Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Първите седем години
Печатно издание
ISBN
978-954-529-929-2
изчерпана
Цена
14.00 лв.
Електронно издание
ISBN
978-619-150-234-9
Купи
Цена
8.00 лв.
(14.00 лв.)
-6лв.
Информация
Рейтинг (8)
Мнения (2)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
13/20
Тегло
336 гр.
Страници
344
Дата на издаване
19 декември 2011
Превод
Николина Жекова

Първите седем години

Малки и големи проблеми. Какво да говорим, какво да сторим?

Малкото дете ни носи много щастие, но често и немалко проблеми – и по-дребни, и по-сериозни. От страх да не сбъркаме, ние, родителите, нерядко не знаем как да реагираме или реагираме погрешно. Авторите на тази книга формулират и отговарят на онези стотина въпроса, които обикновено си задаваме във всекидневието, като обяснява какво да кажем и какво да направим във възникналите деликатни ситуации. Ето някои от тях:

- детето открадва играчка от магазина детето все по-често лъже
- детето говори неприлични думи детето доносничи
- детето не иска да си ляга детето прави пакости детето ви злепоставя.

И дори:

- детето иска куче
- детето яде само макарони.

Ще научим и как да се отнасяме с децата, когато сме разведени, когато е починал наш близък, как да им даваме джобни пари, как да ги предпазим от педофили...

С всичко това ни запознават Кристин Брюне – майка на четири пораснали деца, клиничен психолог и психотерапевт, и Ан-Сесил Сарфати – майка на три малки деца, журналистка в списание „Ел“.

За автора

Кристин Брюне, майка на четири пораснали деца и баба на няколко малки, е клиничен психолог и психотерапевт от двадесет и пет години. Тя приема деца, юноши и възрастни за специалниконсултации и психотерапия.

Ан-Сесил Сарфати

Ан-Сесил Сарфати, майка на три малки деца, журналист за Elle, се занимава със социални въпроси и психология.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Кристин Брюне, Ан-Сесил Сарфати „Първите седем години – малки и големи проблеми. Какво да говорим, какво да сторим?“

