Роуз и изгубената принцеса
5.00 лв. 5.00 лв. (-0%)
Есен на улица „Черешова“
16.50 лв. 22.00 лв. (-25%)
Най-хубавите приказки на Ханс Кристиан Андерсен
13.35 лв. 15.00 лв. (-11%)
През лятото на 2002 г. едно момче, което си играе на брега на океана, намира кутия, съдържаща този ръкопис.
Това е изгубеният том втори от мемоарите на Хълцук Кръвожадни Херингски Трети, знаменития викингски герой, разговарящия с дракони майстор на шпагата. В него се разказва как Хълцук получава изумителната си шпага, как се среща за първи път с лукавия си враг, хитрия и жесток главатар на прокудените; тук се разкрива и страшната тайна на съкровището на Поразяващата брада...
Кресида Коуел не само е превела мемоарите на Хълцук от старонорвежки, но също така ги е илюстрирала. Тя е израснала в Лондон, както и на един малък пуст остров край западните брегове на Шотландия, където пише своите истории, лови риба за прехрана и търси дракони. Убедена е, че островът е бил обитаван от дракони, от които остава очарована през целия си живот. Кресида пише на острова от 9-годишна.
Кресида Коуел „Как да станеш пират“
Бог Тор беше СЕРИОЗНО разярен.
Той бе изпратил силна лятна буря, която разбушува морето около малкия студен остров Бърк. Черният вятър виеше над подивелия от ярост океан. В небето беснееха гръмотевици. Светкавици пронизваха вълните. Само луд можеше да си помисли, че времето е подходящо за плаване.
Колкото и да бе чудно, в морето имаше един кораб, който яростно се мяташе от вълна на вълна, гладният океан тракаше зъби край него с надеждата да го прекатури, да глътне пътниците на борда и да смели костите им на пясък.
Лудият, който командваше кораба, се наричаше Храчко Оригвалски. Храчко отговаряше за тренировъчната програма за пирати на остров Бърк и това лудо пътуване беше всъщност един от уроците му — бой с шпаги насред морето (само за начинаещи).
— ХАЙДЕ, МОКРИ КОКОШКИ! — крещеше Храчко, близо двуметров космат и мускулест малоумник с брада, която приличаше на пор, със стави и бицепси големи колкото човешка глава. — В ИМЕТО НА ТОР НАПРЕГНЕТЕ МИШЦИ! НЕ СТОЙТЕ КАТО МЕДУЗИ... ХЪЛЦУК, ГРЕБЕШ КАТО ОСЕМГОДИШНО ХЛАПЕ... ПОТАПЯШ ДЕБЕЛАТА ЧАСТ НА ГРЕБЛОТО ВЪВ ВОДАТА... НЕ РАЗПОЛАГАМЕ С ЦЯЛА ГОДИНА, ЗА ДА СТИГНЕМ... — и т.н., и т.н.
Хълцук Кръвожадни Херингски Трети отвори уста тъкмо когато една грамадна вълна се втурна откъм страничния борд и го удари в лицето.
Всъщност Хълцук е героят на този разказ, въпреки че ако го видите, няма да повярвате — дребосък с безлично лице. Освен него имаше още дванайсет момчета, които се бореха с греблата и всички приличаха на викингски герои много повече, отколкото самият Хълцук.
Шишо Шопарски например беше едва на единайсет, но лицето му бе осеяно с набъбнали младежки пъпки и вече имаше проблеми с миризмата на тялото си. Кучипръд можеше да гребе най-силно от всички, и то само с една ръка, докато с другата си бъркаше в носа. Сополак бе роден за водач. В уши те на Главчо вече бяха израснали косми. А Хълцук бе най-обикновено момче, което с мъка се открояваше в тълпата — луничаво, незабележимо, кльощаво.
Под пейките на гребците се бяха сгушили тринайсет дракона — по един за всяко момче. Драконът на Хълцук беше много, ама много по-дребен от тези на останалите момчета. Казваше се Беззъбчо и беше смарагдовозелен обичаен или градински дракон с огромни очи и кисело изражение на лицето.
Кресида Коуел „Как да станеш пират“
Бог Тор беше СЕРИОЗНО разярен.
Той бе изпратил силна лятна буря, която разбушува морето около малкия студен остров Бърк. Черният вятър виеше над подивелия от ярост океан. В небето беснееха гръмотевици. Светкавици пронизваха вълните. Само луд можеше да си помисли, че времето е подходящо за плаване.
Колкото и да бе чудно, в морето имаше един кораб, който яростно се мяташе от вълна на вълна, гладният океан тракаше зъби край него с надеждата да го прекатури, да глътне пътниците на борда и да смели костите им на пясък.
Лудият, който командваше кораба, се наричаше Храчко Оригвалски. Храчко отговаряше за тренировъчната програма за пирати на остров Бърк и това лудо пътуване беше всъщност един от уроците му — бой с шпаги насред морето (само за начинаещи).
— ХАЙДЕ, МОКРИ КОКОШКИ! — крещеше Храчко, близо двуметров космат и мускулест малоумник с брада, която приличаше на пор, със стави и бицепси големи колкото човешка глава. — В ИМЕТО НА ТОР НАПРЕГНЕТЕ МИШЦИ! НЕ СТОЙТЕ КАТО МЕДУЗИ... ХЪЛЦУК, ГРЕБЕШ КАТО ОСЕМГОДИШНО ХЛАПЕ... ПОТАПЯШ ДЕБЕЛАТА ЧАСТ НА ГРЕБЛОТО ВЪВ ВОДАТА... НЕ РАЗПОЛАГАМЕ С ЦЯЛА ГОДИНА, ЗА ДА СТИГНЕМ... — и т.н., и т.н.
Хълцук Кръвожадни Херингски Трети отвори уста тъкмо когато една грамадна вълна се втурна откъм страничния борд и го удари в лицето.
Всъщност Хълцук е героят на този разказ, въпреки че ако го видите, няма да повярвате — дребосък с безлично лице. Освен него имаше още дванайсет момчета, които се бореха с греблата и всички приличаха на викингски герои много повече, отколкото самият Хълцук.
Шишо Шопарски например беше едва на единайсет, но лицето му бе осеяно с набъбнали младежки пъпки и вече имаше проблеми с миризмата на тялото си. Кучипръд можеше да гребе най-силно от всички, и то само с една ръка, докато с другата си бъркаше в носа. Сополак бе роден за водач. В уши те на Главчо вече бяха израснали косми. А Хълцук бе най-обикновено момче, което с мъка се открояваше в тълпата — луничаво, незабележимо, кльощаво.
Под пейките на гребците се бяха сгушили тринайсет дракона — по един за всяко момче. Драконът на Хълцук беше много, ама много по-дребен от тези на останалите момчета. Казваше се Беззъбчо и беше смарагдовозелен обичаен или градински дракон с огромни очи и кисело изражение на лицето.
Оценка: +3
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
