Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Да помним Сара
Печатно издание
ISBN
978-954-529-920-9
Нова цена
5.00 лв.
(Преоценена, стара цена: 16.00 лв.)
изчерпана
Подобни заглавия
Информация
Рейтинг (2)
Мнения (1)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
13/20
Тегло
343 гр.
Страници
316
Дата на издаване
04 юли 2011
Превод
Павел Главусанов

Да помним Сара

Шестгодишната Сара изчезва безследно, докато се пързаля на шейна заедно с най-добрата си приятелка. Разследването тъпче на едно място, а единственият заподозрян, бившият свещеник Джона, когото подозират в отвличането на други две деца преди години, е на смъртно легло, болен от рак. Бащата на Сара вече пет години издирва дъщеря си, твърдо решен да намери начин да изтръгне истината от Джона, преди да я е отнесъл със себе си в гроба.

„Да помним Сара” те обладава, измъчва, изтръгва ти душата… Прекрасно написан трилър, най-добрият, който съм чел през тази година.
Харлан Коубън

За автора

Крис Муни живее край Бостън със семейството си и е автор на четири романа за Дарби МакКормик. Той е голямата надежда на американската криминална литература и огромните тиражи на книгите му са на път да я оправдаят.

Още книги от автора
Още заглавия от същия жанр
Откъс

Обръща поглед назад, към шейната, с надежда да открие мънички следи от стъпките на Сара. От снега, точно до шейната, стърчи нещо. Вдига го и почиства.
Очилата на Сара.
Трепетът в сърцето се превръща в леден, болезнен тътен. Скача на крака и от гърлото му излита писък:
– САРА, КЪДЕ СИ?
Моля ти се, Боже, нека се обади!
От всички страни коли напускат паркингите и чакат своя ред да се включат в бъркотията по „Ийст Дънстабъл“, пълзейки сантиметър по сантиметър.
Може да е там.
Не, отвръща Майк на този мощен, пълен с паника, глас. Сара няма да мръдне оттук без мен или Бил.
Ами ако все пак?
Препъвайки се в снега, Майк тича към една хонда, паркирана наблизо. Блъска по прозореца, докато непознатият мъж с бейзболна шапка на „Ред Сокс“ смъква стъклото. Неговият син, на вид около четиригодишен, седи до бащата.
– Момиченце в розов екип – проговаря Майк. – Беше ей там, точно до оная шейна.
– Не съм я видял.
– Сигурен ли сте?
– Едва виждам колата пред себе си.
– Не мога да я открия. Помогнете ми да я намерим, моля ви.
Мъжът кимва. Майк тича към „Ийст Дънстабъл“, като се промъква между колите, а в гърдите му се свива все по-твърда топка.
Тук трябва да е, Сара е тук някъде.
– Съли! – крещи Бил. – Съли!
Един форд се готви да излезе на „Ийст Дънстабъл“, когато Майк изскача пред него с вдигната ръка. Шофьорът смъква стъклото, а колите отзад надуват клаксони. Майк разпознава човека – работи в склада за дървен материал. Били Някойси.
– Какво се е случило?
– Не мога да намеря дъщеря си – отвръща Майк. – Носи розов екип.
– Не съм я виждал. Да помогна ли?
Майк кимва и казва:
– Направи ми услуга. Запречи улицата с колата и кажи на всички какво е станало.
– Нямаш проблем.
– И проверявай задните седалки, а също под колите – може да се е ударила или нещо подобно.
Хората излизат от колите и ругаят Майк, искат да се разкара от пътя. Майк се готви да спре друга кола, когато Бил се измъква иззад снежна завеса, хванал Пола за ръка.
– Намерих очилата ѝ до шейната – казва Майк. – Пола, какво стана там? Кажи ми какво се случи.
Пола се свива при тези думи.
– Съли, успокой топката малко...
– Сара не вижда без очила.
– Знам.
– Много я е страх, когато не вижда.

Обръща поглед назад, към шейната, с надежда да открие мънички следи от стъпките на Сара. От снега, точно до шейната, стърчи нещо. Вдига го и почиства.
Очилата на Сара.
Трепетът в сърцето се превръща в леден, болезнен тътен. Скача на крака и от гърлото му излита писък:
– САРА, КЪДЕ СИ?
Моля ти се, Боже, нека се обади!
От всички страни коли напускат паркингите и чакат своя ред да се включат в бъркотията по „Ийст Дънстабъл“, пълзейки сантиметър по сантиметър.
Може да е там.
Не, отвръща Майк на този мощен, пълен с паника, глас. Сара няма да мръдне оттук без мен или Бил.
Ами ако все пак?
Препъвайки се в снега, Майк тича към една хонда, паркирана наблизо. Блъска по прозореца, докато непознатият мъж с бейзболна шапка на „Ред Сокс“ смъква стъклото. Неговият син, на вид около четиригодишен, седи до бащата.
– Момиченце в розов екип – проговаря Майк. – Беше ей там, точно до оная шейна.
– Не съм я видял.
– Сигурен ли сте?
– Едва виждам колата пред себе си.
– Не мога да я открия. Помогнете ми да я намерим, моля ви.
Мъжът кимва. Майк тича към „Ийст Дънстабъл“, като се промъква между колите, а в гърдите му се свива все по-твърда топка.
Тук трябва да е, Сара е тук някъде.
– Съли! – крещи Бил. – Съли!
Един форд се готви да излезе на „Ийст Дънстабъл“, когато Майк изскача пред него с вдигната ръка. Шофьорът смъква стъклото, а колите отзад надуват клаксони. Майк разпознава човека – работи в склада за дървен материал. Били Някойси.
– Какво се е случило?
– Не мога да намеря дъщеря си – отвръща Майк. – Носи розов екип.
– Не съм я виждал. Да помогна ли?
Майк кимва и казва:
– Направи ми услуга. Запречи улицата с колата и кажи на всички какво е станало.
– Нямаш проблем.
– И проверявай задните седалки, а също под колите – може да се е ударила или нещо подобно.
Хората излизат от колите и ругаят Майк, искат да се разкара от пътя. Майк се готви да спре друга кола, когато Бил се измъква иззад снежна завеса, хванал Пола за ръка.
– Намерих очилата ѝ до шейната – казва Майк. – Пола, какво стана там? Кажи ми какво се случи.
Пола се свива при тези думи.
– Съли, успокой топката малко...
– Сара не вижда без очила.
– Знам.
– Много я е страх, когато не вижда.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Не ми хареса. Лошо разказана, нечетивна, изсмукана от пръстите интрига. Не бих си купила друга книга на същия автор, просто не става.
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-920-9
изчерпана
Цена
5.00 лв.

Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 80 лв.
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2023 © Всички права запазени