Съвременните родители изпитват съмнения. Във възпитанието на детето те се опасяват дали няма да сбъркат и да му навредят, дали не прекаляват, или не правят достатъчно за него. Отхвърлят мисълта да му държат същия тон като този, който са им държали техните собствени родители, но и не смеят твърде много да поставят под въпрос всичко, на което са ги научили.
Само преди петдесет години отглеждането на децата се осъществяваше със замах: детето се смяташе неспособно да разбира, нямаше никакви права, а само задължения, с други думи, не беше пълноправна личност. Преди тридесет години младото поколение се разбунтува, отхвърли миналото и обяви свобода във всичко. Мотото „Забранено е да се забранява!“, приложено във възпитанието, често означаваше следното: детето разбира всичко, можем всичко да му казваме и показваме.
Днешните родители усещат, че и двата подхода не са задоволителни, тъй като не дават възможност за истински диалог, за откровено и същинско изслушване. Както полувоенният, така и разкрепостеният режим на възпитание вече недвусмислено показаха своя предел, своите недостатъци и капани. Претоварени, забързани и изнервени, новите родители рискуват да се върнат или към строгия, наказващия тип възпитание и добрия стар пердах, или към освободения и позволяващ тип възпитание, без забрани и ограничения.
В днешно време децата несъмнено растат по-бързо от преди. Телевизорът и компютърът, които се превърнаха в общодостъпни уреди, им предоставят невероятно количество информация, извън контрола на възрастните. Те ги приобщават към насилието, на което дълго време не се обръщаше внимание, успоредно с работещата майка, която все повече се превръща в правило, а не в изключение.
Как могат занапред да се изнамерят нови стандарти и да се въведе някакъв трети модел?
Без да твърдят, че са основоположници на този нов модел за възпитание, авторите на тази книга са си поставили за цел да създадат полезно и приложимо „пособие“ в помощ на родителя, който по всяко време може да се сблъска с малки и големи проблеми в своето ежедневие с децата.
Част от родителите все още си остават предубедени относно простото решение да прибягнат до психолог. В техните очи намесата на специалист означава, че моментното им затруднение е нещо много сериозно. Отхвърляйки възможността за консултация, те все пак продължават да търсят съвети и предпочитат конкретните отговори пред дългите теории, от които не могат да извлекат практическо приложение.
Вашето дете отказва да се облича самo, но настоява да си избира дрехите? Все по-често ви лъже, открадва някоя играчка в магазина, говори неприлично на публично място? Отказва да се раздели със залъгалката, продължава да се напикава в леглото или всяка нощ се вмъква в спалнята ви? Във всички тези случаи родителите трябва да реагират своевременно, да намерят правилните думи и жестове, без които дребният проблем заплашва да се превърне в кошмар.
Далеч по-обезпокоителни и обезсърчаващи за родителя са тревогите, свързани с раздялата, развода и новосъздаденото семейство. Разделили сте се, „за да размислите“, но стигате до развод? Какво да кажете на детето така, че да страда възможно най-малко от вашите съпружески решения?
В тази книга ще намерите предложения за справяне с подобни житейски сътресения, както и съвети за по-плавно преминаване през периоди на промяна, в които например дете на разведени родители прекарва почивните дни у баща си; или какви са грешките, които трябва да избягваме, за да му помогнем да приеме втория си баща, и прочие.
Смъртта, разбира се, е болезнена тема между родителя и детето. Трябва ли веднага да му съобщаваме за смъртта на неговия дядо, или да изчакаме да приключи погребението, и какво точно да му кажем? Трябва ли да го отведем далеч от дома, за да го предпазим, или, напротив – да го въведем в погребалната церемония и дори да му покажем тялото на покойника?
Времената са трудни за родителите и често неразбираеми за детето. Как да отговорим на неговите въпроси, свързани с войните, с безработицата и бедността, без да омаловажаваме проблема, нито да прекаляваме с четенето на морал, на какъвто сме се наслушали в нашето детство?
Вероятно изглежда пресилено да се надяваме, че предоставяме начини за бързо решение на подобни и още толкова други въпроси. Разбира се, подобен психологически
подход няма основание напълно да пренебрегва особеностите на всяка отделна връзка родител–дете, различните видове хора и среди, в зависимост от които дадено поведение не предизвиква еднакъв ефект върху различните деца. Нашият текст обаче не настоява да бъде изчерпателен, нито общовалиден. Той е набор от предложения за отговори на сравнително често срещани въпроси и неразбирателства, като представлява повече аптечка за първа помощ, отколкото медицинска енциклопедия. Макар да са обосновани и многократно проверени в опита, изложените предложения трябва все пак да бъдат прилагани в зависимост от съответните хора и обстоятелства.
