Да обявим мира!
5.00 лв. 5.00 лв. (-0%)
Заговорът на мъртвите
16.25 лв. 25.00 лв. (-35%)
Лекции за въведение в психоанализата
16.25 лв. 25.00 лв. (-35%)
Участник в Съпротивата, избягал от лагерите в Бухенвалд и Дора, един от съставителите на Всеобщата декларация за правата на човека, дипломат, боец по душа и аристократ по дух, 93-годишният Стефан Хесел написва есето „Възмутете се!“, за да убеди своите съотечественици, че отново е време за съпротива, че безразличието е възможно най-безплодната позиция. Веднага след нейното отпечатване брошурата се превръща в издателски феномен и абсолютен хит – за по- малко от година във Франция излизат 13 издания и се продават милион и половина екземпляра, в Германия са продадени 300 000, в Италия – 100 000, в Испания – 250 000 екземпляра.
За Стефан Хесел днес, за разлика от времето на Съпротивата срещу нацизма, нещата не изглеждат толкова ясни, но достатъчно е да се огледаме, за да открием не една причина за възмущение: корупцията, ламтежа за пари, диктатурата на финансовите пазари, състоянието на планетата... Актуално за днешна Франция, четено и разпространявано из цяла Европа, пожънало невероятен успех в Германия, Италия и Испания, есето на Стефан Хесел със сигурност е актуално и за европейска България.
„Можем да повярваме на Стефан Хесел и да го последваме, когато ни зове на „мирен бунт“ – заявява неговата издателка Силви Кросман и цитира на четвърта корица на изданието думите, казани от Албер Камю още през 1954 г.: „Правителствата по определение нямат съвест.“
ВЛАДИМИР ГРАДЕВ
СТЕФАН ХЕСЕЛ И ОТСТОЯВАНЕТО НА ИСТИНАТА
(откъс)
Няма нищо изненадващо в големия издателски успех на есето „Възмутете се“, което веднага намери хиляди читатели по цял свят. Та не е ли всекидневното потъпкване на нравствените, обществените, гражданските норми от страна на нашите политици без каквато и да е юридическа, обществена, медийна санкция на безобразното им поведение достатъчно основание за непрестанното ни възмущение? Действително, не ни е нужно да прочетем памфлета на Хесел, за да започнем да се възмущаваме. Достатъчно е да пуснем новините и вече ни обхваща пълно омерзение от гледката на безотговорното и неспособно за нищо значимо политиканство, което, невъзмутимо и без свян, излага на показ само безогледен опортюнизъм и вкопченост с всички средства във властта. Стефан Хесел просто ни помага да осъзнаем с още по-болезнена яснота, че границата отдавна е премината и няма какво друго да очакваме освен анти-политика от тези политици с все по-ниски чела и все по-голямо самолюбие, анти-политика на празните обещания и безпринципните алианси, на наглите лъжи и непрозрачните кроежи, които налагат нечий частен интерес като обективна необходимост и единствена възможност, като винаги експертно и никога политическо решение.
Това е само едната, най-очевидната страна. Стефан Хесел всъщност е възмутен не толкова от безобразията на властта, чиято движеща сила е самосъхранението, колкото от кризата на мисленето и ценностите, която води до безразличие и отлив на цели поколения от политиката, най-значим израз на вътрешния разпад на нашите общества. Несломимият демократ е възмутен от спада на политическата енергия в публичната сфера, от изчезването на граматиката на отговорността и въображението от обществения живот, удавен от медийния миш-маш на infotainment-а, за който ефектната фраза и напомпаната персона на политика и водещия имат безмерно повече стойност от сериозното и задълбочено разсъждаване. Възмущението идва най-вече от ниската морална и политическа чувствителност, от отсъствието на граждански дух и добродетели, от циничното нагаждане или умореното приемане на неприемливото. Последвайте Хесел, възмутете се, не се бойте да скъсате с примирението, с удобното мнение, че нищо не зависи от вас.
ВЛАДИМИР ГРАДЕВ
СТЕФАН ХЕСЕЛ И ОТСТОЯВАНЕТО НА ИСТИНАТА
(откъс)
Няма нищо изненадващо в големия издателски успех на есето „Възмутете се“, което веднага намери хиляди читатели по цял свят. Та не е ли всекидневното потъпкване на нравствените, обществените, гражданските норми от страна на нашите политици без каквато и да е юридическа, обществена, медийна санкция на безобразното им поведение достатъчно основание за непрестанното ни възмущение? Действително, не ни е нужно да прочетем памфлета на Хесел, за да започнем да се възмущаваме. Достатъчно е да пуснем новините и вече ни обхваща пълно омерзение от гледката на безотговорното и неспособно за нищо значимо политиканство, което, невъзмутимо и без свян, излага на показ само безогледен опортюнизъм и вкопченост с всички средства във властта. Стефан Хесел просто ни помага да осъзнаем с още по-болезнена яснота, че границата отдавна е премината и няма какво друго да очакваме освен анти-политика от тези политици с все по-ниски чела и все по-голямо самолюбие, анти-политика на празните обещания и безпринципните алианси, на наглите лъжи и непрозрачните кроежи, които налагат нечий частен интерес като обективна необходимост и единствена възможност, като винаги експертно и никога политическо решение.
Това е само едната, най-очевидната страна. Стефан Хесел всъщност е възмутен не толкова от безобразията на властта, чиято движеща сила е самосъхранението, колкото от кризата на мисленето и ценностите, която води до безразличие и отлив на цели поколения от политиката, най-значим израз на вътрешния разпад на нашите общества. Несломимият демократ е възмутен от спада на политическата енергия в публичната сфера, от изчезването на граматиката на отговорността и въображението от обществения живот, удавен от медийния миш-маш на infotainment-а, за който ефектната фраза и напомпаната персона на политика и водещия имат безмерно повече стойност от сериозното и задълбочено разсъждаване. Възмущението идва най-вече от ниската морална и политическа чувствителност, от отсъствието на граждански дух и добродетели, от циничното нагаждане или умореното приемане на неприемливото. Последвайте Хесел, възмутете се, не се бойте да скъсате с примирението, с удобното мнение, че нищо не зависи от вас.
Оценка: +4