Любимите автори Рьоне Госини и Жан-Жак Семпе (съответно създали текста и илюстрациите) отново ни срещат с Никола̀ и невероятните герои около него.
Макар да е от класическите пет тома, тази книжка излиза за пръв път на български! В нея се съдържат побъркващо смешни разкази: „Клотер е с очила!“, „Глътка чист въздух“, „Шах“... Тук приятелите на Никола̀ говорят по радиото, тук се появява за пръв път едно от малкото момичета в поредицата, очарователната Мари-Едвиж, тук съучениците ще трябва да се оставят на едни доктори да ги флуорографират (а това не е шега работа). Време е да се покикотите адски щуро с Никола̀, който си остава едно от най-забавните деца в световната литература.
За деца над 6 години и за всички възрастни.
„Роден съм на 14 август 1926 г. в Париж и тутакси се залових да раста. Следващият ден беше 15 август и си останахме у дома.” Семейството му емигрира в Аржентина, където той завършва средното си образование във Френския колеж на Буенос Айрес: „В училище бях истински калпазанин. Но тъй като се учех по-скоро добре, не ме изключваха.” Кариерата си започва в Ню Йорк.
Когато се връща във Франция в началото на петдесетте, изпод перото му се раждат цяла поредица легендарни герои; Госини замисля приключенията на малкия Николá заедно с Жан-Жак Семпе, като изобретява детски език, който става причина малкият палавник да се прочуе по света. След това Госини създава Астерикс заедно с Албер Юдерзо. Успехът на малкия гал е феноменален. Приключенията на Астерикс, преведени на 107 езика и диалекта, са сред най-четените произведения по света. Редом с това плодовитият автор осъществява „Лъки Люк” (Lucky Luke) заедно с Морис, „Изногуд” (Iznogoud) с Табари, „Откачалките” (Les Dingodossiers) с Готлиб и т.н.
Начело на вестник „Пилот”, предизвиква истинска революция в комикса, като го издига до ранга на „девето изкуство”.
В киното Госини създава студиата „Идефикс” заедно с Юдерзо и Дарго. Осъществява няколко шедьовъра на анимацията – „Астерикс и Клеопатра” „Дванайсетте подвига на Астерикс”, „Дейзи Таун” и „Братя Далтон”. Посмъртно му е присъдена награда „Сезар” за цялостното му кинематографично творчество.
На 5 ноември 1977 г. Рьоне Госини умира на 51-годишна възраст. Ерже* заявява: „Тентен се прекланя пред Астерикс.” Неговите герои са го надживели и много от изразите му са преминали във всекидневната ни реч: „бягам по-бързо от сянката си”, „на краставичар краставици да продаваш”, „намирам цаката на някого”, „тия смахнати римляни”…
Гениален сценарист, в приключенията на малкия Николá, дяволито момченце, което върши пакости с подкупваща наивност, Госини достига върха на своя талант. Това го кара да каже: „Изпитвам особена нежност към този герой.”
„Когато бях малък, пакостите в училище бяха единственото ми развлечение”. Семпе е роден на 17 август 1932 г. в Бордо. По-скоро слаб ученик, изключен за лошо поведение от „Колеж модерн” в Бордо, той сменя различни професии: момче за всичко при един търговец на вино, ръководител в детски летен лагер, помощник в кантора.
Осемнайсетгодишен, отбива преждевременно военната си служба и заминава за Париж. Обикаля редакциите и през 1951 г. продава първата си рисунка на вестник „Сюд-Уест”. Срещата му с Госини съвпада с началото на светкавична кариера като „вестникарски карикатурист”. С малкия Никола създава незабравима галерия от портрети на ужасни хлапета, населяващи въображението ни до ден днешен. Успоредно с приключенията на малкия ученик дебютира в „Пари Мач” през 1956 г. и сътрудничи на множество списания. Първият му албум с карикатури се появява през 1962 г. – „Няма нищо просто”. Следват трийсетина други, шедьоври на хумора, великолепно отразяващи умилено-ироничното му възприятие за нашите и на света недъзи.
Създател на Марселен Кайу, на Раул Табюрен, както и на господин Ламбер, неговият талант на наблюдател, съчетан с невероятен усет за комичното, го правят един от най-големите френски карикатуристи от последните четирийсет години.
Освен собствените си албуми е илюстрирал „Катрин Сертитюд” от Патрик Модиано, а също и „Историята на господин Зомер” от Патрик Зюскинд.
