Какво би станало, ако смъртта реши да си почине и хората внезапно престанат да умират? Какво би станало с безнадеждно болните, с престарелите? Ще стигнат ли жилищата? Ще се задъхат ли болниците? Ще просперират ли погребалните агенции? Жозе Сарамаго поставя един град точно в такава ситуация и ѝ прави придирчив анализ, без да пропуска нито една подробност, описвайки настоящето и предвиждайки бъдещето.
А какво би станало, ако на смъртта ѝ хрумне да се върне към обичайните си задължения, като изпраща до клиентите си писмени известия? Нова, не по-малко сложна ситуация, развита от големия писател със същото въображение и същото внимание към детайла. Но ето че логиката на събитията е нарушена – известието за смъртта на един музикант непрекъснато се връща при подателката. Защо? И кое е по-силно от смъртта? Кое ще я накара да „подаде оставка“?
Книгата се издава с подкрепата на програма „Култура“ на Европейския съюз.
Ouvrage traduit avec le soutien du Programme Culture de l'Union europеénne.
Жозе Сарамаго „Приумиците на смъртта“
На следващия ден никой не умря. Този факт, в пълно противоречие с житейските норми, породи в умовете огромен смут, напълно оправдано въздействие, достатъчно е да си припомним, че в четирийсеттомната световна история няма известие, поне един пример за показ, някога да се е случвало подобно събитие, да измине цяло едно денонощие с разточителните му двайсет и четири часа, в това число дневни и нощни, сутрешни и вечерни, без да настъпи кончина поради болест, смъртоносно падане, успешно самоубийство, нищо такова, направо нищо. Нито пък заради някоя от толкова честите автомобилни катастрофи в празнични дни, когато веселата безотговорност и злоупотребата с алкохол взаимно се предизвикват по пътищата, за да решат кой пръв ще успее да стигне смъртта. Честването на новата година не беше оставило след себе си обичайния бедствен порой от смъртни случаи, сякаш старата озъбена атропос е решила да прибере ножицата си за един ден. Кръв обаче имаше, и то не малко. Объркани, смутени, покрусени, с едва сдържана погнуса, пожарникарите измъкваха от купчината останки жалки човешки тела, които според математическата логика на сблъсъците би трябвало да са мъртви, и то напълно, но въпреки тежките наранявания и получените травми оставаха живи и така бяха откарвани в болниците под пронизителния вой на сирените на линейките. Никой от тези хора нямаше да умре пътем и всички щяха да опровергаят най-песимистичните лекарски прогнози. Този нещастник е безнадежден, само си губим времето да го оперираме, казваше лекарят на сестрата, докато тя му слагаше маската на лицето. Действително за горкия човечец вероятно не би имало спасение предния ден, но явно беше, че в днешния жертвата отказва да умре. Случилото се тук се случваше в цялата страна.
До полунощ в последния ден от годината все още някои хора склоняваха да умрат при стриктно спазване на правилата, било отнасящите се до същността на въпроса, тоест свършека на живота, било свързаните с многобройните начини, по които въпросната същност се проявява външно, с повече или по-малко тържественост и пищност, когато настъпи съдбовният миг. Един от най-интересните случаи, очевидно заради свързаната с него персона, беше този с почитаемата кралица майка на преклонна възраст. В двайсет и три часа и петдесет и девет минути на оня трийсет и първи декември никой не би проявил такава наивност, че да заложи и пукнат грош за живота на кралската особа. След загубата на всяка надежда, след като лекарите вдигнаха ръце пред неумолимата очевидност, кралското семейство, строено по старшинство около ложето, изчакваше примирено последния дъх на матриарха, може би няколко думички, една последна поучителна сентенция за нравственото изграждане на любимите й внуци, принцовете, може би красива крилата фраза към вечно неблагодарната памет на идните поданици. А после, все едно времето беше спряло, не се случи нищо. Състоянието на кралицата майка нито се подобри, нито се влоши, тя остана в някакво висящо положение, като крехкото й тяло се олюляваше на ръба на живота, заплашваше всеки миг да падне отвъд, но оставаше вързано отсам с тънка нишка, която смъртта, кой друг, ако не тя, продължаваше да държи по незнайно каква чудата прищявка. Вече бе настъпил следващият ден, а в него, както бе съобщено още в началото на този разказ, никой нямаше да умре.