От друга страна, тази книга често се позовава на различни теоретични изследвания в определени области.
Състои се от отделни, взаимно независими раздели и глави, които могат да бъдат четени без всякаква последователност, в зависимост от срещаните проблеми. Понякога тя може да има рязко звучене, но такъв е тонът на убеждението. Открит и ясен, той дава възможност да се борим срещу загубата на нашата себеувереност като родители. Що се отнася до повелителното наклонение, като: „Трябва“, „Не казвайте“, „Избягвайте“, „Направете“ и пр., трябва да подчертаем, че се спряхме на него от съображения за яснота на изразяването, а не с цел да назидаваме родителите.
С оглед на четивността, книгата е написана с обръщение към майката, но е насочена към вниманието и на двамата родители. Представена е в женски род, за да се избегне постоянното удвояване: „Аз, твоят баща, аз, твоята майка, съм ядосан(а)“, което утежнява текста. Всичките глави могат, разбира се, да бъдат четени и от бащата, от когото често се изисква да казва своята бащина дума и да изпълни своята бащина роля. Предпочетохме още да посочим какво точно биха могли да казват родителите на детето си и по какъв начин да се обръщат към него, зачитайки неговата личност. Това означава да говорят в първо лице: „Аз, твоята майка, искам да ти кажа...“, а не „Мама ти казва...“, а също и всеки да спазва своето място в семейството: „Баща ти ще се върне след малко“, а не „Татко ще се върне след малко“. Той е татко единствено на детето, а не на майката. И накрая, не бива да се говори на детето в трето лице или в безлична форма, която е обобщаваща и вдетиняваща: „Мама ми каза, че днес някой не е бил послушен“, или „Разбрах, че не сме си изяли макароните“, а да се казва: „Майка ти ми каза, че ти не си бил послушен“, и т.н. Само ако се отнасяме с уважение и учтивост към детето, още преди да е проговорило, му внушаваме същата нагласа в неговото отношение към другите. Вдъхваме му усещане за гордост от порастването само ако го подканваме да се държи отговорно, а не като настояваме на усилията („Направи усилие!“), с което го обезсърчаваме. Детето има нужда да изпитва тази гордост, както и да чувства, че родителите му се гордеят с него.
Тази книга в никакъв случай не е враждебна и укорителна. Напротив, нейната цел е да създаде определена „атмосфера“ и душевна нагласа; да приканва към здравомислие във възпитанието на децата, за да даде възможност на родителите сами да намерят своя отговор, своя начин на изразяване и поведение.
Очевидно е, че не съществуват идеални родители и идеални деца, нито безупречни съвети. В определени моменти всеки родител изпада в състояния на изтощение, които го докарват дотам да помисли и дори да изкрещи ужасни неща на детето си. На кой баща или майка не е минавало понякога през ума, че му се ще да бъде другаде, „без това дете“, или, че му идва „да го хвърли през прозореца“? А детето, това същество, което усеща всичко и разбира много, но на което не можем всичко да казваме и позволяваме, умее инстинктивно да изнамери изобилие от хитрини, за да се съпротивлява, да се противопоставя и да изпробва границите на търпение на своите родители. При все това не съществуват „лоши“ и „неприятни“ деца, а само деца, които понякога вършат недопустими неща.
Следователно всеки родител има право да сбърка, да каже нещо неподходящо или направо обратното на онова, което би искал... В такива случаи винаги е възможно отново да се обърнем към детето: „Моите думи и действия изпревариха мисълта ми. Не бях на себе си и те моля да ме извиниш. Ти си моето дете, каквото и да става...“ Нереално е да мислим, че можем да бъдем родители, които никога не избухват и винаги намират точните думи.
Плод на продължителен обмен, тази книга се обогатяваше от взаимодействието между познанията на един психолог психотерапевт и любопитството на един журналист. Тя представлява също и сбор от нашите два вида житейски опит: единият – на млада майка, а другият – на млада баба с внуци под седемгодишна възраст. Искахме да превърнем този практически наръчник в учебник срещу напрежението, предназначен за разколебани, объркани
или просто обезверени родители, така че да им помогнем да не преживяват толкова тежко неизбежните трудности на това вълнуващо приключение, каквото представлява отглеждането на деца, и да им внушим преди всичко увереността, че винаги има решение.

