„Тамерлан Велики“ е епичен разказ за възхода на легендарния Тимур-Ленк от скитски пастир до император на Изтока. Пиесата изследва ренесансовата теза, че човек е автор на самия себе си. Тамерлан се самоизгражда чрез своята прекомерна воля за власт и чрез гигантското си безразличие към човешкото страдание. Оттук и шекспировската нееднозначност на героя, която превръща „Тамерлан Велики“ в двусмислен коментар върху хуманистичния проект за човека.
Книгата се издава с подкрепата на програма „Култура“ на Европейския съюз.
Ouvrage traduit avec le soutien du Programme Culture de l'Union europеénne.
Pоден в една и съща година с Шекспир, Кристофър Марлоу (1564–1593) е първият професионален драматург на ренесансова Англия, пожънал бляскав успех. Фаворит на конспиративната теория сред претендентите за авторството на Шекспировите пиеси, той си остава единственият съизмерим с Барда сценичен поет, както и най-мистериозната фигура на елизабетинския театър, „най-задълбоченият, най-богохулният и затова вероятно най-християнски настроеният сред своите съвременници“ (Т. С. Елиът).
Кристофър Марлоу „Тамерлан Велики“
Достойни речи, скъпи ми другари.
Може с насмешка тези господа
да смятат, че в безумие брътвим.
Ала понеже ниско ни ценят,
а ние царства с копията носим
и мислите ни в облаците стигат,
пленяваме ги, да ни следват вред
и да ни видят с царската корона.
***
И как се носи, с колко царствен вид!
У тебе, смел персийски генерале,
виждам пороците на твоя цар.
Нима хиляда водиш, командир,
по челото на който сочат знаци,
ликът му сочи, цялата осанка,
че заслужава армия да води?
Напускай своя цар и тръгвай с мен
и двамата ще покорим света.
Аз парките държа в окови здрави
и сам въртя чекръка на Фортуна.
Ще рухне Слънцето от свойта сфера,
преди да бъде Тамерлан сразен.
Изваждай меча, несломим боецо,
одраскай моята безсмъртна кожа,
и Зевс, прострял ръка от небесата,
ще те отблъсне и ще ме спаси.
Виж го как сипе злато като дъжд,
за да плати на моята войска,
и като ясно доказателство,
че аз ще бъда източен монарх,
ми праща тази царска дъщеря,
императрица славна да ми бъде.
Ако останеш с мен, прочут боецо,
и конници хиляда доведеш,
наред с дела египетско богатство
хилядата коне ще се потят
под плячката от покорени царства.
Ще крачим по високите скали;
търговци християни, с руски баржи,
орящи по Каспийското море,
пред нас ще спускат флагове смирено.
Ще бъдем консулите на земята,
сенаторите ни ще са царе.
И Зевс се е предрешвал на пастир.
Подире му по стълбата небесна
ще станем с теб безсмъртни богове.
Последвай ме във ниския ми ранг –
той нисък е, защото е невзрачен,
че чуждите народи не ме славят,
но с чест и име стана ли прочут
там, де Борей плющи с крила от бронз
и Воловарят праща светлина,
прославен мой съратник ти ще бъдеш
и царственост със мене ще делиш.
***
Честта недей забравя от любов
и на ума си дай великодушие
да срещне неизбежното с достойнство.
Хвани, момче, юздите от коприна
и укроти немирните жребци.
Кристофър Марлоу „Тамерлан Велики“
Достойни речи, скъпи ми другари.
Може с насмешка тези господа
да смятат, че в безумие брътвим.
Ала понеже ниско ни ценят,
а ние царства с копията носим
и мислите ни в облаците стигат,
пленяваме ги, да ни следват вред
и да ни видят с царската корона.
***
И как се носи, с колко царствен вид!
У тебе, смел персийски генерале,
виждам пороците на твоя цар.
Нима хиляда водиш, командир,
по челото на който сочат знаци,
ликът му сочи, цялата осанка,
че заслужава армия да води?
Напускай своя цар и тръгвай с мен
и двамата ще покорим света.
Аз парките държа в окови здрави
и сам въртя чекръка на Фортуна.
Ще рухне Слънцето от свойта сфера,
преди да бъде Тамерлан сразен.
Изваждай меча, несломим боецо,
одраскай моята безсмъртна кожа,
и Зевс, прострял ръка от небесата,
ще те отблъсне и ще ме спаси.
Виж го как сипе злато като дъжд,
за да плати на моята войска,
и като ясно доказателство,
че аз ще бъда източен монарх,
ми праща тази царска дъщеря,
императрица славна да ми бъде.
Ако останеш с мен, прочут боецо,
и конници хиляда доведеш,
наред с дела египетско богатство
хилядата коне ще се потят
под плячката от покорени царства.
Ще крачим по високите скали;
търговци християни, с руски баржи,
орящи по Каспийското море,
пред нас ще спускат флагове смирено.
Ще бъдем консулите на земята,
сенаторите ни ще са царе.
И Зевс се е предрешвал на пастир.
Подире му по стълбата небесна
ще станем с теб безсмъртни богове.
Последвай ме във ниския ми ранг –
той нисък е, защото е невзрачен,
че чуждите народи не ме славят,
но с чест и име стана ли прочут
там, де Борей плющи с крила от бронз
и Воловарят праща светлина,
прославен мой съратник ти ще бъдеш
и царственост със мене ще делиш.
***
Честта недей забравя от любов
и на ума си дай великодушие
да срещне неизбежното с достойнство.
Хвани, момче, юздите от коприна
и укроти немирните жребци.
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
