„Като всички останали и аз се нервирам, когато ме претърсват по летищата. Досега не се е случвало да не предизвикам прословутото бипкане и мъжки ръце да не ме опипат от глава до пети. Веднъж не се стърпях и казах: „Наистина ли смятате, че искам да взривя самолета?”
Идеята явно не беше добра и ме принудиха да се съблека. Хората нямат чувство за хумор. Днес отново ме претърсват и се нервирам. Знам, че бипкането сега ще започне и мъжки ръце ще ме опипат от глава до пети.
Само че този път в 13,30 ч. наистина ще взривя самолета.“
Шуберт композира песенния цикъл „Зимно пътуване”. Амели Нотомб пише своя осемнайсети минироман „Зимно пътуване”. Не че между двете творби има нещо общо. Просто героят на романа си тананика мотиви от цикъла, а навън е студено. Героят носи странното име Зоил, героинята пък е Астролаб. Има и една писателка аутистка Алиенор. Зоил е лудо влюбен в Астролаб, която пък е до смърт предана на Алиенор. В историята се намесват и халюциногенни гъби, и любовта на Алфред Айфел, а защо Зоил иска да взриви самолета, Амели Нотомб ще ни обясни постепенно, като ни разкрие отношенията му с двете героини и със света. И като ни предложи още едно от своите занимателни четива, изпълнени с фантазия и ирония.
Авторката, вече добре позната на българските читатели, пише от седемнайсетгодишна и сама определя себе си като графоманка. „Ако не пиша, ставам опасна“, казва Амели Нотомб, чиято вярна публика всяка година жадно очаква месец септември, когато на френския книжен пазар се появява „новата Нотомб“.
Родена е през 1967 година в Кобе, Япония, в белгийско аристократично семейство. Прекарва детството и юношеството си в различни страни, където баща й е посланик. През 1992 г. излиза първият й роман „Хигиена на убиеца“. Амели Нотомб е носителка на много награди, в това число награда Рене Фале, награда Ален Фурние (печели я два пъти) и Гран При Жионо от 2008 година. Романът „Нито Ева, нито Адам“ е отличен с награда Флор през 2007 година. „Любовен саботаж“ се нарежда сред ранните произведения на ексцентричната авторка и печели Наградата за призвание и Шардон При. През 1999 г. на Амели Нотомб й е присъдена Голямата награда на Френската академия за „Изумление и трепет“. Деветнайсетият ѝ роман носи заглавие „Форма на живот“ и е номиниран за първата селекция на наградата „Гонкур“ (2010).
Днес Амели Нотомб е една от най-четените френскоезични писателки в света. Повече от три десетилетия успехът не я напуска и романите ѝ неизменно са на челните места по продажби.
След Хигена на убиеца, екранизиран през 1999 г. от Франсоа Руджери с Жан Ян и Барбара Шулц в главните роли, и Изумление и трепет на режисьора Ален Корно със Силви Тестю, Синята брада е третият роман на Амели Нотомб, който оживява в киносалоните. Издаденият в България роман Любовен саботаж е превъплътен в театрална пиеса и опера.
Амели Нотомб „Зимно пътуване“
Предпочетох полет от летище „Шарл де Гол“, а не от „Орли“, и си имам сериозна причина за това – летището на Роаси е много по-красиво и приятно, дестинациите са много по-разнообразни и далечни, безмитните магазини предлагат повече възможности. Но основната причина е, че в тоалетните на Орли има служителки по чистотата.
Не е въпросът в това, че трябва да им се плаща – човек винаги ще намери някоя дребна монета в джоба си. Друго не понасям – да виждам съществото, което ще почисти след мен. Унизително е и за двама ни. Без да се хваля, аз съм деликатен човек.