Кристин Брюне, Ан-Сесил Сарфати „Първите седем години – малки и големи проблеми. Какво да говорим, какво да сторим?“

Съвременните родители изпитват съмнения. Във възпитанието на детето те се опасяват дали няма да сбъркат и да му навредят, дали не прекаляват, или не правят достатъчно за него. Отхвърлят мисълта да му държат същия тон като този, който са им държали техните собствени родители, но и не смеят твърде много да поставят под въпрос всичко, на което са ги научили.
Само преди петдесет години отглеждането на децата се осъществяваше със замах: детето се смяташе неспособно да разбира, нямаше никакви права, а само задължения, с други думи, не беше пълноправна личност. Преди тридесет години младото поколение се разбунтува, отхвърли миналото и обяви свобода във всичко. Мотото „Забранено е да се забранява!“, приложено във възпитанието, често означаваше следното: детето разбира всичко, можем всичко да му казваме и показваме.
Днешните родители усещат, че и двата подхода не са задоволителни, тъй като не дават възможност за истински диалог, за откровено и същинско изслушване. Както полувоенният, така и разкрепостеният режим на възпитание вече недвусмислено показаха своя предел, своите недостатъци и капани. Претоварени, забързани и изнервени, новите родители рискуват да се върнат или към строгия, наказващия тип възпитание и добрия стар пердах, или към освободения и позволяващ тип възпитание, без забрани и ограничения.
В днешно време децата несъмнено растат по-бързо от преди. Телевизорът и компютърът, които се превърнаха в общодостъпни уреди, им предоставят невероятно количество информация, извън контрола на възрастните. Те ги приобщават към насилието, на което дълго време не се обръщаше внимание, успоредно с работещата майка, която все повече се превръща в правило, а не в изключение.
Как могат занапред да се изнамерят нови стандарти и да се въведе някакъв трети модел?
Без да твърдят, че са основоположници на този нов модел за възпитание, авторите на тази книга са си поставили за цел да създадат полезно и приложимо „пособие“ в помощ на родителя, който по всяко време може да се сблъска с малки и големи проблеми в своето ежедневие с децата.
Част от родителите все още си остават предубедени относно простото решение да прибягнат до психолог. В техните очи намесата на специалист означава, че моментното им затруднение е нещо много сериозно. Отхвърляйки възможността за консултация, те все пак продължават да търсят съвети и предпочитат конкретните отговори пред дългите теории, от които не могат да извлекат практическо приложение.
Вашето дете отказва да се облича самo, но настоява да си избира дрехите? Все по-често ви лъже, открадва някоя играчка в магазина, говори неприлично на публично място? Отказва да се раздели със залъгалката, продължава да се напикава в леглото или всяка нощ се вмъква в спалнята ви? Във всички тези случаи родителите трябва да реагират своевременно, да намерят правилните думи и жестове, без които дребният проблем заплашва да се превърне в кошмар.
Далеч по-обезпокоителни и обезсърчаващи за родителя са тревогите, свързани с раздялата, развода и новосъздаденото семейство. Разделили сте се, „за да размислите“, но стигате до развод? Какво да кажете на детето така, че да страда възможно най-малко от вашите съпружески решения?
В тази книга ще намерите предложения за справяне с подобни житейски сътресения, както и съвети за по-плавно преминаване през периоди на промяна, в които например дете на разведени родители прекарва почивните дни у баща си; или какви са грешките, които трябва да избягваме, за да му помогнем да приеме втория си баща, и прочие.
Смъртта, разбира се, е болезнена тема между родителя и детето. Трябва ли веднага да му съобщаваме за смъртта на неговия дядо, или да изчакаме да приключи погребението, и какво точно да му кажем? Трябва ли да го отведем далеч от дома, за да го предпазим, или, напротив – да го въведем в погребалната церемония и дори да му покажем тялото на покойника?
Времената са трудни за родителите и често неразбираеми за детето. Как да отговорим на неговите въпроси, свързани с войните, с безработицата и бедността, без да омаловажаваме проблема, нито да прекаляваме с четенето на морал, на какъвто сме се наслушали в нашето детство?
Вероятно изглежда пресилено да се надяваме, че предоставяме начини за бързо решение на подобни и още толкова други въпроси. Разбира се, подобен психологически
подход няма основание напълно да пренебрегва особеностите на всяка отделна връзка родител–дете, различните видове хора и среди, в зависимост от които дадено поведение не предизвиква еднакъв ефект върху различните деца. Нашият текст обаче не настоява да бъде изчерпателен, нито общовалиден. Той е набор от предложения за отговори на сравнително често срещани въпроси и неразбирателства, като представлява повече аптечка за първа помощ, отколкото медицинска енциклопедия. Макар да са обосновани и многократно проверени в опита, изложените предложения трябва все пак да бъдат прилагани в зависимост от съответните хора и обстоятелства.