Денят вече преваляше, когато плъзна слухът, че от началото на новата година, по-точно от нула часа на днешния първи януари няма сведения да е настъпила поне една смърт в цялата страна. Би могло да се сметне например, че мълвата е тръгнала от изненадващото упорство на кралицата майка да се откаже от малкото й останал живот, но всъщност в обичайната медицинска сводка, разпратена от пресцентъра на двореца до средствата за масово осведомяване, не само се твърдеше, че общото състояние на болната кралска особа е претърпяло видимо подобрение през нощта, но се и намекваше, подсказваше се с грижливо подбрани думи възможността за пълно възстановяване на височайшето здраве. При първата си поява слухът би могъл да тръгне съвсем естествено от някоя погребална агенция, Очевидно никой, изглежда, не е склонен да умре в първия ден на годината, или от някоя болница, Оня човек от двайсет и седмо легло се е запънал, ни напред, ни назад, или от говорителя на пътна полиция, Истинска загадка е при толкова пътнотранспортни произшествия да няма ни един загинал за назидание. Мълвата, чийто първоизточник така и не бе открит, без това, от друга страна, да има особено значение с оглед на последвалите събития, скоро стигна до вестниците, радиото и телевизията и веднага накара да наострят слух директори, заместници и главни редактори, хора, не само подготвени да надушват отдалече големите събития в историята на света, а и тренирани да ги раздухват още повече винаги щом е изгодно.
След броени минути по улиците плъзнаха десетки разследващи репортери, задаваха въпроси на всеки срещнат човечец, а в това време в кипящите редакции телефонните апарати се тресяха и дрънчаха от същата изследователска треска. Прозвъниха на болниците, на червения кръст, на моргата, на погребалните агенции, на полициите, всичките видове с изключение, разбира се, на тайната, ала отговорите се свеждаха до същите лаконични думи, Няма починали. По-голям късмет извади оная млада телевизионна репортерка, на която един минувач, гледайки ту нея, ту камерата, разказа лично преживяна случка, точно копие на споменатия вече епизод с кралицата майка, Тъкмо удряше полунощ, каза той, когато дядо ми, който съвсем изглеждаше на път да се спомине, изведнъж отвори очи, преди да отекне последният удар на часовника от кулата, сякаш се беше разкаял, че се е канел да направи тази крачка, и не умря. Репортерката дотолкова се развълнува от току-що чутото, че без да обръща внимание на протестите и молбите, Мила госпожо, моля ви, не мога, трябва да ида до аптеката, дядо ме чака за лекарството, набута човека в репортерската кола, Елате, елате с мен, дядо ви вече няма нужда от лекарства, викна тя и веднага нареди да потеглят към телевизионното студио, където точно тогава вървяха приготовления за дебат между трима специалисти по паранормални явления, а именно двама изтъкнати магьосници и известна ясновидка, свикани набързо да анализират и изкажат мнението си за онова, което вече някои шегобийци, дето нищо не зачитат, бяха започнали да наричат стачка на смъртта. Доверчивата репортерка действаше, водена от най-тежка заблуда, тъй като беше изтълкувала думите на своя информационен източник в смисъл, че умиращият буквално се е разкаял, загдето се е канел да направи тази крачка, тоест да умре, да се спомине, да опъне петалата, и затова е решил да отстъпи назад. Всъщност думите, които щастливият внук действително беше произнесъл, Сякаш се беше разкаял, коренно се различаваха от едно категорично Разкая се. Известни познания по елементарен синтаксис и по-близка представа за разтегливите тънкости на глаголните времена щяха да предотвратят недоразумението и последвалото порицание, което горкото момиче, пламнало от срам и унижение, трябваше да понесе от прекия си началник. Те двамата обаче едва ли можеха да си представят, че този израз, повторен в пряко предаване от интервюирания и пуснат отново на запис във вечерните новини, ще бъде разбран по същия грешен начин от милиони хора, което в съвсем близко бъдеще ще предизвика като смущаващо последствие създаването на гражданско движение от хора, твърдо убедени, че с просто волево действие ще е възможно да се надвие смъртта и следователно незаслуженото изчезване на толкова много хора в миналото се дължи само на осъдителното безволие на предишните поколения. Но нещата няма да спрат дотук. Тъй като хората, без нужда да полагат за това някакво видимо усилие, ще продължат да не умират, друго масово народно движение, възприело по-амбициозно перспективно гледище, ще провъзгласи, че най-великият блян на човечеството, откак свят светува, а именно блажената радост от вечен живот тук, на земята, се е превърнал във всеобщо благо като слънцето, което изгрява всеки ден, и въздуха, който дишаме. Въпреки че си оспорваха, така да се каже, един и същи електорат, по една точка двете движения успяха да постигнат съгласие и то е, че излъчиха за почетен председател, поради изтъкнатото му качество на предтеча, смелия ветеран, който във върховния миг е отправил предизвикателство и победил смъртта.
