да създаде голям социален роман в традицията на Дикенс (многобройни са заиграванията с „Големите надежди”, а и главният персонаж неслучайно е кръстен Пип), той не просто обрисува мащабните обществени движения и процеси, а поставя под увеличителното стъкло на микроскопа човешката душа, продължава по стъпките на Достоевски, тъй като и тук, зад бляна по „Чистота”, се крие едно престъпление и последвалото наказание.

3. „Убиеца Андерш и неговите приятели (и някой и друг неприятел)" oт Юнас Юнасон

След като разби всички представи за популярност с излизането си у нас през 2013 г., „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” остана на върха на класацията за най-продавани преводни заглавия на „Колибри” и тази година. По петите му е не друг, а „Неграмотното момиче, което можеше да смята”.

Остава да видим как ще се прицели българското издание на Hitman Anders and the Meaning of It All. Динамичен и дяволски забавен, романът вплита множество теми и мотиви: изопачените тълкувания на библейските норми, последиците от фанатизма, медиите като ловец на сензации, предприемаческия дух и вцепеняващата човешка глупост. И в основата на всичко това стои крехката надежда, че никога не е късно да започнеш отново, да получиш втори - а защо не и трети - шанс.

4. „Черно и сребърно“ от Паоло Джордано

Този път италианският писател Паоло Джордано поднася една спокойна и интимна, на моменти хирургически точна констатация за нещата от живота, част от които е ежедневието на младо семейство и тяхната домашна помощница. Университетският преподавател по физика, съпругата му декоратор Нора и синът им Емануеле живеят безметежно под зоркия поглед на госпожа А., жена от друго поколение с безапелационни житейски правила и мъдри решения за всякакви ситуации, своеобразен стълб на семейството със своята всеотдайност и вездесъщо присъствие. Ето защо, когато тя заболява неизлечимо и се затваря в себе си, за да остане насаме с болестта, която скоро ще я отнесе, крехкото равновесие на двойката е необратимо нарушено. Според Паоло Джордано любовта може да изглежда и така, а след „Самотата на простите числа“ и „Човешкото тяло“ е трудно да не му се доверим.

5. „Бавачката на ангели“ от Камила Лекберг

Ледената кралица на шведската литература се завръща. „Бавачката на ангели” е осмият роман от поредицата за Патрик и Ерика на писателката Камила Лекберг.

През 1974 г. едно семейство с четири деца мистериозно изчезва от острова, на който държи интернат. Оцелява само едногодишната им дъщеря Ева. Години по-късно, вече в наше време, Ева се завръща заедно със съпруга си в къщата на острова, където някой се опитва да ги убие. Тук се намесват Патрик Хедстрьом и колегите му. Както и Ерика Фалк. За да открият трагичната история на един род, в която са замесени и исторически личности като Херман Гьоринг и съпругата му Карин, а подготвяната терористична атака сякаш предсказва бомбения атентат в Осло, извършен година след излизането на романа.

6. „Токая Гранде“ от Жоржи Амаду

Заел заслужено място сред стоте най-добри писатели на XX век, преведен на 50 езика, блестящият романист Жоржи Амаду (1912-2001) отново пренася своите читатели в необятния бразилски Североизток, елдорадото на какаото, прославило щата Баия. „Токая Гранде“ е една от късните му творби, в която се преплитат истина и легенди, реализъм и мистична реалност. В нея той описва стихийното възникване на селище в зората на миналото столетие по пътя на керваните, тежко натоварени с благословения плод. Заченато с насилие, за едни пристан и рай, за други – „убежище на бандити“, „цитадела на греха“ и „царство на Сатаната“, то е съградено с много надежда и воля за по-сносен живот. Героите са богати земевладелци и достолепни съпруги, майстори занаятчии и вещи търговци, учени люде и първични селяни със здрава житейска философия, жреци и духовници, наемници, надничари и момичета на удоволствието - пъстра многослойна общност, диреща покровителството на езически божества и християнски светии.

