Интернет зависимост...
Натрапчиво желание да влезеш в световната мрежа и болезнена неспособност да излезеш навреме. А после?
Виртуална любов, виртуална самота. Виртуален секс.
Кога сме ние? Къде сме? Какво всъщност правим? И по-важното – защо?
Като канава се използва една интернет игра, върху която се гради целият роман.
Виртуалната реалност и пристрастяването към нея като бягство от действителността.
Трудният път на себеоткриването, осмислянето на живота и смъртта, болезненото връщане към аза – всичко това и още много, написано леко, забавно, със самоирония и лек привкус на тъга от МИА 2442.
Увлечен във виртуалното приключение, читателят изчита романа на един дъх и пита за още.
***
,,Искрени поздравления за книгата, мисля, че такова нещо досега не е писано.“
Росица Ташева – писател
***
„Отдавна чаках такава добра романова изненада от мрежата.“
Вера Балева – поетеса
***
„И ми беше хем хубаво от класното четиво, хем някак си малко тъжно. Дали пък точно тази смелост да покаже себе си не направи от автора едно забележително явление.“
Perperikon – читател
Виртуален роман
Здравей, аз съм Миа!
Това е изречението, което най-често пиша на моя компютър.
Разбира се, пиша го на английски. Миа не е моето име. Това е моят „nickname“. Иначе казано – псевдоним. Но в интернет няма реални имена (и неща). Има псевдоними…
(Да, зад тях стоят реални самотни хора… като мен… но по-лесно е с псевдоними.)
Апропо, „псевдо“ идва от гръцки и значи лъжовен, неистински. И какво от това…
Кое пък е толкова истинско в моя живот?
Имам интернет от 3 месеца и той преобърна света ми.
Всичко, което една средностатистическа българка не получава в своя живот, може да получи в интернет…
Да, аз съм средностатистическа българка (ох, каква дума) – не особено удачен брак, дъщеря на 15 – „тийнейджър бунтар“, доскучаваща работа. Е, да прибавим и „кризата на средната възраст“. На 42 съм, а се чувствам на 24, жадна за любов, ласки и приключения…
И, разбира се, не мога да си ги позволя… по ред причини (дори финансови).
Харесвам това свое име „Миа“, то ми спомня студентските години.
Но тогава нямаше компютри, нямаше интернет, тогава нещата бяха по-истински.
Но какво пък, светът се променя и ние с него… (O tempora, o mores.)
ОК (думата, която е удобна за всякакъв случай).
Дори и да не разбираш нещо на английски, напиши ОК – в 95 % от случаите няма да сгрешиш.
Е, освен ако не ти предлагат да се съблечеш, и ето че си дойдохме на думата.
Оказва се, че интернет може да ти предложи всичко, от което се нуждаеш – забавления, мечти, любов и дори… секс!
Дааа, секс.
Да си спомним Паулу Коелю и неговите „Единайсет минути“ – човек прави секс 11 минути на ден, а в останалото време мисли, мечтае или говори за секс.
Колко жалко.
А още по-жалко за българката. Тя не разчита дори на тези 11 минути. Но затова… по-късно.
(След моите интернет подвизи мога дори да направя преглед на сексуалната култура на различните нации – о, какъв виртуален опит си натрупала, Миа!)
И понеже сексът все пак ни занимава, ще кажа, че не съм правила виртуална любов в интернет (все още). Не че са ми липсвали оферти. Онези с web камерите са винаги готови за подвизи. Не и аз (дори и поради слабия си английски – няма да разбера дали иска да ме чука, или вече ме „чука“… lol).
Между другото lol изразява всичко, което иначе не може да се изрази. Казваш „lol“ и отсреща разбират, че изпитваш някаква емоция. В този текст ще използвам често lol, за да си изразявам емоциите, ОК?
lol !!! J
А това, последното, е усмивка в интернет. Как бързо се учи човек. Аз не съм откърмена с компютър, както моята дъщеря, но много държа да съм в крак с нея (виж, да я изпреваря, не мога).
ОК. Пак за секса…
Понеже една книга няма да се продава, ако не започне със секс от първите страници (това е май още от времето на класиците), то аз най-вероятно все пак ще направя виртуален секс и ще го опиша с всички детайли (интересно дали се празнят срещу своите web камери?).
Нека впрочем да започна отначало. (Ако някой много иска да мастурбира, да отиде на страница… и just do it!)