От друга страна, тази книга често се позовава на различни теоретични изследвания в определени области.
Състои се от отделни, взаимно независими раздели и глави, които могат да бъдат четени без всякаква последователност, в зависимост от срещаните проблеми. Понякога тя може да има рязко звучене, но такъв е тонът на убеждението. Открит и ясен, той дава възможност да се борим срещу загубата на нашата себеувереност като родители. Що се отнася до повелителното наклонение, като: „Трябва“, „Не казвайте“, „Избягвайте“, „Направете“ и пр., трябва да подчертаем, че се спряхме на него от съображения за яснота на изразяването, а не с цел да назидаваме родителите.
С оглед на четивността, книгата е написана с обръщение към майката, но е насочена към вниманието и на двамата родители. Представена е в женски род, за да се избегне постоянното удвояване: „Аз, твоят баща, аз, твоята майка, съм ядосан(а)“, което утежнява текста. Всичките глави могат, разбира се, да бъдат четени и от бащата, от когото често се изисква да казва своята бащина дума и да изпълни своята бащина роля. Предпочетохме още да посочим какво точно биха могли да казват родителите на детето си и по какъв начин да се обръщат към него, зачитайки неговата личност. Това означава да говорят в първо лице: „Аз, твоята майка, искам да ти кажа...“, а не „Мама ти казва...“, а също и всеки да спазва своето място в семейството: „Баща ти ще се върне след малко“, а не „Татко ще се върне след малко“. Той е татко единствено на детето, а не на майката. И накрая, не бива да се говори на детето в трето лице или в безлична форма, която е обобщаваща и вдетиняваща: „Мама ми каза, че днес някой не е бил послушен“, или „Разбрах, че не сме си изяли макароните“, а да се казва: „Майка ти ми каза, че ти не си бил послушен“, и т.н. Само ако се отнасяме с уважение и учтивост към детето, още преди да е проговорило, му внушаваме същата нагласа в неговото отношение към другите. Вдъхваме му усещане за гордост от порастването само ако го подканваме да се държи отговорно, а не като настояваме на усилията („Направи усилие!“), с което го обезсърчаваме. Детето има нужда да изпитва тази гордост, както и да чувства, че родителите му се гордеят с него.
Тази книга в никакъв случай не е враждебна и укорителна. Напротив, нейната цел е да създаде определена „атмосфера“ и душевна нагласа; да приканва към здравомислие във възпитанието на децата, за да даде възможност на родителите сами да намерят своя отговор, своя начин на изразяване и поведение.
Очевидно е, че не съществуват идеални родители и идеални деца, нито безупречни съвети. В определени моменти всеки родител изпада в състояния на изтощение, които го докарват дотам да помисли и дори да изкрещи ужасни неща на детето си. На кой баща или майка не е минавало понякога през ума, че му се ще да бъде другаде, „без това дете“, или, че му идва „да го хвърли през прозореца“? А детето, това същество, което усеща всичко и разбира много, но на което не можем всичко да казваме и позволяваме, умее инстинктивно да изнамери изобилие от хитрини, за да се съпротивлява, да се противопоставя и да изпробва границите на търпение на своите родители. При все това не съществуват „лоши“ и „неприятни“ деца, а само деца, които понякога вършат недопустими неща.
Следователно всеки родител има право да сбърка, да каже нещо неподходящо или направо обратното на онова, което би искал... В такива случаи винаги е възможно отново да се обърнем към детето: „Моите думи и действия изпревариха мисълта ми. Не бях на себе си и те моля да ме извиниш. Ти си моето дете, каквото и да става...“ Нереално е да мислим, че можем да бъдем родители, които никога не избухват и винаги намират точните думи.
Плод на продължителен обмен, тази книга се обогатяваше от взаимодействието между познанията на един психолог психотерапевт и любопитството на един журналист. Тя представлява също и сбор от нашите два вида житейски опит: единият – на млада майка, а другият – на млада баба с внуци под седемгодишна възраст. Искахме да превърнем този практически наръчник в учебник срещу напрежението, предназначен за разколебани, объркани
или просто обезверени родители, така че да им помогнем да не преживяват толкова тежко неизбежните трудности на това вълнуващо приключение, каквото представлява отглеждането на деца, и да им внушим преди всичко увереността, че винаги има решение.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Книгата е много добра!
Най-доброто, което съм чела, когато става дума за първите седем. Ненатрапчиво, умно и поднесено по забавен начин.
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-929-2
изчерпана
Цена
14.00 лв.

Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 80 лв.
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-150-234-9
Купи
Цена
8.00 лв.
(14.00 лв.)

* 6 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-6лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2025 © Всички права запазени