В очакване на „Милениум“ 4

Приятели, щастливи сме да оповестим факта, че издателство „Колибри" купи правата за продължението на знаменитата трилогия „Милениум", задала стандарт за въздействие и многопластовост на съвременния скандинавски трилър.

През декември 2013 г. шведското издателство „Норстет" обяви, че с Давид Лагеркранс е сключен договор за създаване на четвърти роман от поредицата на Стиг Ларшон - писателят, който не доживя световния си триумф. Предвижда се книгата да излезе през август 2015 година, когато се навършва десетилетие от публикуването на първото заглавие – „Мъжете, които мразеха жените". Издателите твърдят, че продължението ще бъде самостоятелно издание с участие на персонажи на Ларшон, но няма да си служи с непълните ръкописи и бележки на шведския писател. От друга страна, в интервю за Aftonbladet Лагеркранц заяви намерението си да доразвие някои сюжетни линии от добре познатите ни романи.

Давид Лагеркранс е автор на нашумялата биография на футболиста Златан Ибрахимович. Засега шведското издателство не разпространява подробности около излизането на „Милениум" 4. Има яснота единствено че световната премиера на романа ще се състои през август. От оригиналната трилогия, която включва още заглавията „Момичето, което си играеше с огъня" и „Взривената въздушна кула", са реализирани над 75 милиона екземпляра в цял свят. Безспорен литературен феномен, през последните години поредицата на Ларшон се сдоби с две талантливи екранизации - шведска и холивудска.

5 въпроса към Давид Лагеркранс

Какво Ви накара да приемете предложението за създаване на „Милениум" 4?

Д. Л.: Не можах да устоя на изкушението. Откакто написах книгата за Златан, към мен потекоха предложения за нови проекти, но нищо не успя да ме обсеби. Когато ми изложиха идеята за пръв път, след като се възстанових от първоначалния шок, вече нямах търпение да започна работа. Дори не мога да си спомня кога за последно съм бил толкова надъхан – надъхан и ужасен в същото време.

Кое беше най-трудно в работата Ви, от една страна, и най-забавно, от друга?

Д. Л.: Най-трудно беше изграждането на сюжета. Стиг Ларшон е майстор в създаването на комплексен наратив, с много паралелни истории, и аз исках да оправдая очакванията. От друга страна, тъкмо в това открих забавление за себе си. Да тласкаш историята напред, усещайки как всеки детайл си идва на мястото, е голямо удоволствие.

Според Вас какво отличава стила на Стиг Ларшон?

Д. Л.: Стилът му е реалистичен, здраво стъпил на земята, но е налице и журналистическа достоверност, както и вещина в боравене с материята. Четеш и му вярваш, независимо дали пише за русокоси чудовища, които не изпитват болка, или за ежедневни проблеми в офиса на списание „Милениум". На много ранен етап ми стана ясно, че опитът да го имитирам би бил жалък. Аз създавам своя собствена проза и все пак се опитвам да постигна подобна ефикасност в употребата на думите. Стиг Ларшон звучи грандиозно, напомня за руските разказвачи с цялото онова множество от смени на перспективите, а аз обичам този маниер на писане. Той поражда разнообразие и помага за целите на драматургията.

Как смятате, какво можете да добавите като автор на продължението?

Д. Л.: Мога да вложа своя интерес към науката например и знанието си за медийния свят. Точно като Стиг Ларшон, аз също постоянно се интересувам от нови неща. С помощта на хакери и математици направих едно обстойно проучване на древни символи и кодови думи.

Ще разпознаем ли героите от книгите на Стиг Ларшон?

Д. Л.: О, разбира се, Микаел Блумквист и Лисбет Саландер са на линия. Както и инспектор Ерика Бергер, Ян Бублански и тясната му сътрудничка Соня Модиг. Но има и нови герои като Ед, да речем, който е ръководител на службата за сигурност в Агенцията за национална сигурност. Ще срещнете и Франс Балдер, шведски професор по компютърни науки, който се е върнал от Силиконовата долина, и Габриела Грейн, будно момиче от привилегированата група на обществото, което се озовава в Шведската служба за сигурност.