Доколкото е известно, няма да се отдаде особено значение на това, че дядката се намира в състояние на дълбока и по всички признаци необратима кома. Макар думата криза съвсем да не е най-подходяща за определяне на предадените крайно необичайни събития, тъй като би било абсурдно, неуместно и накърняващо най-елементарната логика да се говори за криза в житейска ситуация, чието предимство е именно липсата на смърт, разбираемо е, че някои граждани, ревностно отстояващи правото си на достоверна информация, започнаха да се чудят и да си задават едни други въпроса, какво, по дяволите, става с правителството, че досега не е дало никакви признаци на живот. Вярно е, че министърът на здравеопазването, запитан мимоходом в краткия промеждутък между две заседания, бе обяснил на журналистите, че предвид липсата на достатъчно данни за преценка, всякакво официално изявление би било неизбежно прибързано, Събираме получаваните сведения от цялата страна, добави той, и действително в никое от тях не се споменава за смъртни случаи, но както можете да си представите, заварени неподготвени като всички, все още не сме в състояние да изкажем първоначално предположение за причините на явлението и неговите непосредствени и бъдещи последствия. Можеше да спре дотук, което при трудното положение вече заслужаваше благодарност, но известният подтик да се препоръчва спокойствие на хората за щяло и нещяло, да бъдат държани мирни и кротки в кошарата по всякакъв начин, този тропизъм, който у политиците, особено у управляващите, се е превърнал във втора природа, да не кажем, в автоматизъм, в механично действие, го накара да приключи разговора по най-лошия начин, Като отговарящ за здравния ресор уверявам всички, които ме слушат, че няма никакъв повод за тревога, Ако правилно съм разбрал вашите думи, отбеляза един журналист, който не искаше тонът му да прозвучи прекалено иронично, според вас, господин министър, не е тревожен фактът, че никой не умира, Точно така, макар и с други думи, именно това казах, Господин министър, позволете да ви напомня, че до вчера умираха хора и никому и през ум не минаваше, че това е тревожно, Естествено, обичайното е да се умира и смъртните случаи стават тревожни едва когато броят им нараства, при война или епидемия например, С други думи, когато излизат от рутината, Би могло да се каже така, Но точно сега, когато никой не е склонен да умира, вие, господин министър, ни приканвате да не се тревожим, съгласете се, че меко казано, това е доста парадоксално, Казах го по силата на навика, признавам, че думата тревога не биваше да се използва в този случай, Тогава каква друга дума бихте употребили, господин министър, питам ви, защото като съвестно изпълняващ задълженията си журналист, за какъвто се смятам, се старая да използвам по възможност винаги точната дума. Леко раздразнен от упорството, министърът отговори сухо, Не една, а пет, Кои са те, господин министър, Да не храним лъжливи надежди. Това несъмнено щеше да бъде хубаво и честно заглавие за вестника на следващия ден, но директорът след консултация с главния си редактор сметна за непрепоръчително, дори и от делова гледна точка, да полее с кофа студена вода всенародното въодушевление и каза, Сложете неизменното, Нова година, нов живот. В официалното изявление, разпространено късно вечерта, министър-председателят потвърждаваше, че от началото на новата година в страната не са регистрирани никакви смъртни случаи, приканваше към сдържаност и чувство за отговорност при оценяването и тълкуването на странното явление, напомняше, че не бива да се изключва възможността да е налице непредвидена случайност, съвсем инцидентна и еднократна космическа промяна, извънредно съчетание на произволни съвпадения в пространствено-времевото уравнение, но че за всеки случай вече са установени проучвателни контакти с компетентните международни организации, които ще позволят на правителството да предприеме действия, толкова по-успешни, колкото са по-съгласувани. След тези псевдонаучни мъглявости, предназначени и те да успокоят със своята непонятност вълнението, което цареше в цялата страна, министър-председателят завърши с уверението, че правителството е готово да посрещне всякакви предвидими от човешкия ум обстоятелства, решено е да се справи смело и с необходимата подкрепа на