Семпе е един от малцината френски художници, илюстрирали кориците на престижния „Ню Йоркър”, и днес всяка седмица разсмива хиляди читатели от страниците на „Пари Мач”, „Фигаро Литерер” и други.
Той с въодушевление посреща появата на „Неиздавани истории за малкия Никола” – развълнуван от това събитие, изненадан и развеселен от завръщането на малкия Никола.
Рьоне Госини, Жан-Жак Семпе „Малкият Никола̀ и приятелчетата“
Когато Клотер пристигна в училище тази сутрин, всички много се изненадахме, понеже имаше очила. Клотер е много свястно приятелче и е най-слабият ученик в класа. Май поради тази причина му били сложили очилата.
– Докторът каза на родителите ми, че може да съм толкова слаб, понеже не виждам добре в училище – обясни Клотер. – Отидохме в очиларския магазин, чичкото там ми прегледа очите с една машина, от която не боли, накара ме да прочета сума ти букви, които нищо не значеха, даде ми очила и сега – бам! – вече няма да бъда последен в класа.
Мен този номер с очилата малко ме усъмни, щото Клотер обикновено наистина не вижда в клас – той винаги спи. Може пък очилата да му попречат да заспива. И вярно, че първенецът на класа е Анян, а само той носи очила – всъщност затова не можем да го удряме толкова често, колкото ни се иска.
Анян много се притесни, като видя, че Клотер е с очила. Анян е любимец на учителката и все се страхува някой да не го надмине. Ние много се зарадвахме, че сега вече Клотер ще бъде първенец на класа, защото Клотер е приятелче и е готин.
– Видя ли ми очилата? – обърна се Клотер към Анян. – Сега аз ще бъда първенец по всички предмети, учителката мен ще праща да вземам картите и да бърша дъската! Тра-ла-ла!
– Няма пък! Няма пък! – каза Анян. – Аз съм си първенец! А ти откъде-накъде ще идваш в училище с очила!
– Ще си идвам, и още как! – каза Клотер. – Няма пък само ти да бъдеш гадният натегач в тоя клас! Тра-ла-ла!
– Пък аз – рече Рюфюс – ще помоля татко да ми купи очила и също ще стана отличник!
– Всички ще помолим татковците си да ни купят очила – извика Жофроа. – Всички ще бъдем отличници и натегачи!
Тогава стана жестоко, Анян се развика, ревна да плаче, каза, че не е честно, че нямаме право да бъдем отличници, че ще се оплаче, че никой не го обича, че е много нещастен и ще се самоубие, и Бульона пристигна тичешком. Бульона е нашият възпитател, някой път ще ви разкажа защо сме го кръстили така.
– Какво става тук? – извика Бульона. – Анян! Защо сте се разплакали сега? Погледнете ме в очите и ми отговорете!
– Те искат да си сложат очила! – каза Анян, като хълцукна няколко пъти.
Бульона погледна Анян, погледна нас, потърка си устата с ръка и каза:
– Я всички да ме погледнете в очите! Няма да се мъча да разнищвам вашите щуротии: искам само да ви кажа, че ако още един път ви чуя, ще се наказваме! Анян, идете да изпиете чаша вода, без да дишате, останалите да внимават!
И той си замина заедно с Анян, който продължаваше да хълцука.
– Ей – казах аз на Клотер, – ще ни услужваш ли с очилата си, като излизаме да ни изпитват?
– Аха, и за контролните също! – каза Мексан.
– За контролните ще ми трябват – рече Клотер, – понеже, ако не получа отличен, татко ще разбере, че съм бил без очилата и ще ми се кара, защото не обича да си раздавам нещата; иначе за изпитванията става.
Клотер е истински приятел и аз го помолих да ми даде за малко очилата да опитам. Хич не ми е ясно как Клотер ще избие отлични оценки – с тия очила всичко се вижда накриво, като си погледнеш краката, все едно че са ти под брадичката. После предадох очилата на Жофроа, той ги даде на Рюфюс, оттам минаха у Жоашен, у Мексан и у Йод, който ни скапа от смях, понеже се направи на кривоглед. След това искаше да ги вземе Алсест, обаче тук нещата се объркаха.