7. „Дар за бурята“ от Долорес Редондо

След „Невидимият пазител“ и „Зовът на костите“ една от грандамите на криминалната литература се завръща с нов роман. Долорес Редондо знае как да накара кръвта ти да се смрази. В „Дар за буря“ е изминал само месец от приключването на втория случай, при който инспектор Амая Саласар успява да си върне отвлечения син и да задържи сериен убиец. Животът като че ли се връща в нормалното си русло, но Амая чувства, че опасността не е отминала. И отново се оказва права. В полицията постъпват сведения за подозрителната ненадейна смърт на новородено момиченце в малкото селце Елисондо край брега на река Бастан: изникват съмнения, че бебето е било удушено, бащата прави опит да открадне трупа, а прабабата свързва трагичното събитие с древна местна легенда за злия демон Ингума, дошъл да вземе поредната си жертва. И така започва ужасът.

8. „Небостъргач“  и „Катастрофа“ от Дж. Г. Балард

В една статия от януари 2008 г., където са изброени имената на петдесетте най-големи британски писатели от Втората световна война насам, Джеймс Балард е на двадесет и седмо място. Независимо от това неговото творчество не е достатъчно добре познато в Америка, а също и в Европа, навярно заради различните жанрове, които го определят - научна фантастика, социална сатира и авангард. Сравняват го със звезди като Мартин Еймис, Джулиън Барнс и Иън Макюън, но само от гледна точка на значимостта му като творец – ролята му на „пророк” в съвременната английска проза го сродява по-скоро с имена като Джордж Оруел и Олдъс Хъксли.

Ето защо преводите на „Небостъргач“ и „Катастрофа“ се очертават като едни от водещите книжни събития за 2016. „Небостъргач“ е ярка и смущаваща алегория на съвременното общество. Антиутопия, която поглъща, смущава и смразява. А едноименната екранизация с участието на Том Хидълстън и Джереми Айрънс обещава да бъде също толкова мащабна.

9. „Моята брилянтна приятелка“ от Елена Феранте

Един от най-добрите разказвачи на истории – Елена Феранте – вече и на български език.

„Моята брилянтна приятелка“ е съвременен шедьовър, който пренася читателите в 1950 година, когато в един беден, но оживен квартал в покрайнините на Неапол две момичета се учат да разчитат едно на друго и поемат по трудния път на съзряването. Трогателният разказ за дълбочината на приятелството между Елена и Лила, които съдбата често разделя, изправя пред изпитания, но винаги отново събира, е и  разказ за италианското общество в следвоенния период.

Именно с този роман, първи от трилогия, Феранте си извоюва мястото на едно от големите имена на италианската литература.

10. „Левиатан“ от Пол Остър

Авторът на бестселъра „Нюйоркска трилогия“ пуска „Левиатан“ на свобода. Пол Остър  спечели през годините не едно и две български сърца благодарение на странната смесица между  „висока“ и „ниска“ литература в творбите си; на рефлексивността, криминалната нишка, минимализма а ла Бекет, както и на литературните алюзии, използвани в повествованието. И днес читателите му не намаляват, дори стават все повече и повече.

„Левиатан“, публикуван през 1992 г. и посветен на Де Лило, разказва за романист с пресъхнало вдъхновение, който се нарича Призракът на свободата и се впуска в серия атентати срещу реплики на известната статуя с факлата на Бартолди.

11. „Случаят Кукотски“ от Людмила Улицка

Известната руска писателка Людмила Улицка, която получи в края на юли миналата година Австрийската държавна награда за европейска литература, е биолог-генетик по образование – следване, което оставя трайна следа в живота й, както самата тя отбелязва.

Романът  „Случаят Кукотски“ най-тясно обвързва миналото на руската икона на краткия разказ с писателската й дейност. Родството на професията на лекаря с дейността на древните жреци и на свещениците поражда въпроса къде се крие границата между здраве и болест, между живот и смърт.  А отговорът е напълно неочакван.

12. „Невидими градове“ от Итало Калвино

„Невидимите градове” (1972) на големия италиански писател и общественик Итало Калвино представлява издялани от чист кристал поеми в проза, описващи въображаеми градове, създадени от спомени и желания, и всички до един – вариации на Венеция. Хвърляйки поглед назад към тази книга, Калвино казва в интервю, че я е написал заради „любовта си към града” и като отговор на „страданието”, което му причиняват градовете, които познава.

Там, където старостта преминава в младост, а бъдещето в спомен – Изидора е градът на мечтите, към който водят всички пътища.