населението със сложните социални, икономически, политически и морални проблеми, които окончателното отмиране на смъртта неизбежно ще породи, ако се потвърди, както според всички признаци изглежда вероятно. Ще приемем предизвикателството на телесното безсмъртие, възкликна с приповдигнат тон, ако такава е волята на бога, комуто вечно ще благодарим в нашите молитви, че е избрал добрия народ на тази страна за свое оръдие. Това означава, помисли си министър-председателят, след като изчете словото, че сме затънали до гуша. Не можеше и да си представи колко щеше да го стегне яката. Не беше минал и половин час, когато на път за къщи в служебната кола получи обаждане от кардинала, Добър вечер, господин министър-председател, Добър вечер, ваше високопреосвещенство, Обаждам се да ви кажа, че съм дълбоко потресен, Аз също, ваше високопреосвещенство, положението е много сериозно, най-тежкото от всички, които страната е преживявала досега, Не става въпрос за това, А за какво става въпрос, ваше високопреосвещенство, Жалко във всяко отношение е това, че при написването на изявлението, което току-що чух, не сте се сетили, господин министър-председател, за онова, което представлява стожерът, темелът, крайъгълният камък, ключовата опора на светата ни вяра, Ваше високопреосвещенство, простете ми, боя се, че не разбирам накъде биете, Без смърт, чуйте ме добре, господин министър-председател, без смърт няма възкресение, а без възкресение няма църква, По дяволите, Не разбрах какво казахте, повторете, ако обичате, Нищо, ваше високопреосвещенство, вероятно е имало някакво смущение от атмосферното, статичното електричество или дори проблем с обхвата, понякога сателитната връзка прекъсва, та казвахте, ваше високопреосвещенство, Казвах това, което всеки католик, а вие не сте изключение, е длъжен да знае, че без възкресение няма църква, освен това, как ви хрумна, че бог може да пожелае собствения си край, подобно твърдение е абсолютно светотатство, може би най-страшното богохулство, Ваше високопреосвещенство, не съм казал, че бог желае собствения си край, Всъщност не точно с тези думи, но допуснахте възможността телесното безсмъртие да е резултат от божията воля, не е нужно човек да бъде доктор по трансцендентална логика, за да разбере, че едното означава другото, Ваше високопреосвещенство, моля да ми повярвате, това беше просто ефектна фраза с цел да направи впечатление, словесен завършек, нищо повече, знаете, че в политиката такива неща са необходими, И в църквата също, господин министър-председател, но ние дълго премисляме, преди да си отворим устата, не говорим ей така, преценяваме отдалече въздействията, нашата специалност, ако искате да я представя образно, за да ме разберете по-добре, е балистиката, Много съжалявам, ваше високопреосвещенство, На ваше място аз също щях да съжалявам. Сякаш преценяваше времето за попадение на гранатата, кардиналът направи пауза, сетне по-меко, по-сърдечно продължи, Бих искал да знам, господин министър-председател, дали запознахте негово величество с изявлението, преди да го прочетете пред средствата за масово осведомяване, Естествено, ваше високопреосвещенство, при толкова щекотлив въпрос, И какво каза кралят, ако не е държавна тайна, Стори му се добре, Накрая направи ли някакъв коментар, Чудесно, Чудесно какво, Това ми каза негово величество, чудесно, Значи, е богохулствал и той, Не съм компетентен да изказвам съждения от подобно естество, ваше високопреосвещенство, достатъчно грижи си имам да живея със собствените си грешки, Ще трябва да поговоря с краля, да му напомня, че в едно толкова объркано, толкова деликатно положение само вярното, неотстъпното следване на изпитаните доктрини на нашата света майка църква може да спаси страната от страховития хаос, който ще ни връхлети, Вие ще си решите, ваше високопреосвещенство, това е вашата роля, Ще попитам негово величество какво предпочита, да гледа как кралицата майка линее навеки, просната в легло, от което никога няма да се надигне, с недостойно впримчена душа от нечистото тяло, или да я види как умира и така възтържествува над смъртта във вечната и сияйна слава на небесата, Никой не би се поколебал какво да отговори, Да, но противно на общото мнение, важни за мен са не толкова отговорите, господин министър-председател, а въпросите...