– Без тебе – каза Клотер. – На тебе ръцете ти са целите в масло от филиите и ще ми изцапаш очилата. За какво ми са очила, ако няма да виждам през тях? Знаеш ли колко трудно се бършат, пък и татко няма да ме пусне да гледам телевизия, ако пак остана последен в класа, понеже някакъв си глупак ми e изплескал очилата с мазните си ръчища!
Клотер отново си сложи очилата, обаче Алсест не беше никак доволен.
– Ами аз мога ли да ти фрасна един с тия мазни ръчища? – попита той Клотер.
– Не можеш да ме удряш – каза Клотер. – Аз съм с очила. Тра-ла-ла!
– Хубаво де – каза Алсест, – свали си очилата!
– Я, няма – рече Клотер.
– Ей тия отличници бе – каза Алсест, – всичките са една стока! Пъзльовци!
– Аз ли съм пъзльо? – викна Клотер.
– Пъзльо си, ами, нали носиш очила! – викна Алсест.
– Ей сега ще видим кой е пъзльо! – извика Клотер и си свали очилата.
Двамата бяха побеснели, обаче не можаха да се сбият, защото Бульона пристигна тичешком.
– Какво има пак? – попита той.
– Той не иска да си сложа очила! – извика Алсест.
– А той иска да намазни моите! – извика Клотер.
Бульона си сложи ръцете на бузите и започна да ги дърпа, а той като прави така, работата става сериозна.
– Слушайте, вие двамата, я ме погледнете в очите! – каза Бульона. – Не знам какво пак сте измислили, обаче да не съм чул повече думата „очила“! А за утре ще ми спрегнете във всички времена на изявителното наклонение глагола: „Не бива да говоря нелепости през междучасието и да създавам безредие, принуждавайки господин възпитателя да се намесва“.
След това той би звънеца за началото на часа.
Като се строихме, Клотер каза на Алсест, че ако си изтрие ръцете, ще му даде да си сложи очилата. Клотер си е приятелче, това е.
В часа – имахме география – Клотер предаде очилата си на Алсест, който хубаво си изтри ръцете о сакото. Алсест си ги сложи и извади много лош късмет, понеже тъкмо тогава учителката застана пред него.
– Престанете да се правите на палячо, Алсест! – извика учителката. – И недейте да си кривите очите! Ако нещо ви стресне, ще си останете кривоглед! А сега – вън!
Алсест излезе с очилата, за малко да се блъсне във вратата. После учителката извика Клотер на дъската.
И, разбира се, без очилата нищо не излезе: писа му двойка.
Рьоне Госини, Жан-Жак Семпе „Малкият Никола̀ и приятелчетата“
Когато Клотер пристигна в училище тази сутрин, всички много се изненадахме, понеже имаше очила. Клотер е много свястно приятелче и е най-слабият ученик в класа. Май поради тази причина му били сложили очилата.
– Докторът каза на родителите ми, че може да съм толкова слаб, понеже не виждам добре в училище – обясни Клотер. – Отидохме в очиларския магазин, чичкото там ми прегледа очите с една машина, от която не боли, накара ме да прочета сума ти букви, които нищо не значеха, даде ми очила и сега – бам! – вече няма да бъда последен в класа.
Мен този номер с очилата малко ме усъмни, щото Клотер обикновено наистина не вижда в клас – той винаги спи. Може пък очилата да му попречат да заспива. И вярно, че първенецът на класа е Анян, а само той носи очила – всъщност затова не можем да го удряме толкова често, колкото ни се иска.
Анян много се притесни, като видя, че Клотер е с очила. Анян е любимец на учителката и все се страхува някой да не го надмине. Ние много се зарадвахме, че сега вече Клотер ще бъде първенец на класа, защото Клотер е приятелче и е готин.
– Видя ли ми очилата? – обърна се Клотер към Анян. – Сега аз ще бъда първенец по всички предмети, учителката мен ще праща да вземам картите и да бърша дъската! Тра-ла-ла!
– Няма пък! Няма пък! – каза Анян. – Аз съм си първенец! А ти откъде-накъде ще идваш в училище с очила!
– Ще си идвам, и още как! – каза Клотер. – Няма пък само ти да бъдеш гадният натегач в тоя клас! Тра-ла-ла!
– Пък аз – рече Рюфюс – ще помоля татко да ми купи очила и също ще стана отличник!
– Всички ще помолим татковците си да ни купят очила – извика Жофроа. – Всички ще бъдем отличници и натегачи!
