Анархия на фантазията

текстове и интервюта

10 юни 1982 г. Четири и половина часа сутринта. Юлиане Лоренц, която от шест години живее с Райнер Вернер Фасбиндер, се прибира в общия им дом. Тя е монтажистка и цяла нощ е работила. Намира Фасбиндер проснат гол на леглото. Студен. Мъртъв. На земята е поставен двоен матрак, покрит с мръсен, кафяв чаршаф. На него лежи мъртвият. Пепелник, пълен с около 30 фаса. Бутилка светла бира, до нея бутилка уиски и бутилка „Аделхолцнер“, е отбелязано в полицейския протокол. Предполагаемата причина за смъртта: кокаин, приспивателни таблетки, алкохол и преумора. На другата сутрин вестта за смъртта на великия немски режисьор е на първите страници на всички немски вестници. Новината измества дори тази за посещението на американския президент в Германия. „Тази свиня Фасбиндер най-после си отиде, знам, така си казаха тогава всички“, обобщава Юлиане Лоренц по повод 20-годищнината от смъртта на Фасбиндер в предаване за телевизия ZDF. За краткия си 37-годишен живот и за 13 години филмова кариера Фасбиндер снима 44 филма. Няма друг режисьор в световното кино, който да се похвали с подобна продуктивност. Защо Германия едновременно мрази и боготвори Фасбиндер? Защо той мечтае за Америка, докато целият европейски киносвят е в краката му? Книгата „Анархия на фантазията“ знае отговорите на тези въпроси.