Жозе Сарамаго „Приумиците на смъртта“
На следващия ден никой не умря. Този факт, в пълно противоречие с житейските норми, породи в умовете огромен смут, напълно оправдано въздействие, достатъчно е да си припомним, че в четирийсеттомната световна история няма известие, поне един пример за показ, някога да се е случвало подобно събитие, да измине цяло едно денонощие с разточителните му двайсет и четири часа, в това число дневни и нощни, сутрешни и вечерни, без да настъпи кончина поради болест, смъртоносно падане, успешно самоубийство, нищо такова, направо нищо. Нито пък заради някоя от толкова честите автомобилни катастрофи в празнични дни, когато веселата безотговорност и злоупотребата с алкохол взаимно се предизвикват по пътищата, за да решат кой пръв ще успее да стигне смъртта. Честването на новата година не беше оставило след себе си обичайния бедствен порой от смъртни случаи, сякаш старата озъбена атропос е решила да прибере ножицата си за един ден. Кръв обаче имаше, и то не малко. Объркани, смутени, покрусени, с едва сдържана погнуса, пожарникарите измъкваха от купчината останки жалки човешки тела, които според математическата логика на сблъсъците би трябвало да са мъртви, и то напълно, но въпреки тежките наранявания и получените травми оставаха живи и така бяха откарвани в болниците под пронизителния вой на сирените на линейките. Никой от тези хора нямаше да умре пътем и всички щяха да опровергаят най-песимистичните лекарски прогнози. Този нещастник е безнадежден, само си губим времето да го оперираме, казваше лекарят на сестрата, докато тя му слагаше маската на лицето. Действително за горкия човечец вероятно не би имало спасение предния ден, но явно беше, че в днешния жертвата отказва да умре. Случилото се тук се случваше в цялата страна.
До полунощ в последния ден от годината все още някои хора склоняваха да умрат при стриктно спазване на правилата, било отнасящите се до същността на въпроса, тоест свършека на живота, било свързаните с многобройните начини, по които въпросната същност се проявява външно, с повече или по-малко тържественост и пищност, когато настъпи съдбовният миг. Един от най-интересните случаи, очевидно заради свързаната с него персона, беше този с почитаемата кралица майка на преклонна възраст. В двайсет и три часа и петдесет и девет минути на оня трийсет и първи декември никой не би проявил такава наивност, че да заложи и пукнат грош за живота на кралската особа. След загубата на всяка надежда, след като лекарите вдигнаха ръце пред неумолимата очевидност, кралското семейство, строено по старшинство около ложето, изчакваше примирено последния дъх на матриарха, може би няколко думички, една последна поучителна сентенция за нравственото изграждане на любимите й внуци, принцовете, може би красива крилата фраза към вечно неблагодарната памет на идните поданици. А после, все едно времето беше спряло, не се случи нищо. Състоянието на кралицата майка нито се подобри, нито се влоши, тя остана в някакво висящо положение, като крехкото й тяло се олюляваше на ръба на живота, заплашваше всеки миг да падне отвъд, но оставаше вързано отсам с тънка нишка, която смъртта, кой друг, ако не тя, продължаваше да държи по незнайно каква чудата прищявка. Вече бе настъпил следващият ден, а в него, както бе съобщено още в началото на този разказ, никой нямаше да умре.