Днес смятам особено често да посещавам тоалетните. За първи път се каня да взривя самолет. А и за последен, защото ще бъда в него. Опитах се да намеря по-изгодно за мен разрешение, но не намерих. За един обикновен гражданин подобен акт задължително включва самоубийство. Другият вариант е да си част от международна организация, но това не е по вкуса ми Нямам душа на конспиратор. Не се вписвам в колектив. Не че имам нещо против хората, дори проявявам склонност към приятелство и любов, но обичам да действам сам. Как човек да извърши велики дела, ако някой непрекъснато му се мотае в краката? Има случаи, в които можеш да разчиташ само на себе си.
Да пристигнеш някъде прекалено рано е проява на неточност. Аз съм от този тип хора – толкова ме е страх да не закъснея, че неизменно подранявам.
Днес чупя собствения си рекорд и се представям на гишето в 8,30. Госпожицата ми предлага място в по-ранен самолет. Отказвам.
Петте часа чакане няма да са толкова дълги, тъй като си нося бележник и писалка. До четирийсетата си година успявах да избегна срамното изкушение на писането, но очевидно престъпните деяния от само себе си водят до такава потребност. Няма страшно, понеже драсканиците ми ще гръмнат заедно с мен при експлозията. Няма да ми се наложи да предлагам ръкописа си на някой издател и уж равнодушно да го питам за мнението му.
Бипкането при проверката за първи път ме разсмя. Както се очакваше, мъжки ръце ме опипаха от главата до петите. Смехът ми им се видя подозрителен, но аз им обясних, че имам гъдел. Когато обърнаха чантата ми наопаки, прехапах бузите си, за да не прихна отново. Все още не разполагах с оръжието на престъплението. Малко по-късно купих нужния материал в един от безмитните магазини.
Амели Нотомб „Зимно пътуване“
Предпочетох полет от летище „Шарл де Гол“, а не от „Орли“, и си имам сериозна причина за това – летището на Роаси е много по-красиво и приятно, дестинациите са много по-разнообразни и далечни, безмитните магазини предлагат повече възможности. Но основната причина е, че в тоалетните на Орли има служителки по чистотата.
Не е въпросът в това, че трябва да им се плаща – човек винаги ще намери някоя дребна монета в джоба си. Друго не понасям – да виждам съществото, което ще почисти след мен. Унизително е и за двама ни. Без да се хваля, аз съм деликатен човек.
Днес смятам особено често да посещавам тоалетните. За първи път се каня да взривя самолет. А и за последен, защото ще бъда в него. Опитах се да намеря по-изгодно за мен разрешение, но не намерих. За един обикновен гражданин подобен акт задължително включва самоубийство. Другият вариант е да си част от международна организация, но това не е по вкуса ми Нямам душа на конспиратор. Не се вписвам в колектив. Не че имам нещо против хората, дори проявявам склонност към приятелство и любов, но обичам да действам сам. Как човек да извърши велики дела, ако някой непрекъснато му се мотае в краката? Има случаи, в които можеш да разчиташ само на себе си.
Да пристигнеш някъде прекалено рано е проява на неточност. Аз съм от този тип хора – толкова ме е страх да не закъснея, че неизменно подранявам.
Днес чупя собствения си рекорд и се представям на гишето в 8,30. Госпожицата ми предлага място в по-ранен самолет. Отказвам.
Петте часа чакане няма да са толкова дълги, тъй като си нося бележник и писалка. До четирийсетата си година успявах да избегна срамното изкушение на писането, но очевидно престъпните деяния от само себе си водят до такава потребност. Няма страшно, понеже драсканиците ми ще гръмнат заедно с мен при експлозията. Няма да ми се наложи да предлагам ръкописа си на някой издател и уж равнодушно да го питам за мнението му.
Бипкането при проверката за първи път ме разсмя. Както се очакваше, мъжки ръце ме опипаха от главата до петите. Смехът ми им се видя подозрителен, но аз им обясних, че имам гъдел. Когато обърнаха чантата ми наопаки, прехапах бузите си, за да не прихна отново. Все още не разполагах с оръжието на престъплението. Малко по-късно купих нужния материал в един от безмитните магазини.
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