Тогава стана жестоко, Анян се развика, ревна да плаче, каза, че не е честно, че нямаме право да бъдем отличници, че ще се оплаче, че никой не го обича, че е много нещастен и ще се самоубие, и Бульона пристигна тичешком. Бульона е нашият възпитател, някой път ще ви разкажа защо сме го кръстили така.
– Какво става тук? – извика Бульона. – Анян! Защо сте се разплакали сега? Погледнете ме в очите и ми отговорете!
– Те искат да си сложат очила! – каза Анян, като хълцукна няколко пъти.
Бульона погледна Анян, погледна нас, потърка си устата с ръка и каза:
– Я всички да ме погледнете в очите! Няма да се мъча да разнищвам вашите щуротии: искам само да ви кажа, че ако още един път ви чуя, ще се наказваме! Анян, идете да изпиете чаша вода, без да дишате, останалите да внимават!
И той си замина заедно с Анян, който продължаваше да хълцука.
– Ей – казах аз на Клотер, – ще ни услужваш ли с очилата си, като излизаме да ни изпитват?
– Аха, и за контролните също! – каза Мексан.
– За контролните ще ми трябват – рече Клотер, – понеже, ако не получа отличен, татко ще разбере, че съм бил без очилата и ще ми се кара, защото не обича да си раздавам нещата; иначе за изпитванията става.
Клотер е истински приятел и аз го помолих да ми даде за малко очилата да опитам. Хич не ми е ясно как Клотер ще избие отлични оценки – с тия очила всичко се вижда накриво, като си погледнеш краката, все едно че са ти под брадичката. После предадох очилата на Жофроа, той ги даде на Рюфюс, оттам минаха у Жоашен, у Мексан и у Йод, който ни скапа от смях, понеже се направи на кривоглед. След това искаше да ги вземе Алсест, обаче тук нещата се объркаха.
– Без тебе – каза Клотер. – На тебе ръцете ти са целите в масло от филиите и ще ми изцапаш очилата. За какво ми са очила, ако няма да виждам през тях? Знаеш ли колко трудно се бършат, пък и татко няма да ме пусне да гледам телевизия, ако пак остана последен в класа, понеже някакъв си глупак ми e изплескал очилата с мазните си ръчища!
Клотер отново си сложи очилата, обаче Алсест не беше никак доволен.
– Ами аз мога ли да ти фрасна един с тия мазни ръчища? – попита той Клотер.
– Не можеш да ме удряш – каза Клотер. – Аз съм с очила. Тра-ла-ла!
– Хубаво де – каза Алсест, – свали си очилата!
– Я, няма – рече Клотер.
– Ей тия отличници бе – каза Алсест, – всичките са една стока! Пъзльовци!
– Аз ли съм пъзльо? – викна Клотер.
– Пъзльо си, ами, нали носиш очила! – викна Алсест.
– Ей сега ще видим кой е пъзльо! – извика Клотер и си свали очилата.
Двамата бяха побеснели, обаче не можаха да се сбият, защото Бульона пристигна тичешком.
– Какво има пак? – попита той.
– Той не иска да си сложа очила! – извика Алсест.
– А той иска да намазни моите! – извика Клотер.
Бульона си сложи ръцете на бузите и започна да ги дърпа, а той като прави така, работата става сериозна.
– Слушайте, вие двамата, я ме погледнете в очите! – каза Бульона. – Не знам какво пак сте измислили, обаче да не съм чул повече думата „очила“! А за утре ще ми спрегнете във всички времена на изявителното наклонение глагола: „Не бива да говоря нелепости през междучасието и да създавам безредие, принуждавайки господин възпитателя да се намесва“.
След това той би звънеца за началото на часа.
Като се строихме, Клотер каза на Алсест, че ако си изтрие ръцете, ще му даде да си сложи очилата. Клотер си е приятелче, това е.
В часа – имахме география – Клотер предаде очилата си на Алсест, който хубаво си изтри ръцете о сакото. Алсест си ги сложи и извади много лош късмет, понеже тъкмо тогава учителката застана пред него.
– Престанете да се правите на палячо, Алсест! – извика учителката. – И недейте да си кривите очите! Ако нещо ви стресне, ще си останете кривоглед! А сега – вън!
Алсест излезе с очилата, за малко да се блъсне във вратата. После учителката извика Клотер на дъската.
И, разбира се, без очилата нищо не излезе: писа му двойка.
Оценка: +1
Оценка: +1
Оценка: -1 +2
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