Денят вече преваляше, когато плъзна слухът, че от началото на новата година, по-точно от нула часа на днешния първи януари няма сведения да е настъпила поне една смърт в цялата страна. Би могло да се сметне например, че мълвата е тръгнала от изненадващото упорство на кралицата майка да се откаже от малкото й останал живот, но всъщност в обичайната медицинска сводка, разпратена от пресцентъра на двореца до средствата за масово осведомяване, не само се твърдеше, че общото състояние на болната кралска особа е претърпяло видимо подобрение през нощта, но се и намекваше, подсказваше се с грижливо подбрани думи възможността за пълно възстановяване на височайшето здраве. При първата си поява слухът би могъл да тръгне съвсем естествено от някоя погребална агенция, Очевидно никой, изглежда, не е склонен да умре в първия ден на годината, или от някоя болница, Оня човек от двайсет и седмо легло се е запънал, ни напред, ни назад, или от говорителя на пътна полиция, Истинска загадка е при толкова пътнотранспортни произшествия да няма ни един загинал за назидание. Мълвата, чийто първоизточник така и не бе открит, без това, от друга страна, да има особено значение с оглед на последвалите събития, скоро стигна до вестниците, радиото и телевизията и веднага накара да наострят слух директори, заместници и главни редактори, хора, не само подготвени да надушват отдалече големите събития в историята на света, а и тренирани да ги раздухват още повече винаги щом е изгодно.
След броени минути по улиците плъзнаха десетки разследващи репортери, задаваха въпроси на всеки срещнат човечец, а в това време в кипящите редакции телефонните апарати се тресяха и дрънчаха от същата изследователска треска. Прозвъниха на болниците, на червения кръст, на моргата, на погребалните агенции, на полициите, всичките видове с изключение, разбира се, на тайната, ала отговорите се свеждаха до същите лаконични думи, Няма починали. По-голям късмет извади оная млада телевизионна репортерка, на която един минувач, гледайки ту нея, ту камерата, разказа лично преживяна случка, точно копие на споменатия вече епизод с кралицата майка, Тъкмо удряше полунощ, каза той, когато дядо ми, който съвсем изглеждаше на път да се спомине, изведнъж отвори очи, преди да отекне последният удар на часовника от кулата, сякаш се беше разкаял, че се е канел да направи тази крачка, и не умря. Репортерката дотолкова се развълнува от току-що чутото, че без да обръща внимание на протестите и молбите, Мила госпожо, моля ви, не мога, трябва да ида до аптеката, дядо ме чака за лекарството, набута човека в репортерската кола, Елате, елате с мен, дядо ви вече няма нужда от лекарства, викна тя и веднага нареди да потеглят към телевизионното студио, където точно тогава вървяха приготовления за дебат между трима специалисти по паранормални явления, а именно двама изтъкнати магьосници и известна ясновидка, свикани набързо да анализират и изкажат мнението си за онова, което вече някои шегобийци, дето нищо не зачитат, бяха започнали да наричат стачка на смъртта. Доверчивата репортерка действаше, водена от най-тежка заблуда, тъй като беше изтълкувала думите на своя информационен източник в смисъл, че умиращият буквално се е разкаял, загдето се е канел да направи тази крачка, тоест да умре, да се спомине, да опъне петалата, и затова е решил да отстъпи назад. Всъщност думите, които щастливият внук действително беше произнесъл, Сякаш се беше разкаял, коренно се различаваха от едно категорично Разкая се. Известни познания по елементарен синтаксис и по-близка представа за разтегливите тънкости на глаголните времена щяха да предотвратят недоразумението и последвалото порицание, което горкото момиче, пламнало от срам и унижение, трябваше да понесе от прекия си началник. Те двамата обаче едва ли можеха да си представят, че този израз, повторен в пряко предаване от интервюирания и пуснат отново на запис във вечерните новини, ще бъде разбран по същия грешен начин от милиони хора, което в съвсем близко бъдеще ще предизвика като смущаващо последствие създаването на гражданско движение от хора, твърдо убедени, че с просто волево действие ще е възможно да се надвие смъртта и следователно незаслуженото изчезване на толкова много хора в миналото се дължи само на осъдителното безволие на предишните поколения. Но нещата няма да спрат дотук. Тъй като хората, без нужда да полагат за това някакво видимо усилие, ще продължат да не умират, друго масово народно движение, възприело по-амбициозно перспективно гледище, ще провъзгласи, че най-великият блян на човечеството, откак свят светува, а именно блажената радост от вечен живот тук, на земята, се е превърнал във всеобщо благо като слънцето, което изгрява всеки ден, и въздуха, който дишаме. Въпреки че си оспорваха, така да се каже, един и същи електорат, по една точка двете движения успяха да постигнат съгласие и то е, че излъчиха за почетен председател, поради изтъкнатото му качество на предтеча, смелия ветеран, който във върховния миг е отправил предизвикателство и победил смъртта.
