Енциклопедичен речник на античната митология и класическата древност

Старогръцката дума mythos означава „дума, поговорка, реч“, а също и „измислен разказ“. Но как всъщност е роден митът? Най-лесното обяснение на неговия произход е, че той е отговорът, който древните жители на земята са дали на всичките си въпроси и на страховете си, свързани с природните явления. В центъра на своите измислени разкази древните поставяли сьщества със свръхестествени способности, които притежавали човешки образ и чувства. С течение на времето тези митове, предавани от уста на уста, били подети и обогатени от фантазията на поетите, които им придали художествена форма и ги допълнили с поучителни, патриотични и религиозни елементи, а не само с развлекателни. Също и изобразителните изкуства, от живописта до скулптурата и Вазовата живопис, се вдъхновявали от митологията и създали идеала за хармоничните форми. Дори френският историк Пиер Русел твърдял, че гръцката митология е създателка не само на красиви истории, но и на „красиви форми“.

През III в.пр.Хр. старогръцкият писател Евемер потърсил за първи път логическо тълкование на митовете, излагайки тезата, че Древногръцките богове били древни царе или обожествени герои, действително живели в миналото. През вековете след Евемер антрополози, филолози, социолози и психолози представили много по-сериозни и пълни изследвания по темата. Някои смятали, че митовете произлизат от ритуалите на култа, когато в моментите на религиозен транс примитивните хора били насочвани да приписват сила и воля на всяка проява на природата и на неодушевените предмети. Френският социолог Емил Дюркейм виждал в мита елемент на връзка между природата и културата в дадено общество. Карол Керени, унгарски филолог, твърдял, че митологията е "биологична" проява, свързана с една фаза от "биологичното" развитие на човека. От своя страна Карл Густав Юнг смятал, че митът е символно представяне на действия и вярвания, създадени от колективното безсъзнателно.

Историческият момент, в който се създава един мит, не може да бъде определен с точност. Често легендите имат по-древен произход, отколкото се е смятало първоначално, и са достигнали Гърция още с преселилите се там народи. Това би могло да обясни и срещането на аналогични митове в Индия, Мала Азия и в Египет. Затова един и същи мит има различни версии според местата, обичаите и специфичните култове, в корена на които се е зародил. Един мит се е формирал и по различен начин в зависимост от различните места, държави и народи, които го възприемали (например на мита за Ерос и Психе съществуват около триста версии). В настоящата енциклопедия е възприет критерият да се представя най-достоверната и срещаща се в повече от един извор версия. За да бъде по-пълно познаването на античния свят, в енциклопедията е отделено голямо място и на историята. Бяха включени статии, свързани с най-важните исторически събития, с обичаите, законите, културата и философската мисъл, които характеризират тези общества. На някои места са добавени и анекдоти за обществения и частния живот на някои личности, които дават възможност те да бъдат видени в по-човешка светлина.

От авторите