В очакване на сборника с разкази „Мъже без жени“ на Харуки Мураками

Издателство „Колибри“ ще предложи на българската публика сборника с разкази „Мъже без жени“ в превод от японски език. Това е първият сборник на Мураками от девет години насам и съдържа седем разказа, някои от които са публикувани в чуждата преса.

За Мураками писането на романи е предизвикателство, а писането на разкази – радост. Той сам признава това в предговора си към английското издание на сборника с разкази „Сляпа върба и спяща жена“. Писането на романи той сравнява със засаждането на гора, а писането на разкази с оформянето на градина. Двата процеса се допълват взаимно и създават гледка, за която той милее и която обожава.

В много страни по света Харуки Мураками е като че ли популярен предимно с романите си, но всеки от неговите сборници с разкази е вълнуващо предизвикателство със собствено разтърсващо очарование. След публикуването на дебютния му роман „Чуй песента на вятъра“ излизат първите му разкази (1980) и веднага го налагат като майстор на кратката форма. За Мураками писането на разказ е своеобразен отдих, глътка въздух, докато междувременно развива сюжета на роман. Всъщност, пак по собствените му признания, когато се залавя с нова творба, той често няма представа какво ще се случи с героите му, колко дълго ще е пътуването му с тях и какво ще се получи в крайна сметка – разказ или роман.

Повечето от разказите на японския писател са събрани основно в четири сборника. Първият е „Всички божии деца танцуват“ и съдържа шест разказа, писани през 1999-2000 година. През 2005 г. излиза „Изчезването на слона“, който обединява седемнайсет разказа, писани от 1980 до 1991 година. През 2009 г. е публикуван сборникът „Сляпа върба и спяща жена“ – 24 разказа, писани между 1980 и 2005 г., а през април 2014 г. авторът публикува най-новите си шест разказа, писани през 2013-2014 г., в сборника „Мъже без жени“.

„Мъже без жени“ излиза през април 2014 г. и включва разказите „Край колата ми“, “Yesterday”, „Самостоятелен орган“, „Шехеразада“, „Кино“ и „Мъже без жени“, а по настояване на автора и „Влюбеният Самса“, писан през 2013 година. Мураками за пръв път изневерява на принципите си и към този сборник пише предисловие, за да обясни по-пространно как възниква идеята му за разказ и как впоследствие се ражда темата, обединяваща определен брой разкази в сборник. Така, докато пише първия – „Карай колата ми“, заглавието „Мъже без жени“ отеква като мелодия в главата му и това се превръща в обединяваща тема на сборника.

Заглавието на едноименния разказ, както и на целия сборник, не е заимствано от Хемингуей, защото Мураками не пише за отказали се от жени мъже, а за изоставени мъже или такива, на които им предстои да го преживеят. Въпросната тема възниква без никаква връзка с лични преживявания или конкретни наблюдения, а е породена по-скоро от желанието му на всяка цена да създаде няколко необикновени истории, в които да обрисува по-задълбочено и пространно как изглеждат и се чувстват такива „изоставени“ мъже, както и да намери отговор на измъчващия го въпрос: дали образът на подобен тип хора не е своеобразна метафора на собственото му човешко „настояще“, дали не е завоалирано пророчество, или необяснима и за самия него необходимост от „прогонване на зъл дух“ от душата му.

С въпросните разкази Мураками престъпва още един свой принцип – едва написал „Карай колата ми“ и „Кино“, той се обажда на свой приятел, редактор в голямо литературно списание, и моли да поместят разказите. Следващите два - “Yesterday” и „Самостоятелен орган“ - пише пак с намерението да ги публикува в същото списание. И четирите надхвърлят обема на разказа и са по-скоро повести. „Шехеразада“ е създаден за втория брой на ориентирано към по-млада читателска публика списание. Накрая написва разказа „Мъже без жени“ – вече не за списание, а за да го обедини с първите пет и да даде подобаващо заглавие на сборника. Слага го на края като заключително блюдо.

Така, по собствените му думи и с любимите му изразни средства на музиката, се получава „концептуален албум“. А докато ги пише, в главата му звучи „Сержант Пепър“ на "Бийтълс" и „Pet Sounds” на "Бийч Бойс". Радостта, която му носи писането на разкази, е в опита за кратко време да пробва всевъзможни изразни средства, стилове и ситуации, да оглежда една тема от различни ъгли, да я проучва и преследва, да пише от името на различни хора за различни хора.