Доколкото е известно, няма да се отдаде особено значение на това, че дядката се намира в състояние на дълбока и по всички признаци необратима кома. Макар думата криза съвсем да не е най-подходяща за определяне на предадените крайно необичайни събития, тъй като би било абсурдно, неуместно и накърняващо най-елементарната логика да се говори за криза в житейска ситуация, чието предимство е именно липсата на смърт, разбираемо е, че някои граждани, ревностно отстояващи правото си на достоверна информация, започнаха да се чудят и да си задават едни други въпроса, какво, по дяволите, става с правителството, че досега не е дало никакви признаци на живот. Вярно е, че министърът на здравеопазването, запитан мимоходом в краткия промеждутък между две заседания, бе обяснил на журналистите, че предвид липсата на достатъчно данни за преценка, всякакво официално изявление би било неизбежно прибързано, Събираме получаваните сведения от цялата страна, добави той, и действително в никое от тях не се споменава за смъртни случаи, но както можете да си представите, заварени неподготвени като всички, все още не сме в състояние да изкажем първоначално предположение за причините на явлението и неговите непосредствени и бъдещи последствия. Можеше да спре дотук, което при трудното положение вече заслужаваше благодарност, но известният подтик да се препоръчва спокойствие на хората за щяло и нещяло, да бъдат държани мирни и кротки в кошарата по всякакъв начин, този тропизъм, който у политиците, особено у управляващите, се е превърнал във втора природа, да не кажем, в автоматизъм, в механично действие, го накара да приключи разговора по най-лошия начин, Като отговарящ за здравния ресор уверявам всички, които ме слушат, че няма никакъв повод за тревога, Ако правилно съм разбрал вашите думи, отбеляза един журналист, който не искаше тонът му да прозвучи прекалено иронично, според вас, господин министър, не е тревожен фактът, че никой не умира, Точно така, макар и с други думи, именно това казах, Господин министър, позволете да ви напомня, че до вчера умираха хора и никому и през ум не минаваше, че това е тревожно, Естествено, обичайното е да се умира и смъртните случаи стават тревожни едва когато броят им нараства, при война или епидемия например, С други думи, когато излизат от рутината, Би могло да се каже така, Но точно сега, когато никой не е склонен да умира, вие, господин министър, ни приканвате да не се тревожим, съгласете се, че меко казано, това е доста парадоксално, Казах го по силата на навика, признавам, че думата тревога не биваше да се използва в този случай, Тогава каква друга дума бихте употребили, господин министър, питам ви, защото като съвестно изпълняващ задълженията си журналист, за какъвто се смятам, се старая да използвам по възможност винаги точната дума. Леко раздразнен от упорството, министърът отговори сухо, Не една, а пет, Кои са те, господин министър, Да не храним лъжливи надежди. Това несъмнено щеше да бъде хубаво и честно заглавие за вестника на следващия ден, но директорът след консултация с главния си редактор сметна за непрепоръчително, дори и от делова гледна точка, да полее с кофа студена вода всенародното въодушевление и каза, Сложете неизменното, Нова година, нов живот. В официалното изявление, разпространено късно вечерта, министър-председателят потвърждаваше, че от началото на новата година в страната не са регистрирани никакви смъртни случаи, приканваше към сдържаност и чувство за отговорност при оценяването и тълкуването на странното явление, напомняше, че не бива да се изключва възможността да е налице непредвидена случайност, съвсем инцидентна и еднократна космическа промяна, извънредно съчетание на произволни съвпадения в пространствено-времевото уравнение, но че за всеки случай вече са установени проучвателни контакти с компетентните международни организации, които ще позволят на правителството да предприеме действия, толкова по-успешни, колкото са по-съгласувани. След тези псевдонаучни мъглявости, предназначени и те да успокоят със своята непонятност вълнението, което цареше в цялата страна, министър-председателят завърши с уверението, че правителството е готово да посрещне всякакви предвидими от човешкия ум обстоятелства, решено е да се справи смело и с необходимата подкрепа на населението