А сега в българската действителност…
Захващам да пиша тази книга с желание да помогна на други жени в моето положение и, естествено, с желание за известност. Смятам да го оформя като дневник и току-виж съм станала втората Айрис Мърдок. ;)
ОК?
N.p. (no problem).
Виртуален роман
Здравей, аз съм Миа!
Това е изречението, което най-често пиша на моя компютър.
Разбира се, пиша го на английски. Миа не е моето име. Това е моят „nickname“. Иначе казано – псевдоним. Но в интернет няма реални имена (и неща). Има псевдоними…
(Да, зад тях стоят реални самотни хора… като мен… но по-лесно е с псевдоними.)
Апропо, „псевдо“ идва от гръцки и значи лъжовен, неистински. И какво от това…
Кое пък е толкова истинско в моя живот?
Имам интернет от 3 месеца и той преобърна света ми.
Всичко, което една средностатистическа българка не получава в своя живот, може да получи в интернет…
Да, аз съм средностатистическа българка (ох, каква дума) – не особено удачен брак, дъщеря на 15 – „тийнейджър бунтар“, доскучаваща работа. Е, да прибавим и „кризата на средната възраст“. На 42 съм, а се чувствам на 24, жадна за любов, ласки и приключения…
И, разбира се, не мога да си ги позволя… по ред причини (дори финансови).
Харесвам това свое име „Миа“, то ми спомня студентските години.
Но тогава нямаше компютри, нямаше интернет, тогава нещата бяха по-истински.
Но какво пък, светът се променя и ние с него… (O tempora, o mores.)
ОК (думата, която е удобна за всякакъв случай).
Дори и да не разбираш нещо на английски, напиши ОК – в 95 % от случаите няма да сгрешиш.
Е, освен ако не ти предлагат да се съблечеш, и ето че си дойдохме на думата.
Оказва се, че интернет може да ти предложи всичко, от което се нуждаеш – забавления, мечти, любов и дори… секс!
Дааа, секс.
Да си спомним Паулу Коелю и неговите „Единайсет минути“ – човек прави секс 11 минути на ден, а в останалото време мисли, мечтае или говори за секс.
Колко жалко.
А още по-жалко за българката. Тя не разчита дори на тези 11 минути. Но затова… по-късно.
(След моите интернет подвизи мога дори да направя преглед на сексуалната култура на различните нации – о, какъв виртуален опит си натрупала, Миа!)
И понеже сексът все пак ни занимава, ще кажа, че не съм правила виртуална любов в интернет (все още). Не че са ми липсвали оферти. Онези с web камерите са винаги готови за подвизи. Не и аз (дори и поради слабия си английски – няма да разбера дали иска да ме чука, или вече ме „чука“… lol).
Между другото lol изразява всичко, което иначе не може да се изрази. Казваш „lol“ и отсреща разбират, че изпитваш някаква емоция. В този текст ще използвам често lol, за да си изразявам емоциите, ОК?
lol !!! J
А това, последното, е усмивка в интернет. Как бързо се учи човек. Аз не съм откърмена с компютър, както моята дъщеря, но много държа да съм в крак с нея (виж, да я изпреваря, не мога).
ОК. Пак за секса…
Понеже една книга няма да се продава, ако не започне със секс от първите страници (това е май още от времето на класиците), то аз най-вероятно все пак ще направя виртуален секс и ще го опиша с всички детайли (интересно дали се празнят срещу своите web камери?).
Нека впрочем да започна отначало. (Ако някой много иска да мастурбира, да отиде на страница… и just do it!)
А сега в българската действителност…
Захващам да пиша тази книга с желание да помогна на други жени в моето положение и, естествено, с желание за известност. Смятам да го оформя като дневник и току-виж съм станала втората Айрис Мърдок. ;)
ОК?
N.p. (no problem).
Оценка: -1 +2
Оценка: -1 +2
Оценка: -1 +1
Оценка: +1
Оценка: -1 +1
Оценка: -1
Оценка: -1
Оценка: -1
Оценка: +2
Оценка: +1
Оценка: -1
Оценка: -1
Оценка: +1
Оценка: -1
Оценка: -1
Оценка: -1
Оценка: +1
Оценка: -1
Оценка: +1
Оценка: -1
Оценка: +1
Оценка: +1
Оценка: +1