със сложните социални, икономически, политически и морални проблеми, които окончателното отмиране на смъртта неизбежно ще породи, ако се потвърди, както според всички признаци изглежда вероятно. Ще приемем предизвикателството на телесното безсмъртие, възкликна с приповдигнат тон, ако такава е волята на бога, комуто вечно ще благодарим в нашите молитви, че е избрал добрия народ на тази страна за свое оръдие. Това означава, помисли си министър-председателят, след като изчете словото, че сме затънали до гуша. Не можеше и да си представи колко щеше да го стегне яката. Не беше минал и половин час, когато на път за къщи в служебната кола получи обаждане от кардинала, Добър вечер, господин министър-председател, Добър вечер, ваше високопреосвещенство, Обаждам се да ви кажа, че съм дълбоко потресен, Аз също, ваше високопреосвещенство, положението е много сериозно, най-тежкото от всички, които страната е преживявала досега, Не става въпрос за това, А за какво става въпрос, ваше високопреосвещенство, Жалко във всяко отношение е това, че при написването на изявлението, което току-що чух, не сте се сетили, господин министър-председател, за онова, което представлява стожерът, темелът, крайъгълният камък, ключовата опора на светата ни вяра, Ваше високопреосвещенство, простете ми, боя се, че не разбирам накъде биете, Без смърт, чуйте ме добре, господин министър-председател, без смърт няма възкресение, а без възкресение няма църква, По дяволите, Не разбрах какво казахте, повторете, ако обичате, Нищо, ваше високопреосвещенство, вероятно е имало някакво смущение от атмосферното, статичното електричество или дори проблем с обхвата, понякога сателитната връзка прекъсва, та казвахте, ваше високопреосвещенство, Казвах това, което всеки католик, а вие не сте изключение, е длъжен да знае, че без възкресение няма църква, освен това, как ви хрумна, че бог може да пожелае собствения си край, подобно твърдение е абсолютно светотатство, може би най-страшното богохулство, Ваше високопреосвещенство, не съм казал, че бог желае собствения си край, Всъщност не точно с тези думи, но допуснахте възможността телесното безсмъртие да е резултат от божията воля, не е нужно човек да бъде доктор по трансцендентална логика, за да разбере, че едното означава другото, Ваше високопреосвещенство, моля да ми повярвате, това беше просто ефектна фраза с цел да направи впечатление, словесен завършек, нищо повече, знаете, че в политиката такива неща са необходими, И в църквата също, господин министър-председател, но ние дълго премисляме, преди да си отворим устата, не говорим ей така, преценяваме отдалече въздействията, нашата специалност, ако искате да я представя образно, за да ме разберете по-добре, е балистиката, Много съжалявам, ваше високопреосвещенство, На ваше място аз също щях да съжалявам. Сякаш преценяваше времето за попадение на гранатата, кардиналът направи пауза, сетне по-меко, по-сърдечно продължи, Бих искал да знам, господин министър-председател, дали запознахте негово величество с изявлението, преди да го прочетете пред средствата за масово осведомяване, Естествено, ваше високопреосвещенство, при толкова щекотлив въпрос, И какво каза кралят, ако не е държавна тайна, Стори му се добре, Накрая направи ли някакъв коментар, Чудесно, Чудесно какво, Това ми каза негово величество, чудесно, Значи, е богохулствал и той, Не съм компетентен да изказвам съждения от подобно естество, ваше високопреосвещенство, достатъчно грижи си имам да живея със собствените си грешки, Ще трябва да поговоря с краля, да му напомня, че в едно толкова объркано, толкова деликатно положение само вярното, неотстъпното следване на изпитаните доктрини на нашата света майка църква може да спаси страната от страховития хаос, който ще ни връхлети, Вие ще си решите, ваше високопреосвещенство, това е вашата роля, Ще попитам негово величество какво предпочита, да гледа как кралицата майка линее навеки, просната в легло, от което никога няма да се надигне, с недостойно впримчена душа от нечистото тяло, или да я види как умира и така възтържествува над смъртта във вечната и сияйна слава на небесата, Никой не би се поколебал какво да отговори, Да, но противно на общото мнение, важни за мен са не толкова отговорите, господин министър-председател, а въпросите...
Оценка: +1
Оценка: +5